Решение № 147 от 31.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330206028 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26/26.06.2024г. на Началника на РУ – Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с което на К. К. М., ЕГН: **********, от с.**** на осн. чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.

Жалбоподателят, в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Т. прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като излага становище за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и това, че изложеното в АУАН не отговаря на действителната обстановка. при съставяне на АУАН и НП. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Началник на РУ – Стамболийски при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 31.05.2024г. около 23,55ч. в с.Оризари, в парка между ул.“Васил Левски“ и ул.Пловдив“, в близост до православен храм „Свети Георги“ била извършена полицейска проверка по сигнал на граждани за силен шум.

1

Полицейските служители установили, че жалбоподателя К. М. не придружавал детето си М.К.М., ЕГН:**********, която имала навършени 13 години, но нямала навършени 18 години, след 20,00ч. на 31.05.2024г.

Полицейските органи квалифицирали констатациите като нарушение по чл.8 ал.3 от ЗЗДетето, поради което съставили АУАН № 26/31.05.2024г.

Въз основа на съставения АУАН № 26/31.05.2024г. било издадено и обжалваното наказателно постановление № 26/26.06.2024г., с което на жалбоподателя К. К. М. на осн.чл.43 ал.3 от ЗЗДетето било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., без да е посочено основанието за налагането й.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя А. М. У., от чийто показания се установява, че посетил парка на селото по сигнал за силен шум от беседка. При пристигането си не установили лица на беседката, но след като навлезли в парка видели три лица от женски пол до стената на църквата. Отвели лицата до патрулния автомобил и установили, че са под 18 години. Поискали от тях да извикат родители си, които пристигнали много бързо, в рамките на няколко минути. След това съставил АУАН на родителите.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан З.И., от чийто показания се установява, че на 31.05 – ден преди деня на детето, бил в центъра на селото, заедно с брат си и жалбоподателя К. М.. Останали вечерта в заведение до общината, в съседство на парка. Децата на жалбоподателя К. си играели в съседство до тях, гледали си телефоните и се разхождали в парка, като през цялото време били наблюдавани от жалбоподателя К. М., като били на няколко десетки метра от тях. В един момент дошли полицаи, които спрели автомобила си от другата страна на парка, зад едни храсти. Жалбоподателят К. М. видял, че полицаите отиват към децата, затова станал и тръгнал натам, а по-късно и св.З.И. и брат му също отишли. Тогава разбрал от полицая, че ще пише акт, като св.И. го питал защо в деня на детето ще пише акт, тъй като минало полунощ. Но полицейския служител отговорил, че трябва да пише. К. М. не бил съгласен с написаното в акта, като полицая му отговорил, че няма значение дали ще се подпише или не. При това К. М. подписал акта, но полицая не му дал екземпляр.

В качеството на свидетел бе разпитан и С.И., от чийто показания се установява, че на 31.05.2024г. били седнали на заведение до общината, което затворило в 23ч. като той, брат му и К. М. останали да седят до входа на общината. Около полунощ К. М. станал и тръгнал към съседния парк, защото видял, че дошла полиция, която вървяла към децата му. Те се намирали на около 50 метра от тях, до църквата и си гледали телефоните. След това св.И. отишъл с брат му до полицаите и разбрал, че последните искали да пишат акт на К. М., защото не бил с децата си. Започнали да спорят, след което К. отказал да подпише акта, като полицаят казал, че няма да му го връчи. След това К. М. подписал акта, като междувременно се обадил на спешен телефон 2

112.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като пълни, обективни, хронологично изложени и кореспондиращи както по между си, така и с останА.те събрани по делото доказателства.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

На първо място следва да се посочи, че административно наказателното производство стартира със съставяне на АУАН и завършва с издаване на наказателно постановление. За да бъде законосъобразен АУАН следва да отговаря на определени законови изисквания, посочени в чл.42 и чл.43 от ЗАНН. Така съгласно изискванията на чл. 42 ал.1 т.4 от ЗАНН административният орган следва да опише нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В настоящият случай е посочено, че „горепосоченото лице не придружава детето си М.К.М., на 13г. след 20ч. на 31.05.2024г.“. Следва да се посочи, че в АУАН жалбоподателят М. е написал „имам възражения“, след което на място „нарушител“ се е подписал. В графа „разписка“ обаче е посочено, че жалбоподателя К. М. не е получил копие от АУАН, като е посочен свидетел, който е присъствал на отказ за подпис на АУАН. Изложеното води до извода, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл.43 ал.5 от ЗАНН, като не са му разяснени правата по тази разпоредба, както и правата му по чл.44 ал.1 от ЗАНН за допълнителни възражения. Същевременно нарушителят е попълнил в АУАН, че има възражение и се е подписал, с която административният орган му ограничил правото на защита да получи копие от АУАН, да направи допълнителни възражения в 7 дневен срок от подписването, както и да направи предложение за сключване на споразумение.

Въпреки тези нарушения административнонаказвящият орган е издал обжалваното наказателно постановление, в което е допуснал нарушение по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй като не е посочил, законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В АУАН като нарушение е посочена разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗЗДетето, но в НП нарушена разпоредба не е посочена. Това отново е съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на жалбоподателя да разбере в цялост вмененото му нарушение и да организира защитата си.

По същество съдът констатира, че от събраните гласни доказателства – показанията на св.И. се установява, че жалбоподателя К. М. е бил в близост до детето си М.М. и я няблюдавал през цялото време. От показанията на св.У. се установява, че бащата на детето е пристигнал много бързо, което кореспондира с показанията на И., че М. е бил в близост до детето си и е отишъл при полицейските служители. Т.Е. следва да се отбележи, че посоченото в АУАН, че жалбоподателя К. М. не придружава детето си след 20,00ч. не отговаря на действителната ситуация, тъй като последния е имал постоянен визуален контакт и е контролирал непълнолетното си дете.

Предвид на всичко гореизложено до тук Съдът приема, че в хода на 3 административнонаказателното производство са допуснати съществени материални и процесуални нарушения, като още със съставяне на АУАН административният орган не е посочил действителната фактическа обстановка, като при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата по чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН, чл.43 ал.5 от ЗАНН, чл.44 ал.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Ето защо обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено направеното от страна на жалбоподателят искане за присъждане на извършени по делото разноски в размер на 400 лева. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 400 лева за адвокатски хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде осъдено ОД МВР – Пловдив за заплащането й.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26/26.06.2024г. на Началника на РУ – Стамболийски при ОД МВР - Пловдив, с което на К. К. М., ЕГН:

**********, от с.**** на осн. чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на К. К. М., ЕГН: **********, от с.**** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски в настоящото производство

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4