Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2036 от 24.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1650/2026
Вид
Определение № 2036
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Светлин Михайлов, Васил Василев, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 24.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501650 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от Г. Л. Х., ЕГН **********, в лично качество и като законен представител (баща) на малолетните си деца И. Г. Х. и С. Г. Х. всичките с адрес: *** против Определение с рег. № 8755 от 20.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13146/2025 г. по описа на Софийски градски съд, с което се оставят без разглеждане подадените от жалбоподателя частни жалби с вх. № 346892/23.10.2025 г. и вх. № 356115/30.10.2025 г. и е прекратено производството по делото. В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалваното определение. Иска се същото да бъде отменено,а делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от С. С. и И. С.,с който се оспорва същата.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по подадената частна жалба съдът взе предвид следното: Пред СГС делото е образувано по две частни жалби, подадени от Г. Л. Х. – лично и в качеството му на законен представител на децата И. Г. Х. и С. Г. Х., а именно:

- частна жалба срещу определение № 37267/05.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1522/2024 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Г. Л. Х. за включване в предмета на делото по реда на чл. 212 от ГПК на спорът за това дали е било налице домашно насилие по отношение на него и останалите двама ищци по приключилото производство по ЗЗДН, както и спорът дали по време на течение на настоящото исково производство за нищожност на съдебно решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК спрямо ищците се 1 проявява понастоящем домашно насилие;

- частна жалба срещу протоколно определение от 24.10.2025 г. по гр.д. № 1522/2024 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Г. Л. Х. за отделяне на материали и образуване на ново исково производство.

Насрещните страни С. С. и И. С. са подали писмен отговор, с който оспорват жалбите.

За да постанови обжалваното определение СГС е приел,че производството по гр.д.

№ 1522/2024 г. на Софийски районен съд е образувано по предявен от Г. Л. Х. - лично и като законен представител на малолетните С. Г. Х. и И. Г. Х., срещу С. П. С. и И. Т. С. иск по чл.

270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд. Делото е образувано въз основа на определение № 2356/31.07.2023 г. по гр.д. № 3221/2023 г. на ВКС , с което е оставена без разглеждане молбата /наименувана „жалба“/ с вх. № 183257/27.06.2023 г., подадена лично от Г. Л. Х. ив качеството му на представител по закон на малолетните С. Г.

Х. и И. Г. Х., с което /раздел І от нея/ се иска отмяна на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд, и е прекратено производството по делото, като делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд за произнасяне по съдържащата се в раздел ІІ от молбата /наименувана „жалба“/ с вх. № 183257/27.06.2023 г., искова молба, с която е предявен иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на влязлото в сила решение № 2092/25.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 8029/2022 г. на Софийски градски съд. В посочения раздел ІІ от жалбата вх. № 183257/27.06.2023 г. /представляваща според определението на ВКС искова молба по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на решението по в.гр.д. № 8029/2022 г. на СГС/ се твърди, че това решение е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за валидност – в нарушение на диспизитивното начало съдът се произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, изказвайки се за непозволено увреждане; волята на съда била абсолютно неразбираема и се приравнявала на липса на мотиви. В допълнителна уточнителна молба от 02.05.2024 г. ищецът е посочил, че решението е нищожно, тъй като децата не са били представлявани адекватно в делото и не било допуснато особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 4 от ГПК. В съдебно заседание на 16.05.2025 г. ищецът Г. Х. е представил молба, наименувана „допълнение на обстоятелствата в исковата молба и предявяване на инцидентни установителни искове по чл. 212 от ГПК“.

С обжалваното определение № 37267/05.09.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца Г. Х. да се включи в предмета на делото, по реда на чл. 212 от ГПК, и спорът дали е било налице домашно насилие по отношение на него и останалите двама ищци по приключилото производство по ЗДДН, както и спорът дали по време на течение на настоящото исково производство за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК спрямо ищците се проявява понастоящем домашно насилие. Съдът се е мотивирал с това, че при решаване на въпроса за нищожността на процесното решение, 2 постановено по ЗДНН, е без значение дали това влязло в сила решение е допустимо и правилно. Отделно от това съдът е посочил, че е недопустимо съединяване на иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК с молба по ЗДНН, която се разглежда в охранително производство.

С молба в съдебно заседание на 24.10.2025 г. ищецът е поискал да се отделят материалите и да се образува в ново дело по предявените искове по ЗДНН. Това искане е оставено без уважение с обжалваното протоколно определение от същата дата /л. 116/ с мотив, че искането е било отхвърлено с предходното определение от 06.09.2025 г.

