Решение № 2065 от 08.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2065 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20221100112854 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 06.12.2022 г. С. Б. е заявила, че на 13.11.2008 г. е сключила с ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (ЮРОБАНК) договор за кредит. Поради неизпълнение на договора ЮРОБАНК се е снабдила с изпълнителен лист за: 180 705,00 евро главница; 28 064,34 евро договорна лихва от 10.07.2010 г. до 03.05.2021 г.; 791,09 евро такси от 10.01.2009 г. до 03.05.2011 г.; 1 979,78 лева такси до 03.05.2011 г.; законната лихва върху главницата и разноските.

[2] С. Б. е подала възражение, а ЮРОБАНК е предявила иск за установяване на вземането си. Докато е бил разглеждан установителният иск на ЮРОБАНК, по изп. дело 298/2011 г. на ЧСИ М.-К. е бил продаден имот, 1 собственост на С. Б., и ЮРОБАНК е получила 316 165,11 лева. С решение от 18.05.2020 г., което е влязло в сила, САС е признал вземането на ЮРОБАНК за: 32 132,33 евро главница със съответната законна лихва; 28 064,34 евро договорна лихва от 10.07.2010 г. до 03.05.2011 г.; 791,09 евро такси от 10.01.2009 г. до 03.05.2011 г.; 1 978,78 лева такси от 03.05.2011 г. Искът е бил отхвърлен за разликата над 32 132,33 лева главница до 180 705,00 евро главница, които са 187 459,38 лева.

[3] С. Б. твърди, че ЮРОБАНК е получила без основание и се е обогатила с 187 459,38 лева. Затова С. Б. моли съда да осъди ЮРОБАНК да заплати:

- 187 459,38 лева обезщетение за получено без основание;

- 219 250,54 лева обезщетение за забава върху 187 459,39 лева от 10.06.2011 г. до 06.12.2022 г. (исковата молба, л. 2-5 от делото; молбата, л.

31).

2. На ответника

[4] ЮРОБАНК е оспорила предявения иск. Тя е заявила, че искът е недопустим, понеже е влязъл в сила съдебен акт, с който е било отказано издаването на обратен изпълнителен лист в полза на С. Б..

[5] ЮРОБАНК твърди и, че искът е неоснователен, тъй като:

1. е било налице основание за събиране на сумите, а именно договорът за кредит, макар изискуемостта им да не е била настъпила;

2. правото на иск за евентуалното вземане на С. Б. от ЮРОБАНК е погасено по давност, тъй като сумите са били получени от ЮРОБАНК на 04.06.2013 г. и давностният срок е бил изтекъл още през 2018 г.;

3. продаденият имот в изп. дело е бил в режим на СИО и на С. Б. се дължи евентуално половината от търсената сума;

4. ЮРОБАНК не е получил 316 165,11 лева;

5. прави възражение за прихващане с 224 758,77 евро, които са непогасен остатък по договора за кредит, който ЮРОБАНК обявява за предсрочно изискуем и е образуван от: 54 005,08 евро предсрочно изискуема главница; 8 514,04 евро падежирана главница за периода 10.06.2020 г.2 13.07.2023 г.; 151 747,80 евро възнаградителна лихва от 10.05.2011 г. до 13.07.2023 г.; 8 083,01 евро такса за периода 10.05.2011 г.-13.07.2023 г. Затова ЮРОБАНК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 37-40; уточнението към него от 14.07.2023 г., л. 71-72).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА

СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[6] На 13.11.2008 г. ЮРОБАНК и С. Б. са сключили договор за кредит.

С него банката е предоставила на С. Б. (тогава с фамилно име П.) кредит от 181 500,00 евро (договора, л. 51-56). Страните са уговорили, че при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от С. Б. на което и да е задължение по договора, ЮРОБАНК е имала право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 1 от договора, л. 54). При неплащане на три последователни месечни погасителни вноски (изцяло или частично) целият остатък от кредита се е превръщал в предсрочно изискуем (чл. 18, ал. 2 от договора, л. 54).

[7] За обезпечение на отпуснатия кредит С. Б. се е задължила да учреди в полза на ЮРОБАНК договорна ипотека върху неин недвижим имот. Имотът е бил УПИ VIII-581 от кв. 10 по плана на град София, местност „Вилна зона Малинова долина – Герена“, с площ от 720,00 кв. м., заедно с жилищната сграда, построена в него (чл. 13 от договора, л. 53).

