Акт от 10.04.2018, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 666

10.04.2018 г. Град Бургас

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, въззивен състав

На десети април две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА

2.мл.с.СИЯНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия Белева частно гражданско дело № 1196 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение №IІ-1668 от 28.09.2017г. по настоящото дело Бургаският окръжен съд е отменил определение №4402 от 3.07.2017г. по гр.д.№2196 по описа за 2017г. на Бургаския районен съд, с което е било прекратено производството по делото и е върнал последното на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по жалбата- М.Д., е осъден да заплати на жалбоподателя- Т. К. деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи разноски по ч.гр.д.№1196/2017г. по описа на БОС.

Определението, което не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, нито изрично посочено като обжалваемо по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 ГПК е окончателно и е влязло в сила на датата на постановяването му- 28.09.2017г.

На 16.02.2018г.

Бургаският окръжен съд е сезиран с молба вх.№2389 по описа на БОС от М.И.Д., чрез процесуалният му представител адв.С.Х. ***, с която се иска отстраняване на очевидната фактическа грешка в определението, в частта относно разноските, чрез постановяване на допълнително съдебно решение. Изложени са съображения, че в осъдителната му част определението е постановено при условията на очевидна фактическа грешка, поради липса на документ, удостоверяващ извършеното плащане на адвокатския хонорар, тъй като договорът за правна помощ бил подписан само от Т. К., но не и от неговия адвокат. Развити са съображения, цитирана е съдебна практика. Моли да бъде поправена допуснатата фактическа грешка, като чрез допълнително съдебно решение от определението се заличи частта, с която М.Д. е осъден да заплати на Т. К. деловодни разноски в размер на 200 лв., като постановена при неправилно формирана воля на съда. Приложени са доказателства, включително и заверено копие от договора за правна защита и съдействие от 14.07.2017г.

В указания срок ответникът по молбата- Т. К., чрез пълномощника си адв.Ч., е представил отговор (становище вх.№3491/9.03.2018г.), с който оспорва молбата като недопустима, а при условията на евентуалност- като неоснователна. Счита, че макар молителят Д. да иска от съда да поправи очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК, всъщност искането му е за изменение на решението в частта за разноските, т.е. по реда на чл.248 ГПК. Намира, че срокът за искането по чл.248 ГПК е пропуснат, понеже молбата е подадена близо 5 месеца след постановяване на определението, поради което моли искането да се остави без разглеждане. При условията на евентуалност се заявява, че ако се приеме, че молбата е такава по чл.247 ГПК, искането на Д. следва да бъде отхвърлено като неоснователно, понеже не е налице очевидна фактическа грешка- несъответствие между формираната воля на съда в мотивите (в които е прието, че с оглед изхода на делото на К. се дължат разноски, включително адвокатски хонорар) и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт, в чийто диспозитив Д. е осъден да ги заплати на К. На следващо място сочи, че действително при подаване на жалбата е приложен екземпляр от договора за за правна помощ, който е следвало да остане за адвоката, но въпреки това следва да се съобрази, че условията по този договор са били изпълнени от страните по него, тъй като го считат за сключен. Моли да му се присъдят разноските в това производство в размер на 250 лв., представляващи адвокатски хонорар съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Прилага пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 8.03.2017г.

На 14.03.2018г. в

Бургаския окръжен съд е постъпило становище от М.Д., чрез адв.С.Х., в което са доразвити доводите за наличието на явна фактическа грешка в определението на БОС, доказана чрез заверените от съда копия, които според него доказват, че договорът не е породил правни последици и не може да се счита за доказателство за изплатеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение. Молителят намира, че тази грешка не може да бъде отстранена от съда служебно, а това следва да стане по молба на заинтересования, която не е ограничена със срок. Изтъква се, че редът за поправката зависел от съдебната практика, която била категорична, че грешки, за отстраняването на които била необходима промяна волята на съда, поради грешното й формиране, се отстраняват по пътя на допълнително съдебно решение, който е същият като за явна фактическа грешка. Затова моли да не се вземат предвид твъренията на процесуалният представител на ответника.

