Решение № 751 от 04.12.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. Горна Оряховица, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100886 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. § 22 ПЗР КЗ, вр., чл.274 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът "Застрахователно дружество Евроинс" АД твърди, че на 02.11.2016 г. в с.***, поради движение с несъобразени с пътните условия скорост и дистанция, управляваният от ответника Г. Д. Х. влекач марка “***“, модел „***” с рег.№ *** се блъснал в къща в УПИ IX-62 по плана на селото, собственост на Р. Г. И.. Твърди се, че след удара влекачът продължил движението си, задирайки странично стените и покрива на къщата. Твърди се, че ответникът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие (по-долу ПТП) преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Счита, че в случая посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително, защото с напускането на мястото на произшествието, ответникът възпрепятствал установяването дали има разногласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, както и възпрепятствал възможността да се състави двустранен констативен протокол. Обосновава, че тъй като такъв се съставя само при съгласие между участниците, във всеки друг случай е налице разногласие, съответно местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е задължително съгласно чл.125, т.7 ЗДвП.

Ищецът твърди, че за причинени вреди от управлението на влекач марка “***“, модел „***” с рег.№ *** бил сключен договор от 03.11.2015 г. за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при него с период на 1 застрахователно покритие, включващ 02.11.2016 г. Твърди, че по образувана пред него застрахователна претенция изплатил на собственика на увредената сграда застрахователно обезщетение от 825,49 лв., а с решение № 108/02.03.2020 г. по гр.д. № 1991/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, частично отменено с решение № 260033/16.11.2020 г. по в.гр.д. № 209/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово – още 6 366,75 лв., както и законната лихва върху сумата от 04.11.2016 г. до окончателното изплащане и разноски от 1 167,87 лв. На 04.12.2020 г. на увреденото лице била изплатена сумата от общо 8 377,64 лв., погасяващи 6 366,75 лв. – главница и 2 643,98 лв. – законна лихва върху главницата за периода от 04.11.2016 г. до 04.12.2020 г., след извършено прихващане с насрещно дължими разноски. Твърди се, че на същата дата по сметка на Районен съд – Габрово били изплатени общо 519,87 лв. – разноски за държавна такса и вещи лица, а на 26.07.2022 г. по сметка на Частен съдебен изпълнител Ирина Митова-Кирезиева били изплатени общо 2 065,30 лв., от които се претендират 1 432,21 лв. – 1 296 лв. за присъдения адвокатски хонорар и 136,21 лв. – такси и разноски в изпълнителното производство. Твърди, че изпратил регресна покана до ищеца за заплащане на сумата от общо 10 962,81 лв. – заплатено обезщетение на уведеното лице, законна лихва, такси и разноски в исковото и изпълнителното производство, получена на 05.04.2021 г. След изтичане на дадения 7-дневен срок за доброволно изпълнение до 10.02.2023 г. не постъпило плащане, предвид което счита, че му се дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер 1 824,44 лв. За тези вземания била издадена заповед № 147/17.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 369/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземанията – предмет на заповедта за изпълнение и да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Във възражението по чл.415 ГПК и в отговора на исковата молба, ответникът оспорва да е нарушил задължението си да не напуска мястото на произшествието, защото посещаването на органите за контрол на движение по пътищата в случая не е било задължително. Посочва, че наложените му наказания за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП са отменени с решение на Административен съд – Габрово, а не е била налице хипотезата на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, защото от ПТП не е имало пострадали хора. Оспорва размера на причинената щета и разходите по установяването и изплащането й. В условията на евентуалност възразява, че вземането е погасено по давност.

Моли предявения иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни 2 установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. § 22 ПЗР КЗ, вр., чл.274 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане на застрахователя по задължителна застраховка гражданска отговорност от виновния водач в размер на заплатеното застрахователно обезщетение, за което е издадена заповед за изпълнение и обезщетение за забава плащането му в размер на законната лихва.

Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ /обн. ДВ бр.102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на кодекса се прилага Част IV на КЗ /обн., ДВ, бр. 103/23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., отм. с ДВ бр.102/2015 г./, освен ако страните не са уговорили друго след влизане в сила на новия нормативен акт. Застрахователното правоотношение, на което ищецът основава регресната си претенция – предмет на разглеждане в настоящото производство, е възникнало по силата на сключен на 03.11.2015 г. застрахователен договор (застрахователна полица № BG/07/115002718829; справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Информационния център при Гаранционен фонд) с период на застрахователното покритие и действие на договора до 02.11.2016 г. Не се твърди и не се установява страните по него да са дерогирали правилото на нормата на § 22 от ПЗР на действащия КЗ. По тази причина приложимата към разглеждания правен спор материалноправна уредба е част IV на КЗ /отм./, в т.ч. и досежно основанията за ангажиране на регресната отговорност на виновния водач. Това е така, защото преценката дали конкретен юридически факт има определено правно значение се извършва въз основа на приложимия към правоотношението материалния закон, а обсъжданите основания са уредени изрично и императивно. По тази причина и доколкото регресното вземане възниква от определено поведение (действие или бездействие) на виновния водач към момента на ПТП, не би могла да се обоснове приложимост на новата уредба заради момента на завършване на фактическия състав на регресното вземане. Предвид уреденото в § 22 от ПЗР на КЗ преживяване на закона, преценката дали поведението на виновния водач при застрахователното събитие е основание изобщо да възникне право на регрес за застрахователя, следва да се извърши с оглед приложимия към правоотношението материален закон – КЗ /отм./.

Правото на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение по процесното застрахователно правоотношение може да възникне в хипотезите, когато увреждането е умишлено (226, ал.3 КЗ /отм./), както и когато при настъпването на ПТП е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог (чл.274. ал.1, т.1 КЗ/отм./); не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и ПТП е възникнало в 3 резултат на това (чл.274. ал.1, т.2 КЗ/отм./) и когато е управлявал моторното превозно средство без свидетелство за управление (чл.274. ал.2 КЗ/отм./). В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, ищецът се позовава на това, че ответникът напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, но такова поведение не е било основание за ангажиране на регресната отговорност съгласно приложимата към правоотношението уредба. Посоченото основание е въведено за пръв път с чл.500, ал.1, т.3 от действащия КЗ, а предвид обсъденото по-горе преживяване на закона по § 22 от ПЗР на КЗ, към датата на настъпване на ПТП, то не имало правното значение, което ищецът му придава. По тази причина и с оглед позоваването на факти по неприложимия закон, не е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника.

Независимо от изложеното, дори и действащият КЗ да бе приложим, към датата на настъпване на ПТП – 02.11.2016 г., разпоредбата на чл.125, т.7 ЗДвП е предвиждала задължително посещаване на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети (редакцията на нормата към ДВ, бр. 103/23.12.2005 г.). Действащата, уредба, при която втората предвидена предпоставка е отпаднала, е влязла в сила на 22.01.2017 г.

(ДВ, бр. 101/20.12.2016 г.) – след настъпване на ПТП. Така задължителното посещаване на мястото на произшествието, и кореспондиращото на него задължение на участниците в ПТП да изчакат пристигането на органите на МВР (чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ ЗДвП), към 02.11.2016 г. е било обусловено от кумулативното наличие на двете посочени по-горе предпоставки. Тъй като в ПТП е участвало само едно моторно превозно средство – влекач марка “***“, модел „***” с рег.№ ***, и то е било в състояние да се придвижи (свидетелските показания на двамата разпитани свидетели), не е било налице хипотеза на задължително посещаване на мястото на ПТП от органите на МВР. Това прави безпредметно обсъждането на доводите на ищеца относно осъществяване на другата предпоставка.

В обобщение, приложимият към правоотношението между страните материален закон – КЗ /отм./ не предвижда ангажиране на регресната отговорност на виновния водач в хипотезата, на която се позовава изплатилият застрахователно обезщетение застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а дори и при приложение на действащия КЗ, посещението от органите на МВР на мястото на ПТП, настъпило на 02.11.2016 г., не е било задължително, ако едно от моторните превозни средства е било в състояние да се придвижи на собствен ход, както в случая. Така за ищеца не е възникнало правото да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение, лихвите, разноските по исковото 4 производство на претендираното от него основание, а таксите и разноските по изпълнителното производство – и поради това, че са могли да бъдат избегнати при полагане на грижата на добрия търговец, извършващ по занятие застрахователни сделки, която предполага своевременно погасяване на задълженията по влязъл в сила съдебен акт. Посоченото води до извод за неоснователност на исковете и предпоставя отхвърлянето им.

Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да му се присъдят направените разноски. Той е направил такова искане и е представил доказателства реално да е сторил разноски за заплащане на адвокатски хонорар от 300 лв. в заповедното производство и 1 000 лв. в исковото производство, които му се следват за заплащане от ищеца.

На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС" АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр.