Решение № 2405 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207391 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. П. К., с адрес ххх, с ЕГН:

********** против Заповед за задържане на лице с рег. № 227зз - 549 издадена на 10.04.2025г. от ст. полицай при 03 РУ – СДВР ххх, с което лицето е задържано за срок до 24ч.

В жалбата задържаното и впоследствие освободено лице оспорва издадената заповед, навеждайки оплаквания относно нейната материално правна и процесуално правна законосъобразност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят В. К., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в тази насока. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата полицай хх – редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Акцентира върху правилността на издадената заповед като предлага на съда да я потвърди Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, писмените доказателства по делото и въз основа на данните по делото и закона, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в 1 законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице от 10.04.2023г. жалбоподателят В. П.

К. е бил задържан от полицейски орган – ст.полицай при 03 РУ – СДВР за срок до 24ч. в помещение за временно задържане на 03 РУ СДВР. Като основание за задържането била посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР и словесно било отразено, че основанието за задържане са ,,данни за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК, ДП № 715/10.04.2025г., притежание на зелена тревиста маса и осуетяване на полицейска проверка с неизпълнение на полицейско разпореждане“. По преписката е приложен Протокол за обиск на лице от 10.04.2025г., декларация за правата на задържано лице, ведно с книга за задържане на лица. Впоследствие на 11.04.2025г. в 13:50ч. жалбоподателят бил освободен. Видно от книгата за задържани лица е, че в 13:50ч., когато е началната дата на издадената заповед, лицето В. П. К. е било задържано и впоследствие освободено. На 11.04.2025г. пред СРС е било образувано ЧНД № 5325/2025г. по повод разглеждането на фактическото задържане на жалбоподателя, като с оглед неговото последващо освобождаване, съдебното производство е било прекратено поради липса на предмет. По делото е изискана и приложена справка от СРП в която е отразено, че досъдебното производство № 715/2025г. по описа на 03 РУ – СДВР, което е било отразено като част от основанията за задържане на жалбоподателя, е било образувано по обвинение в извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК. Впоследствие и с постановление от 09.05.2025г. досъдебното производство е било изпратено на РП – Пазарджик по компетентност. В съдебно заседание юрисконсултът на ответната страна представи копие от АУАН и НП № 58 от 25.04.2025г., издадено от Началник на 03 РУ – СДВР, с което на жалбоподателя В. П. К. е било наложено наказание глоба 100 лева за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР, т.е. осуетяване на полицейска проверка.

Следва да бъде посочено, че обжалваната заповед е била издадена от материално и териториално компетентен административен орган при спазване на предвидената в закона форма по чл.59, ал.2 от АПК, съобразно разпоредбите на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Приложено е удостоверение от СДВР, свързано с правомощията на полицейския орган да издава заповеди за задържане на лица.

Посочените правни основания за издаването на обжалваната заповед по чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР обуславя правото на полицейските органи да задържат лице при наличие на данни, че е извършило престъпление и че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.

Съдът намира, че в случая са налице достатъчно на брой писмени доказателства, които доказват наличието на посочените в заповедта основания за задържане на жалбоподателя. Налице са както данни от СРП за образувано досъдебно производство по чл.150, ал.1 от НК, така АУАН и наказателно постановление за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР. Двете основания са били коректно и прецизно посочени в обжалвания 2 акт, като съдържат минималните законови изисквания за едно лице да узнае въз основа на кои конкретни фактически параметри се задържа. Дали действително е налице извършено престъпление и административно нарушение е въпрос, който е предмет на разглеждане в други производства и който не касае законосъобразността на конкретната заповед. По административната преписка са налице данни, че жалбоподателят е бил запознат с правата си като задържано лице, което се доказва то саморъчно подписаната от него декларация, както и от съдържанието на съставения АУАН № 58, издаден на 10.04.2025г. и подписан лично от него с депозирани възражения. По отношение на отсъствието на данни за притежание на зелена тревиста маса, което е послужило като алтернативно основание за задържане на жалбоподателя, по административната преписка не са налице ангажирани доказателства в тази насока, нито пък в описанието е посочено, че се касае за извършено престъпление. Независимо от това обстоятелство обаче, ответната страна ангажира писмени доказателства за наличието на другите две предпоставки, въз основа на които е била издадена обжалваната заповед и лицето е било задържано, а именно тази по чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР.

