Решение № 55 от 11.04.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Монтана, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20241630201545 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. И. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 24-0996-001989 от 04.11.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на основание на чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Наказателното постановление се атакува като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати и съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на издаденото наказателно постановление. Моли съда да отмени в цялост обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се явява лично, представляван от адв. Г. от АК – Видин. Поддържа, че не е налице извършено нарушение от жалбоподателя, тъй като същият не е възприел първоначално сигнала на полицейските служители за спирани на автомобила.

Счита, че начина по който полицейския служител е подал палка за спиране през прозореца на движещия се полицейски автомобил не е законния начин за 1 спиране на МПС. Изтъква, че не е налице неподчинение от страна на Б. К., тъй като последният не е разбрал отправената към него команда, а в момента, в който е възприел, че полицейските действия за спиране на управлявания от него автомобил е отбил и спрял, след което е съдействал изцяло на органите на реда. Моли обжалваното НП да бъде отменено в цялост.

Въззиваемата страна –редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2024 г. в 00:20 часа, в община Монтана, на път Трети клад № 8105, по пътIII-11222, в района на км.9+500, с посока на движение от с.

Клисурица, към с. Славотин, Б. И. К. управлявал лек автомобил, марка „шкода“, модел“ октавия“, рег. № ххх, България. По същото време св. З. З. и М. Д. – полицейски служители при ОДМВР – Монтана, били назначени за наряд да изпълняват служебните си задължения на път ІІІ-112 и движейки се в района на с. Славотина към път I E – 79, забелязали да се движи срещу тях с висока скорост, управлявания от Б. К. лек автомобил, рег. № ххх.

Полицейските служители решили да извършат проверка на автомобила и водача, затова полицейският служител - Д., който бил водач на служебния автомобил, пресякъл с автомобила пътното платно и застанал в лявата част срещу движещия се срещу тях автомобил, управляван от Б. К. лек автомобил, рег. № ххх, при което св. З. З.ея от своя страна подал стоп палка от прозореца на служебния автомобил, който бил с включени светлини срещу водача Водачът Б. К.. Последният не възприел, подадената от прозореца на автомобила стоп палка, поради което продължил движението на управлявания от него автомобил.

Полицейските служители отново обърнали служебния автомобил, настигнали и се изравнили с управлявания от Б. К. автомобил и св. З. З. отново подал сигнал за спиране със стоп палка от прозореца на служебния автомобил по време на движение. В района на км. 19+100, водачът Б. К. спрял и се подчинил на полицейските служители, като е изпробван за употреба на 2 алкохол и наркотични вещества с техническо средство, като дава положителна проба за употребата на "АМФЕТАМИН".

След направената проверка св. З. Захаров съставил АУАН GA №1416707 спрямо Б. К., за извършено от него нарушение на чл. 103 от ЗДвП, в негово присъствие и присъствието на М. Д..

Въз основа на така съставения АУАН е издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, обжалваното наказателно постановление № 24-0996-001989 от 04.11.2024 г., с което на Б. И. К., ЕГН **********, на основание на чл. 175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля З. З. – актосъставител, както и от доказателствените средства: АУАН № 1416708/1989 от 22.10.2024; докладна записка от 22.10.2024 г.; справка за нарушител/водач на Б. И. К. и заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР, приобщените в хода на производството по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетеля З. З., който подробно и детайлно описа всички релевантни факти и обстоятелства на предмета на настоящото производство. Съдът кредитира в цялост приложените писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото и кореспондират изцяло с кредитираните свидетелски показания.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът приема следното:

Съдът, в качеството на въззивна инстанция има правомощието, а именно правото и задължените. да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК.

В изпълнение на тези правомощия, съдебният състав констатира 3 следното:

Нормата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението за водача на ППС, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП “При спиране на пътно превозно средство за проверка или оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.“ Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Настоящият въззивен състав счита, че вмененото на Б. И. К. административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и категоричен начин от доказателствата, събрани в производството пред настоящия съдебен състав.

В настоящия случай е ангажирана административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В производството се доказа по категоричен начин, че сигналът е бил неясен и същият не е бил правилно възприет от нарушителя, то в тежест на административнонаказващия орган е при условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране, и че от горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала, и че този сигнал се отнася до него, както и посоченото място за спиране. В случая, от показанията на 4 разпитания в хода на съдебното следствие свидетел – З. З., който е очевидец на процесния случай, се установи, че на въззивника са подадени два пъти сигнали именно от св. З.. Подаденият първи сигнал от св. З. е бил неясен, както и се установиха обстоятелства, от които са налице съмнения дали този сигнал е правилно възприет от нарушителя, тъй като както обясни св. З., със служебния си автомобил полицейските служители в негово лице и М. Д., са позиционирали служебния си автомобил срещу управлявания от жалбоподателя автомобил с включени светлини и фарове, тоест светлинните сигнали на полицейския автомобил са осветявали директно жалбоподателя като водач на управлявания автомобил. Тези обстоятелства обосновават извод, че подаденият първи сигнал е бил неясен и двусмислен, за да бъде възприет като такъв от страна на водача. Доколкото възприемането от водача на ППС на подадения сигнал, като такъв за спиране, се явява съществен елемент от състава на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде установено по категоричен и безспорен начин в процеса, за което носител на доказателствената тежест е административнонаказващият орган. В случая това не е сторено, не става ясно къде точно се позиционира служебният полицейски автомобил след извършената маневра на обратен завой, включените светлини, на какво разстояние са автомобилът, към който е насочен сигнала, съответно те могли ли са да възпрепятстват неговия водач да възприеме подадения към него сигнал за спиране с палка от прозореца на автомобила. Съмнения дали подаденият сигнал е бил възприет от жалбоподателя или не, се пораждат и от обстоятелството, че след втория опит на полицейския служител – св. З., след като вече се изравнява с автомобила на жалбоподателя, и съответно последният възприема отправения към него сигнал с палка, спира управлявания от него автомобил и съдейства в цялост на полицейските служители.

В този смисъл от страна на наказващия орган не е проявена необходимата процесуална активност, респективно не са представени надлежни доказателства, които да опровергаят възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.

6 и чл.

7 от

ЗАНН, административнонаказателната отговорност на дееца може да бъде ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Съгласно препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на 5 наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид изрично направеното възражение на жалбоподателя, че подаденият сигнал е бил неясен и същият не е бил възприет първоначално, както и последващото спиране и съдействие от негова страна на органите на реда, както и доколкото административнонаказващият орган, както се посочи, не е ангажирал каквито и да е безспорни доказателства за обстановката при извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, то следва да се приеме, че нарушението по чл.

103 от ЗДвП не е доказано нито от обективна, нито от субективна страна, съответно ангажирането на административно наказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, е незаконосъобразно. (в този смисъл е и Решение № 292 от 26.02.2024 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 67/2024 г.) Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-0996-001989 от 04.11.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Монтана, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. И. К., ЕГН **********, с което на основание на чл.

175, ал. 1 т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.