Решение № 3015 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3015 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110143326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. И. Й. срещу К. Ц. К., с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 13 000 лева, представляваща дължимата главница по договор за заем, сключен между страните на 04.02.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното погасяване на притезанието; сумата от 78 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 04.08.2021 г.; както и сумата от 5 000 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 05.08.2021 г. до 25.08.2022 г.

Ищецът твърди, че на 04.02.2021 г. е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем между него и ответника, въз основа на което е прехвърлил в патримониума на последния сумата от 13 000 лева. Излагат се твърдения, че на уговорения падеж, 04.08.2021 г., ответникът не е изпълнил своето задължение да върне заетата сума, като към този момент продължа да е налице пълно неизпълнение. Излага правни доводи, че между страните е налице уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 0,1% от предоставената сума, обективирана в чл. 3 от договора. Счита, че между страните е налице валидна уговорена клауза, предвиждаща мораторна неустойка – чл. 10 от договора, в размер на 0,1 % от заемната сума за всеки просрочен ден. Излага доводи, че уговорената неустойка в максимален размер от 5 000 лева се дължи от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че между страните е налице възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за заем, както и обстоятелството, че паричната сума е предадена в неговия патримониум.

Излагат се правни доводи за нарушение на императивната норма на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Направено е възражение за прекомерност на 1 уговорената неустойка в чл. 10 от договора, тъй като претендирания размер от 5 000 лева се равнява на 38% от заемната сума.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 240 ЗЗД за връщане на дадената в заем парична сума в размер на 13 000 лева; както и претенцията за възнаградителна лихва в размер на 78 лева за периода от 04.02.2021 г. до 04.08.2021 г.; както и притезанието за заплащане на мораторна неустойка в размер на 5 000 лева, уговорена в чл. 10 от договора, формирана за периода от 05.08.2021 г. до 25.08.2022 г.

Правопораждащият твърдяното притезание фактически състав включва: 1) две насрещни и покриващи се по съдържание волеизявления на страните за сключване на договор за заем, както и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) постигнато съгласие между страните за сключване на договор за заем и 2) предаване на паричната сума, обект на правоотношението; 3) настъпването на фактите, обуславящи изискуемостта на претенцията за главница и възнаградителна лихва.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване фактите, обуславящи основателността на възражението за прекомерност на уговорената мораторна неустойка, т.е. че претендираната сума е прекалено голяма в сравнение с претърпените от кредитора вреди. В този смисъл Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК,

Заемът за потребление е двустранен, неформален и реален договор по силата на който заемодателят предава определена сума пари или заместими вещи в полза на заемателя, който поема насрещното задължение да върне полученото от същия вид и качество. Предаването на обекта на правоотношението е елемент от правопораждащия фактически състав, т.е. от този момент се счита, че договорът е сключен, респективно настъпват предвидените правни последици.

По делото за представени препис от договор за паричен заем от 04.02.2021 г. за сумата от 13 000 лева, платима на 04.08.2021 г. В хода на първоинстанционното производство ответникът не оспорил истинността на положения под договора за заем подпис. От анали на приобщените към доказателствената съвкупност договор за паричен заем и разписка от 04.02.2021 г. се установява в условията на пълно и главно доказване, че страните са постигнали съгласие за възникване на правните последици, присъщи на договора за заем, също така и факта на предаване на процесната сума и нейния размер, включително и датата на падежа, на която длъжникът следва да престира. В този смисъл е и непротИ.речивата съдебна практика: Решение № 337 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3621/2023 г., IV г. о., ГК, Решение № 50080 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 50168 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4625/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 2

60261 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г., IV г. о., ГК, според която съдът е длъжен да приеме за установено, че договор за заем е сключен, когато по делото е приет частен писмен документ, издаден от ответника и свидетелстващ за предаване на заемните средства.

По възражението за прекомерност на уговорения размер на мораторната неустойка.