Обстоятелството, че досъдебното производство № 715/2025г. по описа на 03 РУ – СДВР е било изпратено по компетентност на РП – гр.Пазарджик, не означава, че липсват данни за извършено престъпление на територията на град София. Както беше посочено по – горе в мотивите, наведените от жалбоподателя и неговия защитник възражения по законосъобразността на досъдебното и административно производство по повод издаденото наказателно постановление, подлежат на преценка в отделен процесуален ред.

Наведените в пледоарията на защитата аргументи и възражения не касаят законосъобразността и обосноваността на конкретната заповед, които не са основателни. Жалбоподателят В. К. е упражнил правото си на защита като е обжалвал фактическото си задържане, като при собствени признания същото не е било да бъде преценено поради забавяне от страна на съда при разглеждане на жалбата. Също така в декларацията за правата на задържано лице изрично е отразено, че същото не желае адвокатска защита, а е поискало да бъде уведомен негов братовчед като е предоставен и мобилния му телефон.

Всички тези обстоятелства по никакъв начин не са накърнили правото на защита на лицето по смисъла на чл.72, ал.5 от ЗМВР, което е било задържано на 10.04.2025г. в 13:55ч., а е било изправено пред съд по повод разглеждането на жалбата във връзка с фактическото му задържане на 11.04.2025г. в 15:00ч., като е освободено в 13:50ч. Предвид посочените в заповедта основания съдът не намира прекомерност в продължителността на задържането на лицето предвид специфичността, свързана с провеждане на действия по разследване по досъдебно производство по чл.212, ал.2 от НПК и съставянето на АУАН.

В заповедта не е описана фактическата обстановка, но с оглед конкретните обстоятелства, при които е осъществено задържането /посочени данни за наличие на извършено престъпление, образувано досъдебно производство и административно нарушение/, следва да се приеме, че така направеното описание на основанието е достатъчно, така че да не остави съмнение относно причините за задържането.

3

На следващо място, не се възприемат оплакванията, че към момента на задържането не е имало достатъчно доказателства, които да водят до извод за съпричастност на задържания към осъществяване на престъпление от общ характер. По силата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, т. е. достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че лицето е извършител на престъпление, без да се поставя условие за прецизна и точна квалификация на деянието или категорична установеност на конкретното престъпно деяние. Такива данни в случая са били налице и доказателства за това се съдържат по делото - наличие на образувано досъдебно производство № 715/ 10.04. 2025г. за престъпление по чл.150, ал.1 от НК. (в този смисъл е и Решение № 22196/27.06.2025г. по дело № 4348/2025г. по описа на АССГ).

В случая е бил спазен принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Заповедта не противоречи на целта на закона за защита на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление и нарушение.

С оглед гореизложените съображение съдът намира, че заповедта за задържане на лицето В. П. К. от 10.04.2025г. е законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

При този изход на делото искането за присъждане на възнаграждение за упълномощен главен юрисконсулт се явява основателно. Поради тази причина и жалбоподателят В. К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсутско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.72, ал.4 от ЗМВР, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице № 227зз – 549 издадена на 10.04.2025г. от ст.полицай ххх при 03 РУ – СДВР, с която В. П.

К., с адрес ххх, с ЕГН: **********, е бил задържан в помещение за временно задържане на 03 РУ – СДВР за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА В. П. К., с адрес ххх, с ЕГН: ********** да заплати по сметка на СДВР сумата от 1000.00 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 14 – дневен срок пред Административен съд София-град.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5