Решение № 3374 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3374 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100107923 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. И. К. (освободен от внасяне на държавна такса, но не и от разноски с определение от 16.08.2021 г.) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата претенция: настъпило на 04.01.2021 г. в гр. София ПТП по вина на водача на автомобил Пежо 307 с ДК № СА **** РВ, който предприел маневра завИ.е наляво и не го пропуснал като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека; причинено му увреждане, изразяващо се във фрактура на горния край на лява раменна кост в областта на шийката, за която е осъществена закрита репозиция и имобилизация; претърпени болки и страдания, включително и от невъзможността да се обслужва поради подлагането му на щадящ режим с носене на раменна ортеза – без физическа активност и натоварване, загубване на хватателна функция и сетивност, промяна на емоционалното му състояние и започнали кошмари, и имуществени вреди от 60 лева; справедливото обезщетяване на неимуществените вреди със сумата от 35000 лева и наличие задължителна застраховка ГО при ЗД Б.И. АД, неизплатил обезщетение след отправена до него писмена претенция на 04.02.2021 г. Претендира тези суми, заедно със законната лихва за забава от 04.05.2021 г. и разноските по производството.

Ответникът ЗД Б.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП, а и липсвало причинна връзка на ПТП-то с твърдените от ищеца вреди, които да са резултат от противоправно поведение на ищеца.

Навежда възражения за съпричиняване поради внезапно навлизане на пътното платно от ищеца и несъобразяване от него на разстоянието и скоростта на автомобил и неспазването 1 на предписания режим на лечение, а при евентуалност - завишаване на размера на обезщетението. Претендира разноски – така и молба от 12.10.2021 г.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от констативен протокол № К-1 от 04.01.2021 г., че на 04.01.2021 г., около 7.23 часа, в гр. София водачът на автомобил Пежо 307 с ДК № СА **** РВ – Н.Н., движейки се по бул. Черни връх с посока от Околовръстен път към кв.

Драгалевци и в района на кръстовището с ул. „без име”, непосредствено след магазин Лидл, предприел маневра завИ.е наляво и участва в пътнотранспортно произшествие с пешеходеца Г. К., пресичащ по обозначена с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП пешеходна пътека, като водачът на автомобила напуска мястото на произшествието и не уведомява органите на МВР. В протокола е констатирано, че от произшествието е пострадал пешеходецът Г. К. с работна диагноза „фрактура на ляво рамо“ и че за водача на автомобила е била сключена със ЗД Б.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите по полица № BG02120000812023, със срок на покритие до 17.03.2021 г.

(факт безспорен между страните и за който е представена справка от Информационния център на Гаранционен фонд), като за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение.

Така и протокол за оглед на местопроизшествие заедно с изготвените към него албум и скица.

За установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата съдебна инстанция е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено и от което се установява, че процесното ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на ул. „без име” на прав пътен участък – без неравности и посипаности, в района на нерегулирано кръстовище с бул. ****, който булевард се състои от две платна за движение, разделени с двойна непрекъсната линия, като предназначени за двупосочно движение на автомобилите и за всяка посока на движение с по две пътни ленти. За механизма на настъпване на произшествието вещото лице изяснява, че процесният автомобил Пежо се е движил по бул. Черни връх в лявата пътна лента за посоката му с посока от ул. Околовръстен път към кв. Драгалевци със скорост на движение 13 км/ч, като приближавайки към кръстовището с ул. „без име”, предприел изпълнение на маневра ляв завой в кръстовището, за да се включи в движението на ул. „без име“. В същото време, пешеходецът Г. К. предприема пресичане на платното за движение на ул. „без име”, от дясно на ляво за посоката на автомобила, като се е движил на около 1 метър след обособена пешеходна пътека непосредствено след кръстовището, преминал върху дясната пътна лента за посоката на автомобила, достигайки на 0.5 м от средата на платното за движение. Водачът на л.а. Пежо е продължил движението си в изпълнение на ляв завой без да намалява скоростта си, като се реализирало ПТП. Автомобилът с предната си лява част странично в зоната на ляв калник е ударил пешеходеца от лявата му страна, като ударът бил 2 приплъзващ, поради което тялото на пешеходеца се завъртяло по вертикалната му ос в посока на въртене на часовниковата стрелка, гледано отгоре, а в следващия момент отхвърлен от автомобила напред и в ляво, като се е установил върху платното за движение.

Вещото лице изяснява, че процесното ПТП, което е настъпило на около 3 м вляво от десния бордюр по посока на движението на автомобила, по дължина на платното за движение на около 4 м след линията на ориентира по посока движението на същия автомобил и на около 1 м след обозначената пешеходна пътека за посоката на движение на автомобила, видно и от запис на монтирана видеокамера, заснела движението на участниците в ПТП непосредствено преди и след ПТП, което не е било запазено при посещението на дежурната група на МВР за разследване на произшествието. От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП били субективните действия на водача на автомобил Пежо 307 със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходеца.