За да постанови обжалваното определение СГС е приел от правна страна,че съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежат две категории определения тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и определенията, обжалването на които е изрично предвидено в закона. Определение № 37267/05.09.2025 г. не прегражда понататъшното развитие на производството по предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК. С него в изпълнение на задължението му по чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът се е произнесъл по направеното от ищеца с допълнителната му молба искане за повторно разглеждане в това производство на въпроса за осъществено спрямо ищеца и децата домашно насилие, който е бил предмет на приключило производство по ЗЗДН. Т.е. касае се за произнасяне на първоинстанцинния съд с оглед изясняване на предмета на спора и на подлежащите на доказване факти, като съдът е приел, че въпросът дали е било налице домашно насилие и/или такова е осъществено по време на исковото производство по чл. 270, ал.2 от ГПК, представлява неотносим към предмета на това производство факт. Определенията, касаещи изясняването на спорния предмет и съответно – предмета на доказване от обхвата на доклада по чл. 146 от ГПК, са такива по движението на делото, и не преграждат понататъшното развитие на производството. Именно такъв характер има обжалваното определение от 05.09.2025 г. – с него съдът е постановил, че релевираното от ищеца в молбата му искане за „произнасяне отново по отношение наличието на домашно насилие“ срещу него и децата, е извън предметния обхват на разглеждания иск за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 от ГПК. Предвид изложение в молбата на ищеца обстоятелства и начина, по който е формулирано искането му, именно: „произнасяне отново по спора засегнат в делото за наличието на домашно насилие“, е очевидно, че с предявяване на т.нар. от него „индцидентни установителни искове“ същият цели в рамките на образуваното от него производство по чл. 270, ал. 2 от ГПК пререшаване на спора, който е бил предмет на приключилото производство по ЗЗДН по гр.д. № 442532021 г. на СРС, което е недопустимо. С оглед на това първоинстанционият съд не е бил длъжен, съответно и не е давал указания до ищеца за конкретизиране на „инцидентните установителни искове“, като е приел, че така въведеното искане за включване в предмета на производството по чл. 270, ал.

2 от ГПК на въпроса дали е било налице домашно насилие е без значение при решаване на въпроса за нищожността на решението, предмет на предявения иск. Съдът не е постановил изричен диспозитив за отхвърляне искането на Г. Х. за приемане за разглеждане в настоящото производство на предявен от ищеца инцидентен установителен иск, а се е произнесъл в смисъл, че въпросът относно наличието или не на домашно насилие, който е 3 бил решен в производството по ЗЗДН, е извън предмета на иска, с който е сезиран. Дори и да се приеме, че обжалваното определение от 06.09.2025 г. по същество представлява отказ да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, то този съдебен акт не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото и не е предвидено неговото обжалване с изрична разпоредба.

Съдът е приел за недопустима и частната жалба срещу протоколното определение от 24.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на Г. Х. за отделяне на материали и образуване на ново исково производство. Този акт на съда е такъв по движението и администрирането на делото и същият не прегражда развитието на производството. Съдът е приел,че в чл. 212 от ГПК не е установено задължение за съда, когато отказва да приеме инцидентен установителен иск за съвместно разглеждане, да го отделя в отделно производство,поради което частната жалба против това определение е недопустима.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно чл.274,ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби:1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона.

В настоящия случай обжалваните определения не преграждат развитието на производството по делото ,а и в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването им,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Подържа се в частната жалба,че основното производство по гр.д. № 1522/2024 г. на СРС е образувано по иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по ЗЗДН, като едно от основните твърдения е и липсата на надлежно участие на малолетните ми деца в производството - порок, водещ до нищожност. Подържа се,че отказът на СРС да допусне за разглеждане инцидентен установителен иск, с който се цели установяване на факти, пряко свързани с този порок (наличие на домашно насилие, опорочено представителството), на практика лишава производството по чл. 270, ал. 2 от ГПК от неговия предмет като по този начин се блокира възможността жалбоподателя докаже основното си твърдение.

Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е неоснователно. В ГПК не е предвидена процесуална възможност страната предявила инцитентен установителен иск да обжалва неприемането му за съвместно разглеждане в процеса.Тази липса на възможност за обжалване е свързана с възможността страната да предяви в отделно , самостоятелно производство инцидентия установителен иск,поради което правата на жалбоподателя не са нарушени с неприемането на същия.

Същото се отнася и за отказът на съда да отдели материалите по предявения инцидентен установителен иск в отделно производство.

С оглед на горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение с рег. № 8755 от 20.04.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 13146/2025 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5