Решение № 9078 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9078 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110168557 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от фирма” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу П. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС конституиран в качеството си на наследник на Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г.

Н. с ЕГН: **********, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 5311.39лв., от които 4440.35лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите, и 823.76лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 06.11.2023г,, както и сума за дялово разпределение за периода м.10.2020г. - м.04.2022г. в размер на 37.98лв,- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск /15.12.2023 г./ до окончателното изплащане на сумите и 9.30лв. - мораторна лихва за периода от 16.12.2020г. до 06.11.2023г.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ID номер: *****, Номер на инсталация: *********, Абонатен №: *********.

Ищецът твърди, че Г. Х. Н. с ЕГН: ********** и М. Г. Н. с ЕГН: ********** наследодатели на ответника, в качеството им на собственици и клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от фирма“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор 1 между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като наследодателите на ответника не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от фирма“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че наследодателите на ответника са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответника оспорва исковете. Сочи, че той никога не е бил собственик на топлоснабдения имот, съответно клиент на топлинна енергия за битови нужди. Видно от приложения с исковата молба Нотариален акт № *** , том ******, дело ******/******* г. по описа на Нотариална служба при СРС , М. Г. Н. придобива имота от ЦСЙ срещу задължение за издръжка и гледане на 07.07.******* г. С Решение от 16.04.1999 г. , СРС , 37 състав разваля договора обективиран в Нотариален акт № *** , том ******, дело ******/******* година, с който ЦСЙ е прехвърлила на М. Г. Н. по време на брака й с Г. Х.

Н. правото на собственост върху АДРЕС срещу задължението да я гледат и издържат до края на живота й по иска на ЦЛЦ, на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД . Видно от съдебното решение ЦСЙ със саморъчно завещание от 01.03.1998 г. е оставила цялото си движимо и недвижимо имущество на ЦЛЦ, която е продължила производството по чл.87, ал.3 от ЗЗД в качеството на универсален правоприемник на завещателката.

Сочи се, че видно от приложените с исковата молба документи – писмо изх.№ 7268/30.10.2012 г. , ФИРМА ЕАД , ТР „ СИ уведомява М. Н. да се яви в ФИРМА за откриване на партида , в т.ч. за дължими суми за периода от м.01.2009 – 09.2012 г. . След получаване на това писмо М. Н. е представила документи в ФИРМА с които е установила , че не е собственик на имота АДРЕС и в продължение на 12 години от тогава никой не я е търсил във връзка с този имот. От приложеното по делото „Заявление – декларация“ е видно, че на М. Г. Н. служебно е открита партида в ФИРМА.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

С Нотариален акт от 07.07.******* г. ЦСЙ прехвърля на М. Г. Н. АДРЕС, срещу задължението на М. Г. Н. да поеме цялостната издръжка и гледането на прехвърлителката. С решение от 16.04.1999 г, по гр.д. №****/1998 г. на СРС е развален договор от 07.07.******* г., с който ЦСЙ прехвърля на М. Г. Н. АДРЕС. Видно от мотивите на решението ЦСЙ е завещала на ЦЛЦ цялото си имущество.

2

Представено е заявление декларация с попълнени данни на М. Г. Н за откриване на партида на топлоснабдения имот, което не е подписано и има отбелязване „служебно“.

Видно от представения протокол от проведено Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор от 12.09.2002 г. между „ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между фирма“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от м. 05.2020г. до м.04.2022г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са издадени и осчетоводени фактури от ищеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по 3 продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между фирма“ ЕАД и собственика на имота за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя, вкл. и относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

От представения по делото Нотариален акт и съдебно решение се установява, че ответникът и неговите наследодатели не са били собственици на топлоснабднеия имот, а собственик е трето по делото лице - ЦЛЦ.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период между ищцовото дружество от една страна и П. Г. Низам ски, конституиран в качеството си на наследник на Г. Х. Н. и М. Г. Н., не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно целия процесен имот. Липсва и изрична воля както от ответника, така и от неговите наследодатели за възникване на договорна връзка с ищеца.