Решение № 10 от 20.06.2024, Районен съд - Трън

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Трън, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241740200005 по описа за 2024 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е по реда на глава осемнадесета XVIII, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, във връзка с 275 ал. 1 т.2 от Закона за горите /ЗГ/, връзка с чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН.

С наказателно постановление № 340 от 18.12.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил /упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните/ на Н. З. Е., с ЕГН: **********, от гр.*************, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите (ЗГ) и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ в размер на 300.00 лв. за нарушение по чл.50 ал.3 и ал.4 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите ( НСГ).

Против така издаденото наказателно постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е подало жалба пред ТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени съображения за допуснати неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Искането към съда е да отмени последния.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се е явил лично, вместо него се явил процесуалният му представител адв.А. Д. от САК.

Въззиваемата страна – РДГ Кюстендил, редовно призована е изпратила представител в лицето на ю.к Х.. В съдебно заседание се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 08.06.2023г. св. Г. И., заедно с колегите си Д. И. Д. (гл.специалист при РДГ 1

Кюстендил, и в присъствието на Р. К. (ст.лесничей при ДГС Трън), инж.С. К. (инспектор при ЮЗДП Б.) и Л. С. (инспектор при ЮЗДП) извършили проверка на горски участък отбелязан като подотдел 21 „м“, територия на ТП ДГС Трън, в землището на с.Милославци, общ.Трън. При проверката констатирали, че жалбоподателят Н. З. „в качеството си на лице, извършило маркиране на насаждение за сеч е маркирал отдел 21 подотдел „м“ с издадено позволително за сеч № 723088/18.05.2023г. с предвидена сеч пробирка с предвидена интензивност 50%/100 % . Граница на площта предвидена за сеч е отбелязана с оранжева боя. Определените за сеч дървета са отбелязани с траен знак на височина 1.3 метра, а тези с диаметър над 14 см на височина 1.3 метра са маркирани в основата на стъблото с КГМ.

Съгласно документите в досието на площ е предвидена за провеждане принудителна сеч с интензивност 50%. В посочената площ маркирането е извършено с ивица боя и КГМ в основата на крайните дървета, без да е извършено маркиране на дърветата, намиращи се вътре в котела. Квалифицирали нарушението като такова по чл.50 ал.3, и ал.4 от Наредба № 8 за сечите в горите.

Наредено било спиране на дейностите в подотдела 21 „м“ в землището на с.Милославци. Бил съставен констативен протокол /КП/ серия ПК07 бланков № 142715 от 08.06.2023г. от св.Г. И.. От разпитаните по делото свидетели Г. И., Р. К. и Д. З., става ясно, че на място при извършената проверка на 08.06.2023г. не е бил жалбоподателят, нито дърводобивната фирма, нито лицензираният към фирмата лесовъд. В момента на проверката не се е извършвал дърводобив.

Въз основа на КП от св.Г. И. е съставен АУАН № 340/037/2023г., серия ПА07 2021г. с бланков № 000393 от 26.06.2023г., в присъствието на св. Д. И. Д. и Д. Л. З., въз основа на констативен протокол серия ПК07 бланков № 142715 от 08.06.2023г. В АУАН като нарушение е описано, че жалбоподателят „ в качеството си на лице извършило маркиране на отдел 21, подотдел „м“, с издадено позволително за сеч №723088/18.05.2023г. с предвидена сеч принудителна с интензивност 50% на площ 0,35 хектара съгласно карнетопис чрез ограничаването на площта с КГМ в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см. с видим знак върху оставащите корени на дърветата, което маркиране съответства на цялостно отсичане на дърветата.“ Като нарушена законова разпоредба е посочен чл.50 ал.3 и ал.4 от Наредба № 8 за сечите в горите.

За дата на извършване на нарушението е посочена 15.09.2022г. Видно от приложения екземпляр на стр.7 от делото АУАН бл.№ 000393/26.6.2023г. е съставен при отказ на жалбоподателя да му бъде връчен акта. От свидетелските показания на актосъставителя Г.

И. е видно, че „лицензираният лесовъд“ бил на място на съставяне на акта, но отказал да го получи. Според показанията на св.Д. Л. З., който е записан в процесния АУАН като свидетел на отказа на жалбоподателя да му бъде връчен акта Н. З. Е. е бил на мястото на съставяне на АУАН (в двора на ДГС Трън) и акта бил връчен на жалбоподателя. От представения по делото АУАН, не се установи жалбоподателят Е. да е вписвал възражения и да го е подписвал. Не се установи кога и дали му е бил връчван така съставения АУАН.