На 16.03.2018г. е входирано и допълнение към молба- вх.№3828/16.03.2018г., подадено от М.Д. чрез адв.Х..

Заявява, че определението, чиято поправка се иска е окончателно, но не за цялото производство. С цел избягване на допълнителни пререкания процесуалният представител на Д. заплатил осъждането му. На първото съдебно заседание по гр.д.№2196/17г. на БРС бил представен списък на разноските, в който Д. претендирал и разноските по в.ч.гр.д.1196/17г. на БОС, по който въпрос не взели становище нито адв.Ч., нито БРС. След първото по делото заседание Д. се запознал с в.ч.гр.д.1196/17г. на БОС. На 5.12.2017г. се сдобил със заверено от съда копие от договора за правна помощ, защита и съдействие, неподписан от двете страни. Твърди още, че е направил съответните възражения пред БРС в срока по чл.248 ГПк Едва тогава адв.Ч. взела становище , че БРС не е компетентен да се произнесе по въпроса. Съдът се произнесъл на 19.02.2017г. в открито съдебно заседание. В становището от 9.03.2018г. било налице признание на адв.Ч. за това, че е приложила неподписан от двете страни договор от 14.07.2017г., а междувременно договорът в кориците на делото се оказал подписан, като това се случило между първото и второто съдебно заседание по делото на БРС. С това вероятно ад.Ч. счела, че е отстранила допуснатата грешка. Районният съд се произнесъл, че не е компетентен да се произнесе, а не че щял да отнесе въпроса до окръжния съд. Сочи, че в цитираната от него практика било посочено, че грешката на съда можело да бъде отстранена само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото изисквала да се замести неправилно формираната воля на съда с ново решение, а поради това било недопустимо да се отстранява служебно от съда. Понеже определението на БОС не подлежало на обжалване, то оставал пътя на допълнителното съдебно решение. В случая не било спорно, че волята на съда била формирана погрешно, а било налице и признание от страна на адв.Ч.. Така Д. бил осъден погрешно да заплати на К. незаплатено адвокатско възнаграждение, за което нямало дори и твърдения да е било реално заплатено.

Понеже определението било постановено в закрито съдебно заседание, тук бил приложим и реда на чл.248 ГПК. Намира, че датата на признанието на адв.Ч. следвало да се вземе предвид при изчисляването на сроковете за поправка на допусната грешка, независимо по кой ред- на чл.247 ГПК или на 248 ГПК. Акцентира, че без това признание нямало да има основание съда да променя волята си и да заличава част от диспозитива, поради грешното или неправилно формиране. Налице било и доказателство, подкрепящо това признание- завереното копие от договора, в който липсвал подпис на процесуалния представител, поради което този договор не можело да бъде приет от съда като документ, удостоверяващ плащането на посочената в него сума. Освен това се въвеждат и нови доводи- че с определението изобщо не е следвало да бъдат присъждани разноски в полза на К., доколкото с определението не се давало решение на спора по същество.

Изтъква още, че датата на която узнал за неподписания договор е 5.12.2017г., поради което според него в месечния срок по чл.248 ГПК в становище вх.№46807/11.12.2017г. е оспорил договора за правна помощ. Договорът се оказал подписан след подаването на това възражение. Според установените правила трябвало районния съд да изпрати възражението му до компетентния съд, а не само да се произнася, че не е компетентен да се произнесе по въпроса. Поддържа становището си, че е налице грешка, която следвало да бъде поправена по пътя на допълнително съдебно определение, тъй като същото било постановено в закрито съдебно заседание и волята на съда била формирана при неправилно тълкуване на доказателствата, удостоверяващи липса на плащане на адвокатски хонорар. Моли съдът да се произнесе по частта за разноските и като измени погрешно формираната воля да ги отмени или заличи.

