Решение № 6067 от 06.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6067 гр. С., 06.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВ.А М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ИВ.А М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110168950 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано след като с решение № 5819/28.10.2024 г. по в. гр. д. № 10484/2021 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав е обезсилено решение № 20148961/30.06.2021 г. по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120 състав, в частта, с която е отхвърлен искът на М. М. В. срещу „Ю.Б“ АД, квалифициран като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., заплатен адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ, като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав за разглеждане на предявения иск с правилно правно основание по чл. 49 ЗЗД.

Решение № 20148961/30.06.2021 г. по гр. д. № 14016/2020 г. по описа на СРС, 120 състав в частта, с която „Ю.Б“ АД е осъдено да заплати на М. М. В. на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД сума в общ размер на 208,14 лв., в това число сумата от 16,91 лв. - разноски, присъдени и преведени на взискателя; 120 лв. - юрисконсултско възнаграждение, преведено на взискателя; 24 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 12 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 4 от ТТРЗЧСИ; 18 лв. - обикновени такси за ЧСИ по т. 9 от ТТРЗЧСИ;

0,80 лв. - допълнителни такси за ЧСИ по т. 31, б. „б“ от ТТРЗЧСИ; 16,43 лв. пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, удържани от ищеца без основание в полза на ответника по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 13.03.2021 г. до окончателното плащане, е влязло в сила на 22.07.2021 г.

М. М. В., ЕГН ********** е предявил срещу „Ю.Б“ АД, ЕИК .......... осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено 1 адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ, прекратено с разпореждане от 11.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, в резултат на предприети действия по образуване на изпълнителното дело без правно основание – за вземане в размер на 16,91 лв., за което е издаден изпълнителен лист от 21.01.2020 г. въз основа на влязло в сила решение № 288463/28.11.2019 г. по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, което е било изплатено от ищеца преди издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2020 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с решение по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, Б.П.Б АД е осъдена да му заплати сумите, подробно описани в диспозитива на решението, а той е осъден да заплати на банката сумата от 16,91 лв. - разноски в производството. Твърди, че след влизане в сила на решението е заплатил с платежно нареждане от 30.12.2019 г. по сметка на правоприемника на Б.П.Б АД - „Ю.Б“ АД задължението си и се е снабдил с изпълнителен лист за своето вземане, който е издаден на 14.01.2020 г., като на 15.01.2020 г. е образувал изпълнително дело № 113/2020 г. при ЧСИ Р.А. с рег. № 848 на КЧСИ. Вместо да си получи сумите по изпълнителния лист, на 14.02.2020 г. получил запорно съобщение от ЧСИ O.M. по изпълнително дело № 20208460400049, с което бил уведомен, че от събраната сума общо 208,14 лв. са преведени на ЧСИ O.M. за задължение на ищеца към ответника по цитираното изпълнително дело. Ищецът навежда твърдения, че е упълномощил адвокат И.С. и му е заплатил сумата от 100 лв. - адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело на ЧСИ М.. Сочи, че адвокат С. е извършил справка по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M., от която е установил, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист от 21.01.2020 г. за заплащане на сумата от 16,91 лв. - разноски по гр. д. № 1169/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, която ищецът вече бил заплатил на 30.12.2019 г. Заявява, че от него са събрани принудително суми в общ размер на 208,14 лв. и че е направил разноски за адвокат в размер на 100 лв., които не би направил в случай, че изпълнителното дело не беше образувано без правно основание. Твърди, че ответникът следва да му възстанови разноските за адвокат, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното образуване на изпълнителното дело.

В уточнителна молба от 11.11.2021 г. пред въззивната инстанция ищецът пояснява, че претенцията за сумата от 100 лв. касае именно претърпени имуществени вреди - разноски за адвокат от противоправно действие на ответника - неоснователно образувано изпълнително дело, тъй като задължението на ищеца е било платено изцяло преди образуване на делото.

Ищецът твърди, че тези разходи не биха били направени, т. е. не би претърпял тези имуществени вреди, ако изпълнителното дело не беше образувано без основание, или налице е причинно-следствена връзка между поведението на ответника и направения разход за адвокатска защита и съдействие. Счита, че кредиторът е могъл и е бил длъжен да положи дължимата грижа и да провери дали вземането му е било изплатено преди да образува изпълнителното дело. По тези съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на 2 разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „Ю.Б“ АД, с който оспорва предявения иск. Счита, че по изпълнителното дело не е извършено процесуално представителство, в случая не се е целяло прекратяване на изпълнителното дело, а иницииране на нов съдебен процес, чрез който да се претендират допълнително разноски, което представлява злоупотреба с процесуални права съгласно чл. 3 ГПК. На самостоятелно основание счита иска за недопустим и поради това, че за ищеца е имало друг ред за правна защита. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти. Изложени са твърдения за претърпени имуществени вреди, предвид поведението на „Ю.Б“ АД в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ, което изпълнително дело е образувано по възлагане от ответника на основание чл.

426 ГПК и прекратено. В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Неоснователни са възраженията на ответника в отговора на исковата молба относно допустимостта на производството. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските в изпълнителния процес са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото е прекратено на някое от основанията, посочени в чл. 433 ГПК, какъвто е конкретният случай - сумата е била заплатена преди образуване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 2 ГПК). Но в същото време, в ГПК не е предвидена възможност и право на длъжника, когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ГПК да претендира направените в хода на производството разноски, нито се съдържат разпоредби, уреждащи въпроса за разноските, направени от длъжника. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в изпълнителния процес налага извод, че изразходваните средства в хода на принудителното изпълнение, прекратено в хипотезата на чл. 433 ГПК, представляват имуществени вреди за лицето, привлечено като длъжник по принудително изпълнение, за което не са налице материални предпоставки и за които вреди взискателят дължи обезщетение по реда на непозволеното увреждане. Доколкото разпоредбата на чл. 79 ГПК регламентира единствено въпроса за дължимите от длъжника разноски и липсва норма, която да урежда как се репарират разходите, направени от последния в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали съществува или не правото на принудително изпълнение, то и единственият път за защита е да се претендират тези разходи по общия ред под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл и решение № 3

260798/08.02.2021 г. по в. гр. д. № 9164/2020 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, решение № 279/17.01.2023 г. по в. гр. д. № 3291/2022 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен състав и др. Не съществува пречка длъжникът да търси обезщетение за причинените му от взискателя вреди по общия исков ред, поради което доводите в отговора на исковата молба не се споделят и предявеният иск е допустим.

Ищецът се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица, на които е възложил определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността на ответника има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на възложителя на работата.

Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от него, при или по повод изпълнението на работата. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние (действие или бездействие), вреда - имуществена и/или неимуществена (неблагоприятно засягане на не/имуществената сфера на увредения), причинна връзка между деянието и вредата, противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение) и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така - ППВС № 9/28.12.1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса – чл. 154 ГПК.

В конкретния случай в тежест на ищеца е докаже следните обстоятелства: извършване от лице, на което е възложена работа от ответника, на процесното деяние, което обективно не съответства на правно дължимото, при или по повод възложената работа предприемане на действия от служители на банката по образуване на изпълнително дело № 20208460400049 по описа на ЧСИ O.M. с рег. № 846 на КЧСИ след като сумата, за която е бил издаден изпълнителният лист е била заплатена от ищеца; настъпването в резултат от 4 образуването на изпълнителното дело на имуществени вреди за ищеца, техния вид и размер – че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 100 лв. за процесуалното му представителство по изпълнителното дело; причинно-следствената връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни действия, за които ответникът отговаря.