На 18.12.2023г. директора на РДГ Кюстендил в рамките на своите правомощия издал 2 обжалваното НП 340/18.12.2023г. В описателната част АНО приел, че на 15.09.2022г. в подотдел 21 „м“, територия на ДГС Трън, с Милославци, в качеството си на лице извършило маркиране на насаждение за сеч е маркирал отдел 21, подотдел „м“, /с издадено позволително за сеч № 723088/18.052023г. с предвидена сеч- принудителна с интензивност 50 % на площ от 0,35 хектара, съгласно одобрено план-извлечение и карнет-опис/, чрез ограничаването на площта с КГМ в основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета, което маркиране съответства на цялото отсичане на дървостоя. Извършеното от лицето маркиране, не отговаря на предвидената по документи сеч, а именно: принудителна с интензивност 50 % на площ 0,35 ха. АНО отново е приел, че се касае за нарушение на нормата на чл.50 ал.3 и ал.4 от ЗГ.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

От приетите по делото доказателства настоящият състав не може да стигне до категоричен извод има ли осъществено надлежно връчване на АУАН, доколкото св.Г. И. в показанията си твърди, че „лицето не подписа акта, защото не искаше да го подпише“, а св.Д. З. е категоричен, че „акта беше съставен в горското и го връчихме на лицето“, т.е акта не е връчен при отказ на нарушителя, така както е оформен процесният АУАН. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на нарушителя в тази фаза на административно наказателното производство и води до незаконосъобразност на издаденото, въз основа на така съставения акт, НП.

Констатираното нарушение е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП като незаконосъобразно.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

Тъй като се касае за особено съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество на спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото производство е започнало порочно.

За пълнота настоящият състав намира, че така както е описано твърдяното за извършено нарушение без да се конкретизира качеството на длъжностно лице на нарушителя се ограничава правото му на защита, тъй като основния текст на чл.50 ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите, определя компетентността на лицата извършващи маркирането, а именно лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността "маркиране на насаждения, предвидени за сеч". По делото са налице безспорни доказателства, че 3 жалбоподателят е държавен служител при ДГС Трън. Не съответства в нужната конкретика за упражняване в пълнота на правото на защита и изписаното основание за налагане на глобата, а именно чл.275 ал.1 т.2 от ЗГ, която норма очертава кръга от лицата, които могат да издават НП по този закон.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300.00 до 5000.00 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: 1. не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

Административното наказание глоба в процесното НП е наложено на жалбоподателя именно в приложение на посоченото норма. От представените по делото доказателства са налични такива, доказващи, че Н. Е. е длъжностно лице по смисъла на дадената легална дефиниция в чл. 93, т.1 от ДР на НК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

Доколкото с НП е наложена глоба „ по чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ „ където в първата алинея са очертани две хипотези на наказателноотговорни лица, и едната е формулирана с понятието „длъжностно лице“ или или лице, упражняващо лесовъдска практика, и в обстоятелствената част на описанието на нарушението не е описано качеството на нарушителя, това е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, поради ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Според разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да установи с допустими от закона доказателства всички обстоятелства относно извършеното нарушение. Във всички случаи, когато административно наказващият орган обсъжда събраните доказателства, е задължен да прецени необходимо ли е да извърши разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо, да извърши такова, за да се установи обективната истина още в тази фаза на производството (в този смисъл е постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС). В конкретния случай административният орган не е обсъдил представените по АУАН доказателства, съответно не е извършил разследване на спорните обстоятелства, каквито са налични по образуваната административнонаказателна преписка, по отношение конкретизацията на автора на извършеното нарушение, с оглед спецификата на конкретния случай, за да се установи по безспорен начин извършването на нарушението, авторът и неговата вина. Този пропуск не може да бъде преодолян с хипотезата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е установен по безспорен начин извършителят на нарушението с изискващата се конкретизация. В този смисъл, ако цитираният текст позволява при определени обстоятелства да се санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие наказателно постановление. Като не е доказал изложените в НП факти и обстоятелства, наказващият орган не е изпълнил свое съществено задължение, от значение за законосъобразността на атакувания акт. Описаното представлява самостоятелно основание 4 за неговата отмяна.

В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая, в договора за правна защита и съдействие, представен по делото, е отразено, че заплатеното на адв. Д. възнаграждение е в размер на 700 лв. В съдебно заседание процесуалният представител на РДГ Кюстендил направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съобразно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл. 36 ЗА пък препраща към Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислен по чл. 8 от тази наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 400.00 лв., поради което уговореното и заплатено възнаграждение от 700 лв. не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от адв.Д. действия, поради което следва да бъде присъдена изцяло.