[8] На 07.11.2011 г. СРС е издал в полза на ЮРОБАНК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С тях СРС е разпоредил длъжниците, една от които е била и С. Б., да заплатят на ЮРОБАНК:

- 180 705,00 евро главница плюс законната лихва върху нея от 10.06.2011 г. до окончателното заплащане на задължението;

- 28 064,34 евро договорни лихви за периода 10.07.2010 г. - 03.05.2011 г.;

3

- 791.19 евро такси за периода 10.01.2009 г. - 03.05.2011 г.;

- 1 979,78 лева такси за периода 10.01.2009 г. - 03.05.2011 г.;

- 8 236,89 лева държавна такса и 5 277,24 лева адвокатско възнаграждение по заповедното производство (заповедта и изпълнителния лист, л. 64-65).

[9] За събиране на тези вземания по искане на ЮРОБАНК ЧСИ И.М.К. е образувала изп. дело 298/2011 г. По изп. дело ЧСИ М.-К. е изнесла на публична продан имота на С. Б., който тя се е задължила да ипотекира като обезпечение на задължението по договора за кредит с ЮРОБАНК

(постановлението, л. 5-6). След продажбата на имота, на 13.09.2012 г. ЧСИ К. е разпределила в полза на ЮРОБАНК 316 075,11 лева за вземането по изпълнителния лист и още 90,00 лева за разноски с привилегия, направени от банката (разпределението, л. 8). Сумата е постъпила в ЮРОБАНК на 06.06.2013 г. (отговора на 2-ра задача от заключението на вещото лице, л.

126).

[10] Междувременно, С. Б. е подала възражение срещу заповедта за изпълнение и ЮРОБАНК е предявил установителен иск срещу С. Б., по който е било образувано т. д. 185/2013 г. на ОС-Монтана. По него ЮРОБАНК е заявила, че е била обявила кредита за предсрочно изискуем и е искала от съда да установи, че С. Б. е дължала: а) 180 705,00 евро главница плюс законната лихва върху тази главница от 10.06.2011 г. до окончателното заплащане на задължението; б) 28 064.34 евро договорни лихви за периода 10.07.2010 г. 03.05.2011 г.; в) 791.19 евро такси за периода 10.01.2009 г. - 03.05.2011 г.; г) 1 979,78 лева такси до периода 03.05.2011 г.

[11] На 27.06.2020 г. е влязло в сила решение на САС по в. т. д. 26/2020 г., чиито предмет е бил обжалването на решението на ОС-Монтана по т. д.

185/2013 г.[1]. С решението си САС е приел, че ЮРОБАНК не е била обявила предсрочна изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Затова САС е признал, че С. Б. е дължала на ЮРОБАНК вноските с настъпил падеж до 24.02.2020 г. Те са били за: 32 4

132,33 евро падежирана главница плюс законната лихва върху нея от 10.06.2011 г. до окончателното плащане; 28 064,34 евро непогасена падежирана договорна лихва до 09.05.2011 г., датата на подаване на заявлението в съда; 791,19 евро договорни такси до 09.05.2011 г.; 1 979,78 лева застрахователни такси, дължими за периода 28.01.2010 г. - 01.02.2011 г.

[12] САС е отхвърлил иска за сумата над 32 132,33 евро главница до пълния претендиран размер от 180 705,00 евро. С решението си САС е осъдил С. Б. да заплати на ЮРОБАНК и 8 764,00 лева разноски по делото за всички инстанции (решението на САС, л. 10-12).

[13] На 15.01.2021 г. С. Б. е поканила ЮРОБАНК в седемдневен срок да върне 187 459,38 лева, представляващи разликата между получените от банката 316 165,11 лева и 128 705,73 лева, стойността на цялото задължение, съгласно решението на САС (нотариалната покана, л. 16-17). Не се спори, че ЮРОБАНК не е върнала на С. Б. тези пари.

[14] С отговора си на исковата молба по настоящото дело ЮРОБАНК е заявила, че обявява кредита на С. Б. за предсрочно изискуем. На 04.07.2023 г. съдът е връчил на С. Б. отговора на ЮРОБАНК (призовката, л. 76).

