Решение № 645 от 29.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Благоевград, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500625 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от "П", ЕИК седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д", чрез юриск. К.Л.-С против Решение № 129/21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1153/2022 г. по описа на РСП, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за признаване за установено, че Д. О. И. дължи на „"П" АД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 81/14.02.2022 г. и изпълнителен лист № 91/14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 155/2022 г. на РС-П, произтичащи от Договор № 022LDR-003607/11.12.2014 г. за банков кредит, в общ размер към 10.02.2022 г. включително – 6 392,66 евро, в това число: 2 750 евро - непогасена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.02.2022 г .; 2 396,56 евро - непогасена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. - 22.12.2021 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит; 1 183,37 евро - непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва), в това число: за периода от 10.01.2015 г. до 12.03.2020 г. - 1 037,48 евро, както и от 14.05.2020 г. до 22.12.2021 г. включително - 145,89 евро, дължима на основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит; 38,19 евро - непогасена законна 1 лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. 10.02.2022 г. включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 24,54 евро непогасени разноски за връчване на покана до длъжника.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на районния съд. Твърди се, че необосновано районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора за кредит е посочен ГПР към датата на сключването му, както и общата сума, която потребителят ще плати на банката по кредита. За кредитополучателя е ясно каква сума ще плати на банката при пълното плащане на предоставения кредит, както и цената на предоставения му финансов ресурс. Необосновано съдът е приел, че договорът е недействителен, поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Доколко нарушението на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК следва да бъде санкционирано с обявяване на целия договор за недействителен, е въпрос на преценка, която зависи от това дали е налице съществено нарушение. Изтъква се, че процесният договор е съставен в писмена форма, на хартиен носител, предоставен на кредитополучателя, написан е ясно, четливо, текстът е разбираем, с прости и кратки изречения, без чуждици и сложни термини, поради което изписването му с шрифт Times New Roman – размер 11 не е основание за обявяване на целия договор за недействителен.

Оспорва се и извода на първостепенния съд, че при недействителност на договора за банков кредит не може да се признае дължимостта на главницата по чл. 23 ЗПК, за което се излагат подробни съображения.

Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявените искове.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 05.06.2023 г. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:

От приет като доказателство по делото Договор № 022 LD-R003607/11.12.2014 г. за банков кредит се установява, че на 11.12.2014 г. между „"П" АД, като кредитор и Д. О. И., като кредитополучател, е сключен договор, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 2750 евро по разплащателна сметка с IBAN: *** за погасяване на 2 съществуващи задължения по договор за кредитна карта с № 41РКО-А-0539 от 20.09.2007 г. на името на Д. О. И.. Срокът за усвояване на кредита е до 31.12.2014 г. Крайният срок за погасяване на кредита е 10.12.2024 г. В чл. 4.1, б. „а“ от договора е уговорено, че за периода от отпускането на кредита до 10.12.2016 г., кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на 18%. Съгласно чл. 4.1, б. „б“ след 10.12.2016 г., за остатъчния срок от договора банката прилага годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка от 15.03 пункта, като към датата на сключване на договора СЛП е 2.88%. В чл. 4.2 от договора е предвидено, че методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК, е неразделна част от сключения договор. В чл. 5 е посочен размер на годишния процент на разходите - 19.95% и общата дължима сума по договора от кредитополучателя- 5 998.30 евро. Непогасените в срок плащания се олихвяват с лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент – чл. 10 от договора. Банката може да прехвърля вземанията си по договора на трето лице, както и плащане по сметка в банката, която да превежда сумите на третото лице – чл. 14.

Към договора е приложен подписан погасителен план, видно от който първата погасителна вноска по кредита е с падеж 10.01.2015 г., а последната – 10.12.2024 г. В погасителния план са посочени броя на погасителните вноски, падежи (крайна дата), размер на погасителните вноски общо, както и размер на вноската за главница и лихва.

В договора се съдържа изрична декларация от кредитополучателя за това, че са му предоставени и е запознат с Общите условя на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката. В представените Общи условия на „"П" АД за кредити на физически лица, в раздел Определения се съдържа определение за „базов лихвен процент“- променлив лихвен индекс, изчисляван за всеки отделен вид валута на база съотношението между планираните разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложима към кредити в национална и чуждестранна валута, както и определение за „референтен лихвен процент“ - лихвен процент, който банката използва като основа при изчисляване на приложимия към договора променлив лихвен процент по кредита. В чл. 4.1- чл. 4.4 от Общите 3 условия е предвидено плащането на годишна лихва, начислявана върху дълга по главницата, в размер на приложимия съгласно договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в договора.