Процесуалният представител на ответника- адв.Ч. е представила становище (приложено към молба вх.№4555/28.03.2018г.).

На първо място оспорва твърдението на молителя, че договорът за правна помощ не е бил подписан и от двете страни, тъй като било видно, че в приложения от него препис договорът е бил подписан от ЧСИ К. Обръща внимание на съда, че в становището си от 9.03.2018г. не е написала, че е приложила неподписан от двете страни договор, както твърди Д., а това, че е приложила екземпляр от договора, който е трябвало да остане за нея. Поддържа становището си за липса на несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Освен това било видно, че Д. е изтървал всички срокове и възможности за обжалване на извършените от съда и ЧСИ колев действия, заради което се е хванал като последна възможност и настоява за поправка на ЯФГ, каквато в случая не била налице. Заявява, че с тези молби, становища и пр. се цели шиканиране на процеса от страна на ответника по гр.д.№2196/2017г. на БРС и губене на времето на съда в несъществени спорове. Моли молбата за отстраняване на ОФГ да се остави без разглеждане като недопустима, неоснователна и недоказана, а определението на БОС в частта за разноските да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на които приема следните изводи.

Искането е с правно основание чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК.

Независимо, че твърди допусната очевидна фактическа грешка от съда, която според него следвало да бъде поправена по реда на чл.247 или 248 ГПК (в хипотезата на допълване), всъщност молителят обосновава искане за изменение на определение №IІ-1668 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№1196/2017г. на БОС в частта за разноските. Това е така понеже последователно в трите си изявления пред БОС, молителят сочи, че волята на съда за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение от ЧСИ К. на адв.Ч. в производството по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС е била неправилно формирана, поради неправилна преценка на представения договор за правна защита и съдействие, който не бил подписан от адв.Ч. и като такъв нямал доказателствена стойност на документ, установяващ направени от ЧСИ К. разноски. В тази връзка следва да се отбележи, че правната квалификация се определя от съда, с оглед направените твърдения, а не от страната, независимо каква правна норма е посочила същата като основание на искането си.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че искането за изменение на определението по ч.гр.д.№1196/2017г. по описа на БОС в частта за разноските е недопустимо, тъй като е пропуснат срокът за това.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да бъде направено в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем- в едномесечен срок от постановяването му. В случая определението, което е необжалваемо е постановено и влязло в сила на 28.09.2017г.

Молбата до Бургаския окръжен съд за изменението на определението е с дата 16.02.2018г., като няма данни да е била подадена по пощата или пред некомпетентен орган по смисъла на чл.62, ал.2 ГПК на по-ранна дата. Действително, на 18.10.2017г. по пощата е изпратено становище от М.Д., чрез адв.Х., с което е взето становище във връзка с уточняваща иска молба на ищеца К. Същото е с вх.№39525/20.10.2017г., на л.68-69 от делото на БРС. В предпоследния абзац от тази молба е направено искане да бъде приобщено ч.гр.д.№1196/2017г. по описа на БОС, както и приложеното към становището платежно нареждане за заплатени разноски на ищеца в размер на 200 лв., като същите бъдат присъдени на ответника с окончателния съдебен акт. На л.70 от делото на БРС е приложен заверен от страната препис от платежно нареждане, от което е видно, че адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв., което е било присъдено с определение №IІ-1668 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№1196/17г. на Бургаският окръжен съд е било преведено на ЧСИ К. от пълномощника на М.Д. на 3.10.2017г. Следователно, може да се приеме, че М.Д. е узнал за осъждането си за разноски по ч.гр.д.№1196/17г. на БОС на тази дата- 3.10.2017г. Никъде в цитираното становище не се съдържа искане за поправка на очевидна фактическа грешка на БОС в определение №IІ-1668 от 28.09.2017г. по ч.гр.д.№1196/17г. на Бургаският окръжен съд в частта за разноските, или за изменение или допълване на същото определение в частта за разноските.