Решение № 214 от 20.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500272 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба от Н. В. П. вх.№ 2217/06.03.2024г. ,допълнена с въззивна жалба вх.№ 2239 / 06.03.3034г. против решение № 37 / 13.02.2024г.,постановено по гр.д.342/2022г.. по описа на ОС – Пазарджик , с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Й. И. М. ,И. Г. М. и Г. Г. Д.а /наследници на Г. С. М. с ЕГН **********, б.ж. на гр.В., починал на ******г. иск за приемане за установено , че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор **********, сграда с идентификатор *********, и на 3/7 идеални части от сграда с идентификатор ************, (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и на прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м. от поземления имот, в който сградите са разположени, с идентификатор ******** по КККР на гр. П., с адрес гр. П., бул. **********, целият с площ от 2 352 кв.м., КАКТО и е отхвърлен иска на жалбоподателя за частична отмяна на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №***********г. по описа на нотариус Б. О. с рег. №***, до размера на действително притежаваните от ответниците части от имота, а 1 именно до: 3/7 идеални части от сграда с идентификатор ************, (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и 581 кв.м от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. А. С. №****, целият с площ от 2352 кв.м.

Жалбоподателят развива съображения за неправилност на решението и заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което исковете му бъдат уважени изцяло като претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

От въззиваемите И. Г. М. ,Й. И. М.а ,Г. Ц. Д. ,Н. Г. Д. и Р. Г. Д.

,последните трима наследници на Г. Г. Д.а ,почнала след постановяване на решение и конституирани с определение от 14.03.2024г. ,са постъпили отговори , с които оспорват въззивните жалби ,считат решението за правилно и по съображенията ,изложени в същите заявяват искане решението да бъде потвърдено.Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Н. В. П. против Й.

И. М. ,И. Г. М. и Г. Г. Д.а като наследници на Г. С. М. с ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на ****** г. за ,установявне ,че тримата не са собственици на Сграда с идентификатор **********, застроена площ от 69 кв.м, брой етажи:

1, предназначение: промишлена сграда и

Сграда с идентификатор********* застроена площ от 222 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, на 3/7 идеални части от сграда с идентификатор ************, застроена площ от 513 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: складова база, склад и на 1771 кв.м. от поземления имот с идентификатор ******** по КККР на гр.П., с адрес на ************ и с обща площ от 2352 кв.м.

Твърдял е , че тримата ответници са наследници на Г. С. М., с ЕГН **********, б.ж. на гр. В., починал на ****** година и се снабдили 2 неправомерно с констативен нот.акт за собственост № ********* г. на нотариус Б. О. с рег. № ***. Твърдял , че през 2009 г. покойният вече Г. С. М., П. Н. К. и той участвали с общи средства на търг/публична продан по изп.дело № 1026/2002г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик за закупуване на имоти земя и сгради. Тъй като искали да закупят имотите при различни квоти, според финансовите си възможности, съдебният изпълнител им обяснил, че това е доста сложно и е по- добре само единият от тях да участва в търга, а после да си разпределят и прехвърлят съсобствеността помежду си. Така и сторили и на 18.02.2009 г. два дни преди датата на търга - тримата се споразумели с договор като двамата с П. Н. К. упълномощили Г. С. М. да ги представлява на търга. След спечелването му на 20.02.2009г., отново тримата подписали договор за това кой от тях на каква част от имотите (земя и сгради) става собственик, респ., кой, каква сума заплаща от общата цена. Парите били предадени на Г. С. М. и той ги внесъл по сметка на ДСИ, в резултат на което имотите му били възложени с Постановление от 27.02.2009 г. впоследствие допълнено с Поправка на постановление от 02.11.2011 г. Сочи ,че тримата никога не били имали спорове по отношение на земята, сградите и обектите в тях, които използвали. Всеки си бил затворил производството и дейността в неговата част от имотите, заплащали си винаги данъците и режийните разноски съобразно дяловете си и не били имали каквито и да било проблеми помежду си, нещо повече - били приятели. Сочи , че през 2012г. П. Н. К. решил да се откаже от дейността си и със съгласието на Г. М., ищецът изкупил деля на К. с договор от 25.09.2012 година.Тъй като първоначално общият имот представлявал части от обща по- голяма база на длъжника по изпълнителното дело - „Г с ***” ООД,тримата съдружници решили първо да отделят техния имот от базата, да извършат необходимите заснемания на сгради и едва след като обособят самостоятелните обекти, да се разпоредят със сделката в предвидената от закона форма, а именно под форма на нотариален акт. Тези дейности им отнели не малко средства и години, но тъй като имали доверие помежду си не бързали особено, още повече че възнамерявали да инвестират и в отделен обслужващ техните бази път. През това време продължили да си владеят и ползват имотите, както се били договорили още при закупуването им - обстоятелство, което не се било променило и до ден днешен. През юли 2021 г. Г. М. починал и въпреки, че ситуацията за него не се променила, защото не бил спирал и за миг да ползва и 3 владее своите части от имотите, се свързал със съпругата и децата на Г. М., с които от години се познавали, за да приключат този въпрос. Те се отзовали без проблем, отвърнали му, че са наясно, кой каква част от имотите има ,споделили са, че ще наемат адвокат от София, който да придвижи документите, на което ищецът не се е възпротивил. След известно време синът на Г. М. - И. Г. М. се обадил по телефона на ищеца и малко притеснено му споделил, че били направили нещо, ама не както трябвало и сега мислели, как да го оправят. Лично му разказал, че на 22.02.2022 г. тримата наследници той, сестра му и майка им - Й. И. М., се явили пред нотариус в гр. Пазарджик и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, възложени на баща му с постановлението по изп.дело № 1026/2002 г., а след това майка му Й. М. му била подарила на него и на сестра му своите 4/6 идеални части. Така към настоящия момент той и сестра му били собственици на целите имоти, но за разлика от И. М., неговата сестра - Г. Д.а била решила, че не желаела да прехвърля дяловете, които се полагали на ищеца.При тези твръдения е заявен разглежданият тук иск за установяване, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор **********, сграда с идентификатор *********, и на 3/7 идеални части от сграда с идентификатор ************, (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и на прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м. от поземления имот, в който сградите са разположени, с идентификатор ******** по КККР на гр. П., с адрес **********, целият с площ от 2 352 кв.м.

