Решение № 1919 от 09.09.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Бургас, 09.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120102383 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД , предявени от Р. СТ. Г. от гр.К , против ГД “Пожарна безопасност и защита на на-селението“ – МВР, гр.С.

Ищецът твърди, че в периода 01.07.2019г. – 10. 07.2020г. е работил при ответника, на 24-часови дежурства, по график – на длъжност “Старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ Б, към РД “ПБЗН“ Б, със статут на държавен служител. Твърди и че ГД “ПБЗН“ МВР не му е платила дължимото за това време допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 88.09 часа, получени след преизчисляването на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работ-ната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно – 774.20 лв., с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез увеличението му по размер. Ис-ка о т Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това. Претендира и обезщетения за забавено плащане – общо 163.35 лв. за периода 01.10.2019г. – 13.04.2022 г., законната лихва върху главницата, както и направените по делото разноски.

Ответната ГД “ПБЗН“ оспорва иска – излага съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по действащи-те правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е служител на МВР – със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като за периода 01.07.2019г. – 10.

07.2020г. е заемал длъжността “Старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ Б, към РД “ПБЗН“ Б, ГД “ПБЗН“ – МВР.

1

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че той е полагал труд на 24-часови дежурства – по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 616 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 370 лв. – по 0.25 лв. на час за периода от месец юли 2019г. до месец януари 2020г. и по 1 лв. на час – от месец февруари до месец юли 2020г., съобразно заповеди № 8121з-1429/23.11.2017г. и № 8121з-156/05.02.2020г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че к ъм основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се оп-ределят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно възнаграждение – ал.6.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Съобразно горната разпоредба, министърът на вътрешните работи е издал наредби № 8121з-407/11.08.2014г., № 8121з-592/25.05.2015г., № 8121з-776/29.07.2016г. и № 8121з-36/ 07.01.2020г. – последните две, приложими за процесния период 01.07.2019г. – 10.07.2020г. И в четирите, в чл.3, е разписано, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено, че при сумираното отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба, в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/ 11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба, на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и Наредба № 8121з-36 /обн. в ДВ бр.3 от 10.01.2020г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува ка-то законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна – би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При 2 наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормална-та продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчи-тане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга – за-дължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 / 1 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 370 лв.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изгответно Съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.07.

2019г. до 10. 07.2020г. нощен труд – общо 616 часа, преизчислен в дневен – с коефициент 1.143, е 704.09 часа. Разликата от 88.09 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания по делото размер – общо 774.20 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и допълнителни такива, в това число и за извънреден труд, съгласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След изтичането на определения за заплащането на последното срок – за всяко тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основателна се явява и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от 01.10.2019г. до 13.04.2022 г., която видно от заключението на вещото лице по ССЕ също е в търсения от ищеца размер – 163.35 лв.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2022г., до окончателното плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Б– държавна такса в размер на 100 3 лв. и 200 лв. за ССЕ.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр.С, ул.”, да заплати на Р. СТ. Г., с ЕГН: **********, гр.К, ул.”, сумата от общо 774.20 лева, представляваща нетния раз-мер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – об-що 88.09 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него ка-то “Старши пожарникар“ в РС “ПБЗН“ – Б,към РД “ПБЗН“ – Б, за периода от 01. 07.2019г. до 10.07.2020г. 616 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.04.2022г. до окончателното й изплащане; сумата 163.35 лева – обезще-тение за забавено плащане за времето от 01.10.2019г. до 13.04.2022г., както и сумата от 350 лева – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати по сметка на РС Б, ДТ в размер на 100 лева и 200 лева за ССЕ.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ К.Кунчев______________________ 4