Решение № 12183 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12183 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110155500 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. В. Ш. срещу „Хепи Кредит“ ООД.

Ищцата твърди, че на 15.09.2015 г. сключила с ответника индивидуален договор за заем SO ****, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 3000 лева, при годишен лихвен процент в размер на 35,28% и годишен процент на разходите в размер на 41,58%. Сочи, че й била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 11520 лева, с което общото й задължение по кредита нараснало до сумата в размер на 17940 лева. Ищецът намира, че така сумата по уговорената неустоечна клауза следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР по кредита, тъй като нямала функция на неустойка, а представлявала конструкция предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В договора не били посочени взетите предвид допускания при изчисление на ГПР, което също било изискване на ЗПК. В договора за кредит липсвал и приложим лихвен процент на ден, както и твърди, че не били спазени изискванията на чл. 11, т.

11 и т. 12 ЗПК. Сочи, че нито договорът, нито общите условия към него били подписани от ищцата на всяка страница, каквото било изискването. Излага съображения за нищожност на клаузата на чл. 3.2. от процесния договор за кредит, възлагаща на ищцата заплащане на допълнителна сума в размер на 11520 лева при непредоставяне в тридневен срок от усвояване на заемната сума на визираното обезпечение – банкова гаранция. Твърди, че за да бъде сключен договора ищцата следвало предварително да подпише запис на заповед за обезпечаване на всички вземания по кредита. Посочената неустойка излизала извън присъщите функции на неустойката, като била нищожна и на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Аргументира, че клаузата от процесния договор за кредит, предвиждаща дължимостта на 1 възнаградителна лихва в размер на 35,28% е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото уговореният лихвен процент надхвърлял двукратния размер на законната лихва. Ето защо ищцата моли съда да прогласи нищожността на процесния ответника индивидуален договор за заем SO **** от 15.09.2015 г. поради противоречието му с разпоредбите на материалния закон. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът не е нищожен се моли прогласяване нищожността на чл. 4 от договора регламентиращ размера на годишния лихвен процент в размер на 35,28% и на клаузата на чл. 3.2. предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът сочи, че искът за прогласяване нищожността на договора бил недопустим, доколкото същият се предявявал 10 години след сключване на договора при вече стабилизирани и реализирани правни последици от договора. Липсвал правен интерес от предявяване на иска за прогласяване нищожност на договора за заем, тъй като между страните съществува влязло в сила арбитражно решение, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е проведено принудително изпълнение. С посоченото решение ищцата е осъдена да заплати вземане, произтичащо от запис на заповед, обезпечаващ процесния договор за кредит, като съвпадението страните, датите и съдържанието обосновава извод, че се касае именно за процесния запис на заповед. Намира, че с влизането в сила на арбитражното решение спорът относно съществуването на вземането бил окончателно разрешен между страните, като същото има действие на сила на пресъдено нещо, аналогично на това на влязло в сила съдебно решение.

Ищецът е имал възможност да релевира всички свои възражения, включително такива относно каузалното правоотношение, в рамките на арбитражното производство, но не го е сторил.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

На първо място, съдът следва да посочи че с доклада по делото се е произнесъл по възражението за недопустимост на производството поради влязло в сила арбитражно решение между страните. Следва да се посочи, че са неоснователни и възраженията за недопустимост на производството с аргументи за стабилизирани и реализирани правни последици от договора, без липсата на правна несигурност.

Константна е практиката на съдилищата, включително и на ВКС, че нищожността може да бъде релевирана безсрочно.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 и т. 20 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договора за кредит, респ. клаузата за възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение са нищожни на твърдените основания – противоречие със закона и с 2 добрите нрави (за възнаградителната лихва).

Между страните е безспорно, а и от представения по делото индивидуален договор за заем №SO-**** ОТ 15.09.2015 г. се установява, че страните - ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 1533,88 евро (3000 лева) при годишен лихвен процент от 35,28% и годишен процент на разходите в размер на 41,58%. Дължимата от потребителя сума е посочена като 3282,49 евро (6420 лева), дължима в срок от 60 месеца.

В чл. 3.1. от договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три календарни дни от сключване на договор да предостави на заемодателя гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.

Съгласно разпоредбата банковата гаранция и гаранцията, издадени от небанкова институция следва да отговаря на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако заемополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът ще заплати на заемодателя всички дължими суми от заемополучателя в първия работен ден, следващ деня на получаване на писмено искане от страна на дружеството. Банковата гаранция трябва да е за сума в размер на 3282,49 евро (6420 лева).

Съгласно чл. 3.2. от договора, в случай че заемополучателят не предоствеи на заемодателя банкова гаранция с бенефициер заемодателя за посочената сума със срок на валидност – 30 дни след крайния срок на договора, той дължи неустойка в размер на 5890,08 евро (11520 лева), която се заплаща от заемополучателя разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сумата в размер на 98,17 евро (192 лева), съобразно уговорения погасителен план.

Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

В договора не са посочени взетите предвид допускане при изчисляване на ГПР, 3 което е самостоятелно основание за нищожност на договора.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 108 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 400 лева и възнаградителната лихва в размер на 36 % годишна лихва.

Посочената сума от 108 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

При извършена от съда проверка относно размера на годишния процент на 4 разходите по кредита на публично достъпния он-лайн калкулатор за ГПР (на сайта www.calculator.bg) се установява, че при включване на неустойката за непредоставяне на обезпечение към разходите, въз основа на които се изчислява годишния процент на разходите по процесния кредит същият нараства до 205,6892%, т.е. надхвърля посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.