Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 07.07.2023, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 69/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
07.07.2023
Състав
Магдалена Георгиева Татарева Кръстева

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 1, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
  • § 1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Панагюрище, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Нонка Цв. С. като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Административно наказателно дело № 20235230200069 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: 112580619, представлявано от управителя Г. С. Д. против НП № 13-2300075 от 29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска неговата отмяна.

Твърди се, че НП и АУАН не съдържат точно описание на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Сочи се, че в НП и АУАН е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явяват процесуален представител, който подържа жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.

Релевира допълнителни доводи, а именно че е налице процесуално нарушение при съставяне на НП, доколкото не е посочено фамилното име на актосъставителя.

АНО – редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Районен съд - Панагюрище, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди 1 събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Еко-хидро-90“ ООД е санкциониран за това, че на 16.01.2023 г. на обект "Рахабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020", находящ се на ул.

"С.К.", с. Б., община Панагюрище, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал да работи лицето А. К. Г. с ЕГН **********, в нарушение на принципа, въведен с разпоредбата на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

Отношенията между жалбоподателя и А. Г. не били уредени като трудови правоотношения, макар същият да е престирал работна сила.

Нарушението било извършено на 16.01.2023 г. с. Б., Община Панагюрище и установено на същата дата от ДИТ Пазарджик, при извършената проверка на място и на фирмената документация на дружеството.

Извършеното съставлявало нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда, за което на 31.01.2023 г. св. Р. М. съставил против жалбоподателя АУАН, който бил подписан и получен от надлежно упълномощено лице.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на представляващия жалбоподателя на 31.03.2023 г. (л. 18 от делото), а жалбата против НП била подадена от същото лице по пощата на 11.04.2023 год.( л.8 делото) и следователно е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителят Р. М., Р. Т., С. Г. и А. Р..

От съвкупния анализ на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.01.2023 г. св. Р. М. – старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, заедно с колегата си свидетел Р. Т. след получен сигнал се отправили към с. Б., общ. Панагюрище обект "Рехабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020". Повод за сигнала била получена информация за починало лице. На място на обекта св. М. и св. Т. установили работници на „Еко-ходро-90“ ООД, които полагали асфалт и извършвали ремонтни дейности. Починалото лице било на място, в работен бус на дружеството жалбоподател. От присъстващите лица 7-8 човека (сред които бил и св. Р.), които познавали починалото лице събрали устни и писмени сведения за него, от които данни установили, че починалото лице е престирало труд за жалбоподателя, като след направена справка в Регистър на действащите трудови договори установили, че за него няма трудов договор. На място св. М. и св. Т.

2 изискали пътния лист на товарния автомобил, тъй като останалите работници посочили, че той е шофьорът, който сутринта към 6:30 е превозил определена част от работниците от с. Костандово до обекта, като такъв им бил представен, като същият бил попълнен от А. Г.. След издадени предписания е представена справка за сключен трудов договор с лицето А. Г. и прекратен поради настъпила смърт. Въз основа на събраните доказателства от Р. М. бил съставен АУАН, на основание който е отпочнало настоящото производство.

Спорен по делото е въпросът дали А. Г. е престирал труд за жалбоподателя „Еко-хидро-90“ ООД или е присъствал на обекта, за да се запознае с работния процес, имайки намерения в бъдеще да започне работа (с оглед направеното от жалбоподателя оспорване в подадената жалба на фактическата обстановка).

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че към 16.01.2023 г. А. Г. действително е престирал труд за „Еко-хидро-90“ ООД, като е управлявал буса, с който той заедно с другите работници са се придвижвали от с. Костандово до с. Б., като и е управлявал машината полагаща асфалт. Това се установява, както от дадените от работниците на място писмени обяснения, така и от приетия по делото като доказателство пътен лист заверен от „Еко-хидро-90“ ООД, в който е посочен за водач А. Г.. Освен това впечатление прави, че видно от описаното в АУАН (срещу който не е възразено) А. Г. е открит облечен с работни дрехи- зимен черен гащеризон с червени раета по него с работни обувки марка „Вюрт“ и се е намирал в товарен автомобил собственост на „Еко-хидро-90“ ООД.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетел Г. и свидетел Р., в частта, в която посочват, че А. Г. е идвал няколко дни до обекта в с. Б., за да се запознае с работния процес, като не е полагал труд, доколкото показанията на тези свидетели са противоречиви и се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. На първо място впечатление прави, че свидетел Г. посочва, че Г. е пътувал с работния бус с останалите работници от с. Костандово до с. Б., а свидетел Р. посочва, че Г. е пътувал с личния си автомобил. Освен това показанията на свидетел Г. се оборват от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно пътен лист находящ се на л. от делото, който е изготвен от Г. и е заверени от „Еко-хидро-90“ ООД. Житейски нелогично е лице, което не е служител на дружеството да използва МПС на дружеството, за да се стопли. Не на последно място следва да се посочи, че и двамата свидетели се намират в йеархическа и икономическа зависимост от жалбоподателя. Всичко изложено в своята съвкупност мотивира настоящия съдебен състав да не дава вяра на тези двама свидетели в посочената част.

При това положение дружеството-жалбоподател „Еко-хидро-90“ 3

ООД законосъобразно е санкционирано за нарушение на чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда.

Спор по делото относно това, че още в деня на проверката жалбоподателят е уредил отношенията си с А. Г. като трудови не съществува. Това се доказва от писмените доказателства по делото, приложени на л. 53 и л. 54, като се потвърди и от показанията на актосъставител св. М. и св. Т., което е още една индиция, че жалбоподателят е санкциониран законосъобразно. От целокупния доказателствен материал се установи, че описаната фактическа обстановка в обжалваното НП и издадения АУАН съответства на реалната действителност, респ., че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е санкциониран, а наложеното наказание в рамките на определения от законодателя размер.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователни са доводите на жалбоподателя, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е посочено фамилното име на актосъставителят, съобразно изискванията на чл. 57, т. 3 ЗАНН. Действително в обжалвания административен акт актосъставителят е посочен единствено с неговото собствено име, но това не води до наличие на съществено процесуално нарушение, което да препятства защитата на жалбоподателя. Законодателят е въвел изискване за посочване имената на актосъставителят с оглед необходимостта от индивидуализиране както на съставения АУАН, послужил за основание за издаване на НП, така и с оглед необходимостта при спор по отношение на фактическата обстановка при издаване на АУАН актосъставителя да може да бъде индивидуализиран, респ. разпитан в качеството му като свидетел. В конкретния случай в обжалваното НП АУАН е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на номер и дата на издаване, а в самия АУАН актосъставителят е посочен с неговите пълни имена, респ. както за жалбоподателят, така и за съда е съществувала възможност да идентифицират лицето издало акта. Същият бе разпитан като свидетел по делото, не отрече да е съставил АУАН, като такива възражения не бяха наведени и от жалбоподателя. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че соченото от жалбоподателя процесуално нарушение не е съществено, респ. не е препятствано правото му на защита, а НП не следва да се отмени на това основание, а следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Процесуалният представител на ДИТ – Пазарджик претендира юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Съдът като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ определя на юрисконсулта възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното Районен съд - Панагюрище в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на 4 основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2300075 от 29.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: 112580619, представлявано от управителя Г. С. Д., на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди ) лева

ОСЪЖДА „Еко-хидро-90“ ООД, ЕИК: 112580619, представлявано от управителя Г. С. Д. да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ Булстат: 831545394, адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, г р . София сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5