Решение № 5918 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5918 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100509110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

В производството по гр.д. № 2759/2021 г. СРС, 178 състав СРС е обединил две дела на основание чл.213 от ГПК, а именно: гр.д. №38647/2021 год. СРС, 59 състав, образувано по искова молба от 10.09.2021 год. и гр.д. №52759/2021 год. СРС, 178 състав, образувано по искова молба от 01.07.2021 год. Със съдебно решение №4295 от 05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 52759 от 05.05.2022 год. СРС, 178 състав, са уважени предявените от М. И. Й., ЕГН**********, с адрес: гр.

София, бул.“******* против „А.А.“ ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „*******-партер, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и т.3 вр. чл.225 КТ вр. с чл.224, ал.1 КТ вр. чл.128,т.2 КТ, с което е признато за незаконно и отменено уволнението направено със Заповед №1 / 15.06.2021 год., респ. със Заповед №1 / 07.07.2021 год. и за заплащане на сумите, както следва: 3900 лв. за оставане без работа за периода 15.06.2021 год.-15.12.2021 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането; 344,16 лева, представляваща обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането; 325 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021 год. до 15.06.2021 год. Присъдени са разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 1 330 лева. Ответникът е осъден да заплати и сума в размер на 756 лева на основание чл.78,ал.6 ГПК в полза на СРС за разноски в производството.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от постановеното решение. Твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на 1 производствените правила и противоречие на акта с материалноправните разпоредби, както и за неправилност и немотивираност на съдебното решение. Посочва и че съдът неправилно е приложил закона и анализирал доказателствата по делото при постановяване на решението си.

Моли съда да отмени изцяло съдебното решение, като порочно и да постанови ново, с което да уважи неговите претенции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, като счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Безспорно е между страните следното : сключването на трудов договор между страните с дата 01.10.2020 год. и съществуването на трудово правоотношение между тях ; размера на възнаграждението; наличието на издадени Заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с дати: 15.06.2021 год. за прекратяване по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ и 07.07.2021 год. за дисциплинарно уволнение; извънсъдебното и съдебното оспорване от страна на ищеца на Заповедта за доброволно прекратяване на трудовите правоотношения; неполагания труд от страна на ищеца след 15.06.2021 год.

По отношение на иска за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

При предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът преценява законността на уволнението в рамките на използваното от работодателя основание. При установени пороци заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконна, а не нищожна. Уволнението е незаконно, щом е осъществено в нарушение на процедурата или на материалноправната уредба.

В процесния случай, в тежест на ответника бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, че законосъобразно е упражнил право за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като са спазени всички процедурни правила. В обжалваната Заповед от 15.06.2021 г. на Управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено основание „чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните“. Прекратяване на трудовия договор на някое от общите основания по чл. 325 КТ е в резултат на съгласуваната воля на страните по него, изразена при сключването му или при прекратяването, или поради настъпване на обстоятелства, които правят неизбежно прекратяването му, поради което страните не си дължат предизвестие. Трудовия договор може да се прекрати по взаимно съгласие на страните на 2 основание чл. 325, т. 1 КТ само, ако и двете страни са изразили писмено волята си за това. (в този см. Решение №14 от 12.01.2018 год. по гр.д.№2828/ 2017 год. по описа на ШРС).

Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, т. 1 от КТ. На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. На второ място положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това негово изявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от заповедта. (решение № 383/29.11.2012 г. по гр. дело № 141/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №146/07.05.2013 г. по гр.д.№935/2012 год. на IV-то гр.отд. на ВКС).

Предвид гореизложеното и поради недоказване от страна на ответника, че ищецът писмено е изразил волята си за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на страните, следва да се приеме, че липсва, както предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника или служителя по чл. 325, т. 1 от КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за незаконност на уволнението.

С факта на връчването на заповедта, който не се спори между страните, работодателят е извършил незаконно уволнение. Основанието, посочено в заповедта, не предполага едностранни действия от страна на работодателя по прекратяването, каквито в случая е установено, че са извършени.

Основанията и редът, при които се прекратява трудовото правоотношение едностранно от работодателя са други.

С оглед изложеното и при конкретните данни, подадената въззивна жалба следва да се уважи като основателна. Предвид основателността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателни се явяват и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ вр. с чл.224 от КТ вр. чл.128,т.2 КТ- за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението; за неизползван платен годишен отпуск и дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021 – 15.06.2021 г.

По отношение на иска за извършено дисциплинарно уволнение.

Въззивният съд намира за правилен и законосъобразен правният извод на районния съд в насока на това, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", която би обусловила правна последица за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ , е издадена след като трудовото правоотношение е било вече прекратено. С връчването на заповед по чл.325, ал.1,т.1 КТ, при неспазване на изискванията за валидно и законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, работодателят извършва незаконно уволнение, което препятства прекратяването на вече прекратен трудов договор на друго основание. Следователно, уволнението извършено със Заповед от 01.07.2021 год. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е незаконно само на това основание, а от там е ирелевантно установяване наличието или липсата на осъществено дисциплинарно нарушение, както и спазването на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност.

По разноските:

3

При този изход на правния спор въззиваемата страна няма право на направените от нея в хода на въззивното производство разноскиие. Въззивникът има право на разноски по силата на чл.78, ал.3 ГПК, като ответникът „А.А.“ ЕООД, ЕИК: ******* следва да заплати на ищеца сума в размер на 1970 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Представя списък за разноски и договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 год.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №4295 от 05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 52759 от 05.05.2022 год. СРС, 178 състав, с което са уважени предявените от М. И. Й., ЕГН********** против „А.А.“ ЕООД, ЕИК: ******* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и т.3 вр. чл.225 КТ вр. с чл.224, ал.1 КТ вр. чл.128,т.2 КТ, за признаване за незаконно и за неговата отмяна и за заплащане на: сума в размер 3900 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 15.06.2021 год.-15.12.2021 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането ; сума в размер 344,16 лева, представляваща обезщетение за 9 дни неизползван платен годишен отпуск за 2021 год., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 01.07.2021 год. до окончателното изплащане на вземането ; сума в размер 325 лева, представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2021 год. до 15.06.2021 год.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „А.А.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на М.

И. Й., ЕГН********** сумата от 1970 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4