Плащането на лихвата е периодично, в размер и на падежи съгласно погасителния план, определен при посочения в договора размер на лихвата. При промяна на референтния лихвен процент е предвидена промяна на договорения лихвен процент, без да е необходимо договаряне, като банката има право едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в погасителния план, за което уведомява кредитополучателя. Кредитополучателят има право при погасяване на главницата да получи безвъзмездно при поискване, във всеки един момент от изпълнението на договора, погасителен план за извършените и предстоящи плащания – чл. 7.3. Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от договора, като депозира на място или изпрати по поща или куриер писмено уведомление до банката на адреса за кореспонденция, посочен в договора в срок до 14 календарни дни, считано от датата на сключването му – чл. 7.4. Кредитополучателят има право да погаси предсрочно част или всички свои задължения по договора, за което дължи на банката комисиона за предсрочно погасяване, с изключение на случаите изрично предвидени в закона- чл. 5.4 ОУ. В случай на предсрочно погасяване на част от задълженията на кредитополучателя, банката преизчислява размера на дължимата лихва за остатъка от периода до пълното погасяване на кредита – чл. 5.5. В чл. 10 от ОУ е уредено правото на банката да обяви кредита изцяло и предсрочно изискуем и предпоставките за това.

Към договора е приложена и подписана от страните Методика на „"П" АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК, приета от УС на банката, в сила от 23.07.2014 г.

С покана изх. № 200-1667/26.10.2021 г. банката е поканила кредитополучателя Диана И. в седемдневен срок от получаване на поканата, доброволно да погаси всички свои просрочени просрочени задължения по Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит в пълен размер, като в противен случай банката ще счита кредитът изцяло и предсрочно изискуем.

Поканата е връчена на И. лично на 08.12.2021 г.

На 11.02.2021 г. банката е депозирала в РС-П заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Д. О. И. за дължимите суми по Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 155/2022 г. по описа на РС-П, к ато е 4 издадена заповед за поисканите със заявлението суми, срещу която длъжникът е възразил.

В първоинстанционното производство е допуснатата и назначена съдебносчетоводна експертиза, от която е установено, че отпуснатият кредит по Договор № 022LD-R-003607/11.12.2014 г. за банков кредит в размер на 2750,00 евро е усвоен еднократно на 11.12.2014 г. с прехвърляне на сумата по банкова сметка на Д. О. И. в „"П" АД. На същата дата от разплащателната сметка са погасени стари задължения към банката по договор за кредитна карта в размер на 2737,00 евро.

Размерът на задълженията към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е 6 391,61 евро, в това число: 2 750 евро непогасена главница; 2 396,56 евро - непогасена договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода 10.01.2015 г. - 22.12.2021 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4.1 от Договора за кредит; 1 182,32 евро - непогасено обезщетение за забава върху главницата (наказателна лихва) за периода от 10.01.2015 г. до 22.12.2021 г. включително; 38,19 евро - непогасена законна лихва, начислена върху просрочената главница за периода 23.12.2021 г. - 10.02.2022 г. включително, дължима на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; 24,54 евро - непогасени разноски за връчване на покана до длъжника. ГПР по Договор № 022LD-R003607/11.12.2014 г. за банков кредит е в размер на 19,95 %. Лихвеният процент за първите 24 месеца е 18 %, след което същият е намалявал като размер.

В първоинстанционното производство е допуснатата и назначена съдебнотехническа експертиза, от която е установено, че текстът на Договор № 022LD-R003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт Times New Roman с размер на шрифта 11. Текстът в погасителен план към Договор № 022 LD-R003607/11.12.2014 г. за банков кредит е изписан на шрифт Calibri (Bodi) с размер на шрифта 10. Текстът на Общи условия на „"П" АД за кредити на физически лица се изписва автоматично от компютърната система на банката при отпускане на кредит и зависи от използвания Windows. В случая използвания Windows е твърде стар, размера на шрифта е 11. Текстът на Методика на „"П" АД за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на ЗПК е изписан на шрифт Arial, размер 11. Останалият текст е изписан на шрифт Times New Roman с размер на шрифта 11.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това. Въззивният съд се 5 произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата- чл. 269, ал. 1 ГПК.