Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 431 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2746/2022
Вид
Решение № 431
Подписан
28.03.2024
Състав
Мариета Благоева Бедросян

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20225300102746 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

Съдът констатира служебно, че в постановеното от него Решение № 650/16.05.2023 г. е допусната очевидна фактическа грешка по отношение на издръжката на детето Л. за минало време по чл. 149 от СК – за периода от 01.12.2021 г. до завеждане на делото на 20.10.2022 г., тъй като липсва диспозитив по това искане.

В този смисъл ответницата Н. К. е подала молба вх.№ 5054/09.02.2024 г. за допълване на решението. По този повод ищецът И. Д. е подал молба вх.№ 9782/18.03.2024 г., в която заявява, че молбата за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК е неоснователна, тъй като в мотивите на съда изрично е отбелязано, че за посочения предходен период ищецът е престирал доброволно необходимата издръжка на детето Л., което не се оспорва от ответницата и се установява и от събраните гласни доказателства.

Съдът намира, че в случая е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, тъй като формираната истинска воля на съда не съответствува на външното й проявление в постановеното решение, като мотивите на съда се разминават с постановения диспозитив.

Според констатнтата практика на ВКС (Решение № 168/02.08.2013 г. по гр.д.№ 580/2012 г., IV Г.О.; Решение № 50089/13.03.2024 г. по т.д.№ 1

2201/2021 г., II Т.О., и др.) очевидна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната действителна воля на съда, видна от мотивите към съдебното решение, и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, а непълно съдебно решение е налице, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.

Когато, видно от мотивите на съдебното решение, съдът е формулирал воля по целия според предмет (по цялото спорно право, когато то е делимо, респ. по целия размер на предявения паричен иск; по всички предявени по делото съединени искове и пр.), но е пропуснал да изрази част от така формираната своя воля в текста на самото съдебно решение, т. е. в неговия диспозитив, е налице очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението.

В случая в мотивите на решението съдът недвусмислено е приел, че „ Не следва да се присъжда претендираната от ответницата К. издръжка, считано от 01.12.2021 г. до завеждане на делото, тъй като въпреки ретроактивно действие на решението за установяване на произход от баща, ответницата не оспорва заплатените от ищеца суми за детето Л. през този период, описани в ИМ, а това се установява и от кредитираните гласни доказателства, поради което съдът намира, че преди завеждане на делото ищецът доброволно е престирал на дъщеря си Л. необходимата издръжка, съобразно малката й възраст през този период“, липсва постановен диспозитив в тази връзка.

Ето защо е налице хипотезата на чл. 247 от ГПК, поради което следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка и се постанови диспозитив, който съответства на формираната воля на съда в мотивите на решението на иска по чл. 149 от СК.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа ГРЕШКА в Решение № 650/16.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 2746/2022 г., ПОС, ІІІ гр.с., на основание чл. 247 от ГПК, като:

„ОТХВЪРЛЯ претенцията на Н. Х. К., ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на Л. Н. К. (сега Л. И. Д.), ЕГН 2

**********, срещу И. Г. Д., ЕГН **********, за заплащане на издръжка на малолетното дете Л. на основание чл. 70, вр. чл. 59, ал. 5, вр. чл. 149 от СК, за периода от 01.12.2021 г. до завеждане на делото на 20.10.2022 г. в размер на 500 лв. месечно, ведно със законната лихва до окончателното плащане, като НЕДОКАЗАНА и НЕОСНОВАТЕЛНА“.

Решението за поправка подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3