[15] След 24.02.2020 г. (до тази дата САС е отчел падежираните вноски) до 04.07.2023 г. е бил настъпил падежа на 40 вноски с падежи 10.03.2020 г. - 10.06.2023 г. включително. По тях С. Б. е дължала на ЮРОБАНК 9 036,30 евро (1 113,82 евро просрочена главница по три вноски с падежи от 10.03.2020 г. до 10.05.2020 г. включително и 7 922,48 евро главница по 37 вноски с падежи от 10.06.2020 г. до 10.06.2023 г. включително[2].

[16] Освен това към 04.07.2023 г. С. Б. е дължала на ЮРОБАНК и: а) 54 596,63 евро непадежирана главницата; б) 150 956,25 евро възнаградителна лихва по вноски с падеж от 10.05.2011 г. до 10.06.2023 г.; в) 2 441,08 евро наказателна лихва за периода 10.03.2020 г. - 04.07.2023 г.; г) 7 930,16 евро такса за управление за периода 10.05.2011 г. - 10.06.2023 г.; д) 44,99 евро 5 такса за просрочие;. Така общо задължението на С. Б. към ЮРОБАНК е било за 225 005,41 евро (отговора на 1-ва задача от заключението на вещото лице (т. 1.2.2.), л. 124-126; таблица № 3 от отговора на 1-ва задача, л. 126; таблицата – приложение № 1 към експертизата, л. 133-135).

[17] С. Б. е заплатила 100,00 лева държавна такса (л. 33). Съдът я освободил от заплащането на пълния размер (определението, л. 21). Освен това С. Б. е била представлявана от адвокат, като в договора за правна помощ е било вписано, че преди сключването му С. Б. е била заплатила 20 000,00 лева на адвоката по банков път (л. 138). ЮРОБАНК е заплатил 700,00 лева депозит за вещо лице (л. 116 и л. 148). ЮРОБАНК е била представлявана от адвокат, като липсват доказателства тя да му е заплатила адвокатско възнаграждение или да е уговаряла безплатно представителство. Затова съдът приема, че ЮРОБАНК не е заплащала на адвокат и не е уговаряла безплатно представителство.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО; СЪОТНАСЯНЕ НА

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, УСТАНОВЕНИ ОТ СЪДА, КЪМ ПРАВОТО,

ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА; РЕШЕНИЕ НА СЪДА

[18] С. Б. е предявила два иска. Първият иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщане на дадено на отпаднало основание. Съдът приема, че това е квалификацията на иска, предвид приетото от ВС в мотивите към т. 1 от ППВС 1/28.05.1979 г., че, „[к]огато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на чл. 225, или 231 ГПК, връщането на даденото се основава на третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД…“. Действително, в проекта си за доклад съдът е определил правната квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, но това не е възпрепятствало събирането на доказателства от страните и новата правна квалификация не би изисквала от тях събирането на допълнителни доказателства.

[19] Вторият иск е по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът не е докладвал този 6 иск, но отново той не е ограничил събирането на доказателства и разглеждането на иска не би довело до необходимостта от събиране на допълнителни доказателства.

1. По предпоставките за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД

[20] Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ЮРОБАНК да е получила от С. Б. пари; 2. те да са били получени на определено правно основание (правоотношение); 3. това правно основание да е отпаднало; 4. ЮРОБАНК да не е върнала на С. Б. получените пари.

[21] Съдът установи, че в резултат на публична продан на недвижим имот на С. Б., ЧСИ М.-К. е превела на ЮРОБАНК 316 165,11 лева, като принудителното изпълнение е било за събиране на вземането на ЮРОБАНК от С. Б. по договора за кредит от 13.11.2008 г. Принудителното изпълнение замества доброволното изпълнение и представлява изпълнение от страна на длъжника. Затова съдът приема, че ЮРОБАНК е получила от С. Б. 316 165,11 лева. Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.

[22] Тези 316 165,11 лева са били предадени на ЮРОБАНК на основание издадена заповед за незабавно изпълнение. Следователно е било налице правно основание ЮРОБАНК да получи парите. Налице е втората предпоставка за уважаването на иска

[23] Съдът установи обаче, че впоследствие с решенето на САС, което е влязло в сила, САС е установил задължения на С. Б. за 130 025,66 лева (32 132.33 евро (62 845,37 лева)+28 064,34 евро (54 889,08 лева)+3/791,19 евро (1 547,43 лева)+1 979,78 лева+8 764,00 лева). Разликата между полученото от ЮРОБАНК и дължимото съгласно решението на САС е била 186 139,45 лева.