Решение № 1006 от 19.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. Варна, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20253110200910 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на В. М. Й., с ЕГН ********** чрез адвокат М. Н. Т. от Адвокатска колегия Варна срещу наказателно постановление № ПЕК-13/15.01.2025 г., издадено от проф.д-р Ц. П.П. - директор на Регионална здравна инспекция/РЗИ/-Варна, с което за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.8, вр. чл. 1, ал.1 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснато неправилно приложение на материалния закон, като не установено нарушение на нито една от хипотези на чл.8, т.1-8 и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не става ясна датата на извършване на нарушение в период очевидно предхождащ извършването на проверката, както и кой конкретно вид бактерия е бил установен, поради което се моли съда да го отмени изцяло и да им бъдат присъдени направените разноски и адвокатско възнаграждение. Излагат се и аргументи против конкретния размер на наложеното административно наказание и във връзка с потенциалната възможност за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адвокат М.

Н. Т. от Адвокатска колегия Варна, редовно упълномощена, която по същество моли съда да отмени наказателното постановление на основанията, посочени във въззивната жалба.

Посочва, че доверителката й като възпитател е наказана за това, че не е изпълнила 1 изискванията на медицински стандарт за ограничаване разпространението на вътрешно болнична инфекция, като от самият наказващ орган е посочено, че са приложени по аналогия залегналите в този медицински стандарт изисквания, а осъществяване на административно-наказателна отговорност по аналогия е недопустимо. Счита, че няма закон или друг нормативен акт, който да задължава детските градини да спазват който и да е медицински стандарт, тъй като медицинските стандарти са насочени към лечебните заведения, каквото детската градина безспорно не е.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ив.Н., редовно упълномощен, която моли съда да потвърди наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2024 г. инспектори от Регионална здравна инспекция гр.Варна, извършили планова проверка и лабораторен контрол на място в Детска градина № 17 „Д-р Петър Берон“, филиал „Жирафче“ с адрес гр.Варна, ул.Д-р Иван Басанович до бл.25. При проверката били взети проби от ръце на персонала за микробиологично изследване.

Не е изготвен/или не е представен на съда/ протокол при извършване на проверката, няма отразени обстоятелства относно спазване на личната хигиена от персонала на заведението и условията и реда, по които са взети пробите от ръце и от кое длъжностно лице.

В протокол с лаб.№ 216-221/26.08.2024 г. от микробиологична лаборатория към РЗИВарна/приложено копие/ е отразено, че в пробата, взета от ръце на учител В. Й. са изолирани микроорганизми: Стафилококус – бактерия масов растеж.

На 19.09.2024 г. главен инспектор К. И. Д. в отдел Противоепидемичен контрол, дирекция Надзор на заразните болести при РЗИ-Варна съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ /приложен оригинал към преписката/ на В. М. Й., за това, че при извършена проверка на 26.08.2024 г. в обект детска градина № 17 „Д-р Петър Берон“, филиал Жирафче, на адрес гр.Варна, ул.Д-р Иван Басанович, до бл.25, по повод извършена планова проверка и лабораторен контрол и взети проби от ръце на персонал за микробиологично изследване, Й., в качеството си на служител, работещ в детско заведение учител, е нарушила разпоредбата на чл.8 от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони/наричана по-нататък Наредбата/, а именно - „да поддържа добра лична хигиена“. От взетите проби в деня на проверката - смив от ръце, при Й. са изолирани масов растеж на Стафилококус – бактерии масов растеж, които представляват опасност за здравето и са показател за недобра системна лична хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете в дните предхождащи проверката.

Актосъставителката е квалифицирала нарушението по чл.8 от Наредбата, а именно „да поддържа добра лична хигиена“. В АУАН са посочени двама свидетели, без да е отразено 2 дали те са присъствали при установяване на нарушението или са присъствали при съставянето на АУАН. АУАН бил предявен на В. Й. на 19.09.2024 г., която се запознала със съдържанието му, не направила възражения, подписала го и получила копие от него.