Констативният протокол и представените медицински документи – лист за преглед, болнични листове, фактура и други, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът Г. К. е получил травматично увреждане, изразяващо се в закрита фрактура на шийката на лявата раменна кост и довело до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - в случая 3 месеца. За това травматично увреждане ищецът Г. К. получил спешна медицинска помощ във Военномедицинска академия София (ВМА), където след проведени прегледи и изследвания му била поставена имобилизационна бинтова превръзка на Дезо за срок от 30 дни, освободен от ВМА и лечението му продължило амбулаторно с контролни прегледи, а по-късно и с рехабилитация. При първия контролен медицински преглед е издаден болничен лист за периода 25.01.2021 г. - 23.02.2021 г., като е назначен контролен преглед след 15 дни при личния лекар, при който на ищеца се подменила меката имобилизация с ортопедична ортеза, която при следващия контролен медицински преглед, била свалена и ищецът е започнал провеждане на рехабилитация на лявата раменна става, за която му се продължил болничния отпуск с още 30 дни – до 25.03.2021 г., като периодът на лечение и възстановяване на ищеца бил осъществен за срок от около 3 месеца.

Според вещото лице болките и страданията на ищеца били с висок интензитет през първите 2-3 седмици непосредствено след произшествието и толкова от началото на провежданата рехабилитация, наложили използването от него на седативни и обезболяващи средства, като през първите 2 месеца не можел и да си служи пълноценно с лявата си ръка поради трайното й обездвижване. Последното поради бързо нарастващия отток първоначално се осъществявало чрез мека превръзка на Дезо, а след това с гипсова лонгета и при възможност с ортопедична ортеза, разходите за която от 60 лева били целесъобразно 3 извършени за осигуряване на покой на счупената ръка в периода на зарастване. Около 1 година и 5 месеца след произшествието счупената раменна кост на ищеца била зараснала и движенията на ръката му възстановени, като той рядко търпял болки в зоната на фрактурата от произшествието – при студено и влажно време, които бързо отзвучавали след употреба на аналгетици.

Установява се от заключението на медицинската експертиза, че при ищеца, който бил на 67 година към момента на произшествието и трудоспособен, не са констатирани заболявания, които да са повлияли негативно върху лечебния и възстановителен период на счупването му от процесното произшествие, приключил в обичайния период на възстановяване при такова травматично увреждане.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана и св. Л. К. – син на ищеца Г. К.. От показанията на свидетеля се установява, че той е разбрал за произшествието от телефонно обаждане. Когато видял баща си след произшествието, той бил пребледнял и в стрес от произшествието. Не можел да се обслужва сам, дори и да става от леглото, около месец след произшествието, което налагало той и майка му, тъй като живеели заедно, да му помагат, включително и за ежедневния му тоалет. През първите дни бил неспокоен и се будел нощем, притеснявал от неудобствата, които създавал със състоянието и невъзможността му да работи и да се занимава със своето хоби – да сглобява и разглобява перални, хладилници и други. Променил се и начинът му на живот, като не излизал навън през първите два месеца и избягвал ходенето пеша. Съдът цени тези показания на свидетеля при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Не възприема обаче за достоверни показанията му относно връщането на работа на ищеца около 4 месеца след произшествието и влиянието на увреждането върху състоянието на кръвното му налягане, тъй като в тази им част те не само не се подкрепят от установените данни от медицинските документи, включително и относно периода на ползване болничен отпуск до 25.03.2021 г., и заключението на медицинската експертиза, а и се опровергават от същите.

На 04.02.3021 ищецът Г. К. е предявил своята претенция пред застрахователя ЗД Б.И.

АД, по която липсват данни същият да се е произнесъл, а и не се твърди.

Други относими доказателства не са ангажирани в преклузивните срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникване на имуществената отговорност на застрахователя, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустима поради наличие на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъдат осъществени следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и 4 ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 04.01.2021 г. в гр. София на ул. „без име”, в района на нерегулирано кръстовище с бул. ****, пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Пежо 307 - Н.Н., е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. При предприетата от него в района на кръстовището маневра за завИ.е наляво, за да навлезе в ул. „без име“, той не е бил внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е бил ищецът Г. К., като преминаващ в зоната на обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека на ул. „без име“ пешеходец, и не го е пропуснал поради несвоевременно спиране на управлявания от него автомобил. От противоправното поведение на водача е последвал удар на предната лява част на автомобила с пешеходеца Г. К., при който на същия е причинено телесно увреждане.