Съгласно чл. 10 от договора заемателят дължи неустойка в размер на 0,1 % от заемната сума за всеки просрочен ден до достигане на максимално уговорения размер от 5 000 лева.

Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди - в този смисъл т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За да е налице прекомерност на неустойката не е достатъчно единствено уговореният размер на вредите (т.е. размерът на уговорената неустойка) да надвиша реално претърпените вреди, а следва да е налице значително разминаване между двете стойности, т.е. уговорената неустойка да е прекомерна голяма при съпоставка с реално претърпените вреди от неизпълнението. В този смисъл Решение № 223 от 19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. на І т.о. на ВКС; Решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 589/2008 г. на Второ т.о. на ВКС и др.

При неизпълнение на парично задължение длъжникът изпада в забава, поради което дължи заплащане на мораторна лихва в законен размер, арг. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За периода от настъпването на забавата, т.е. от 05.08.2021 г. до 25.08.2022 г. се претендира заплащане на неустойка в размер на 5 000 лева, т.е. в размер, който представлява близо 40% от главницата по договора за заем – 13 000 лева. Съгласно заключението по СЧЕ, което съдът кредитира като изчерпателно и правилно, тъй като съответства на събрания доказателствен материал, размерът на дължимата мораторна лихва за същият период е 1 394 лева, т.е. близо пет пъти по-малък от размера на претендираната неустойка. Следователно уговореният размер на вредите е значително (близо пет пъти) по-голям от размера на реално претърпените вреди, поради което възражението за прекомерност на уговорената неустойка е основателно.

Поради което претенцията за заплащане не мораторна неустойка следва да бъде частично отхвърлена.

Настоящият състав приема за установено, че в условията на пълно и главно доказване се установиха елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, поради което исковата претенция за заплащане на главницата по договора за заем следва да бъде изцяло уважена.

По отношение изложените доводи на ответника за нарушение на императивната норма на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съдът намира следното:

Съдът счита същите за неоснователни, тъй като макар това да е императивна правна норма, последиците от неспазването й не са гражданскоправни, а административнонаказателни съгласно чл. 5 ЗОПБ. Нарушението на тази разпоредба не влече нищожност на договора след себе си, тъй като както бе изяснено по-горе, за валидността на заемните правоотношения е от значение фактът на предаване на сумата, а не по какъв начин е предадена. Неспазването на чл. 3 от закона не води до нищожност или 3 унищожаемост на договора за заем, нито пък може да се счете, че сумата не е предавана. (в този смисъл Решение № 260222 от 8.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 13733/2019 г., Решение № 1267 от 10.09.2025 г. на СГС по т. д. № 2190/2023 г., Определение № 1396 от 25.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3067/2023 г., IV г. о., ГК).

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на ответника. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в размер 1 520 лв., от които770 лева платена държавна такса, 400 лева – депозит за особен представител и 350 лева – депозит за изготвянето на заключение по СЧЕ. Съобразно уважената част от исковите претенции ищецът има право на разноски в размер на 1316,81 лева.

Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на И. И. Й., ЕГН **********, на основание чл. 240 ЗЗД, сумата от 13000 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща главница по договор за заем, сключен на 04.02.2021 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до окончателното погасяване на притезанието; както и сумата от 78 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.02.2021 г. до 04.08.2021 г.; както и по иска с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за сумата от 1 394 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща мораторна неустойка, уговорена в чл. 10 от процесния договор, формирана за периода от 05.08.2021 г. до 25.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл. 92 ЗЗД за разликата над сумата от 1 394 лева до претендирания размер от 5 000 лева, представляваща мораторна неустойка, уговорена в чл. 10 от процесния договор, формирана за периода от 05.08.2021 г. до 25.08.2022 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Ц. К., ЕГН **********, да заплати на И. И. Й., ЕГН **********, сумата от 1316,81 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща сторените съдебни разноски пред първоинстанционния съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4