На 15.01.2025 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, като административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.8 от Наредбата и е ангажирал личната отговорност на В. М. Й.на основание чл.229 ал.1 от Закона за здравето, като наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

С писмо изх.№ 16 1005-1/П от 26.03.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация уведомява съда, че е акредитиран Лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна със заповед А 451/19.10.2023 г. и сертификат за акредитация рег.№ 244 ЛИ/19.10.2023 г./приложени към писмото/ и че отдел Микробиология и вирусология, който е част от структурата на РЗИ-Варна не е част от акредитирания от ИА Българска служба за акредитация Лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна.

За съдебно заседание бе призована като свидетел актосъставителката К. И. Д., която добросъвестно изложи констатациите си в хода на извършената проверка.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите гласни и писмени доказателствени средства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните.

В наказателното постановление е посочено, че тази лаборатория, в който е извършено изследването, е към Отдел „Микробиология и вирусология“ към РЗИ- Варна. От получения отговор от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Българска служба за акредитация се установява, че отдел Микробиология и вирусология, който е част от структурата на РЗИ-Варна не е част от Лабораторен изпитвателен комплекс при РЗИ-Варна, който единствено е акредитиран и това означава, че лабораторията, в която е извършено изследването, не е акредитирана.

Не е изготвен/или не е представен на съда/ протокол при извършване на проверката, няма отразени обстоятелства относно спазване на личната хигиена от персонала на заведението и условията и реда, по които са взети пробите от ръце и от кое длъжностно лице.

Тъй като няма протокол не може да се установи точно от кои лица са взети проби, от кого, как са били съхранени, транспортирани и предадени на лабораторията.

Поради изложените обстоятелства съдът не приема резултатите от санитарно микробиологично изследване за контрол на дезинфекциите и стерилизациите с лаб.№ 216221/26.08.2024 г. от микробиологична лаборатория към РЗИ-Варна като годно доказателствено средство.

Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното 3 административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на нарушението, поради което следва да бъде разгледана по същество.

АУАН е издаден от компетентен орган - К. И. Д. - главен инспектор в отдел Противоепидемичен контрол, дирекция Надзор на заразните болести при РЗИ-Варна, съгласно изискванията на чл.235 от Закона за здравето и писмо рег.№ 05-19-1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ-Варна.

Наказателното постановление № ПЕК-13/15.01.2025 г. е издадено от компетентен орган - проф.д-р Ц. П.П. - директор на Регионална здравна инспекция-Варна, съгласно изискванията на чл.235 от Закона за здравето и писмо рег. № 05-19-1/24.03.2025 г. на директора на РЗИ-Варна.

След извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали двата процесуални документа (АУАН и НП), счете, че правилата за компетентност са спазени.

Разпоредбите на чл.40 ал. 2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, в присъствие на нарушителя, като препис от АУАН е връчен по законоустановения ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН.

Наказателното постановление съдържа имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е формално извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

Спазен е и визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление. Наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя.

Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и наказателното постановление - чл.8 от Наредбата въвежда задължение всяко лице, работещо в обектите по чл.1 ал.1, в случая детските заведения (детски ясли и детски градини) и специализираните заведения за отглеждане, пребиваване и възпитание на деца, да поддържа добра лична хигиена.

В настоящия случай от описанията на нарушението и обстоятелствата при които същото е извършено, намиращи се в АУАН и наказателното постановление, не става как точно В. Й. (чрез какви действия или бездействия) е нарушила задължението си за поддържане на добра лична хигиена. Посочено е единствено, че от взетите проби е изолиран масов растеж на бактерии, които представляват опасност за здравето и са показател за недобра лична хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете.

4

С това, според настоящия съдебен състав са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението и в АУАН, а и впоследствие в издаденото НП не съдържа информация относно елемент от състава на нарушението, а именно изпълнителното деяние на нарушението. Посочено е единствено, че от резултатите от изследването се установява наличие на бактерии, което от своя страна е показател за недобра лична хигиена и липса на извършване на дезинфекция на ръцете, без такива констатации да са посочени за установени при извършената проверка.

Това нарушение е съществено, тъй като с неяснотата относно посочения по-горе елемент от състава на нарушението се засяга правото на защита на лицето, срещу което се води административно-наказателното производство и в частност правото му да научи какво е нарушението, за което се води производството срещу него и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.