Заявено е и искане да се отмени констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №***********г. по описа на нотариус Б. О. с рег. №*** до размера на действително притежаваните от ответниците части от имота, а именно до: 3/7 идеални части от сграда с идентификатор ************, (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и 581 кв.м от поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на гр. П., с адрес ул. ********, целият с площ от 2352 кв.м.

Ответниците И. Г. М. и Й. И. М., са оспорили иска .Считат за неоскователно оспорването от ищеца на констативен нотариален акт за право на собственост №************** год., тъй като същият бил съставен въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2009год., по изп.д. №1026/2002г. от ДСИ В Л, при РС Пазарджик, което постановление било влязло в законна сила на 18.03.2009 год., с поправка на Постановлението 4 от 02.11.2011год., вписано в Служба по вписванията при РС Пазарджик с вх. рег. № **********год., с акт ***, том **, по силата на което собствеността на процесният имот и сградите в него били възложени върху техния наследодател.Посочили са , че описаната от ищеца в исковата молба предистория на констативния нотариален акт, касаеща отношенията във връзка с имота и сградите, между него и покойният Г. С. М., тези ответници не знаели дали била вярна, тъй като през последните години И. М. не бил в добри отношения с баща си, не били се виждали и разговаряли, а Й. М. никога не била обсъждала със съпруга си Г. М., процесния имот и сгради. И двамата знаели и били останали с впечатлението, че имотът и сградите били закупени от Г. М..Сочат ,че че представените като доказателства договори за наем на недвижими имоти, сключени от ищеца Н. П., като наемодател и трети лица като наематели, ответниците никога не били виждали, като от същите не ставало ясно, че касаят процесния имот и сгради,което водело до съмнение за твърденията на ищеца, че е владял имота и част от сградите, одавайки ги под наем.В тази връзка са твръдяли ,че с договор за наем от 14.08.2017 год., нотариално заверен с рег. № 2069 от нотариус Н. И. Г. С. М. бил отдал под наем на „С П“ ЕООД с управител В. П. /син на ищеца Н. П./, покривната част от 222 кв.м. от Самостоятелен обект с идентификатор********* построена в Поземлен имот с идентификатор ********, за изграждане на ФЕЦ, с който договор се предполагало, поради родствените връзки, че ищецът е бил запознат, съгласен и не се е възпротивил, поради което считат, че не е упражнявал твърдяното от него владение върху имота и сградите, а напротив, Г. М. до смъртта си е упражнявал в пълен обем правото си на собственост, като е владял и стопанисвал процесния имот.По тези съображения са заявили искане за отхвърляне на предявените от П. отрицателен устанвителн иск.

Ответницата Г. Д.а също е оспорила иска . Твърдяла е , че не бил налице правен интерес за Н. П. от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск ,тъй като същият не се легитимирал като сбственик, поради което и искът му бил недопустим. Предявеният иск срещу Й. М. бил недопустим и поради това ,че същата изобщо не била легитимирана като собственик на имотите,тъй кто се била разпоредила с притежаваните от нея ид.ч.

Оспорила е всички твърдения на ищеца досежно фактическата обстановка при закупуването на имота от Г. С. М. на публична продан през 5

2009 год. и събитията след това, а именно: твърдяното фактическо разделяне и разпределение на имота, „продажбата на дела“ на П. К. и т.н. Поддържала е ,че представеното от самия ищец постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2009г. и Поправка на постановление от 02.11.2011 г., установявало, че процесните имоти са възложени единствено на Г. М. за предложената и внесена от него сума в размер на 201 950 лева и същият станал техен законен и изключителен собственик. От момента на придобИ.е на имотите до смъртта си, Г. М. упражнявал в пълнота правомощията си, произтичащи от изключителното му право на собственост върху същите, в това число осъществявал и фактическата власт и владеел като собственик целия поземлен имот, включително и намиращи се върху него сгради и постройки. След смъртта на М. неговите наседници Й. М., И. М. и Г. Д.а, станали легитимни и единствени собственици на притежаваното от ищеца имущество, както и на описания по-горе поземлен имот и намиращите се в него сгради като въз основа на това в полза на тримата е бил издаден процесният нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот №**** по-късно Й. М. била прехвърлила в полза на децата си, чрез дарение, притежаваните от нея идеални части върху имотите.