Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 31 от 15.06.2021, Районен съд - Гоце Делчев

Съд
Районен съд - Гоце Делчев
Дело
Гражданско дело 623/2020
Вид
Решение № 31
Подписан
15.06.2021
В сила
15.06.2021
Състав
Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.40, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 54 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.493а, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането
  • чл.343а, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20201220100623 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с искова молба, подадена от Производството по делото е образувано във връзка с постъпила искова молба от КР. Р. Б. от с.Мосомище, обл.Благоевград против Застрахователна компания "Лев инс" гр.София. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лева, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на А. Р.

М при ПТП от 12.08.2015 г., виновно причинено от застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при ответника водач А.Л., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателно изплащане на обезщетението. Иска се също да бъде осъден ответника да заплати на ищеца спорените разноски по делото.

Ищеца твърди, че е внук на А. М., бивша жителка на с.Мосомище, починала в резултат на ПТП, настъпило на 12.08.2015 г. ПТП, причинило смъртта на Адрияна Мангалова е осъществено от АНГ. ИЛ. Л., който при управление на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „.......“, с д.к. № .......в 1 с.Мосомище нарушил правилата за движение по пътищата и при движениена заден ход, без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен, блъснал пешеходката А. М. и й причинил несъвместими със живота увреждания. По случая е образувано досъдебно производство, постановена е присъда на ОС Благоевград, потвърдена с решение на САС. Произшествието е настъпило по изключителна вина на Л., а смъртта на М.е в причинно-следствена връзка с ПТП. Между починалата А. М. и ищеца имало създадена силна емоционална връзка, поради което след смъртта й ищецът преживява душевни болки и страдания - стрес, потиснатост, вътрешна опустошеност, развил е остро душевно разстройство. Предвид изложеното са предявени настоящите искове.

Правната квалификация на предявеният иск е по чл.226 от КЗ (отменен) във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, в който застъпва становище за застъпва становище за недопустимост на предявените искове поради неспазена процедура по чл.498 от КЗ. По същество счита исковете за неоснователни, доколкото не се установява, че ищецът следва да получи обезщетение за неимуществени вреди за неговата родственичка. Не се твърди в и.м. най-близките родственици да са били в обтегнати отношения с починалата или особени обстоятелства да изключват правото им на обезвреда. Не се твърди да няма близки (обратното се установява от представенита доказателства) или поради особени обстоятелства да е имал отношения на особена близост, които да обосноват особена житейска връзка, различна от обичайната между баба и внук. Поради това оспорват твърденията за естеството на емоционалната близост между ищеца и пострадалото лице и за ежедневно увеличаващи се и продължаващи страдания и мъки у ищеца, които са в причинна връзка със смъртта на пострадалата. Твърдят, че процесното произшествие се е осъществило и по причина на поведението на пешеходката М., несъобразено с конкретната пътна обстановка. Оспорват размера на претендиранота обезщетение, като прекомерен и в противоречие на принципа за справедливост. Съгласно §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ се определя лимит на обезщетението на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ – до 5000 лева.

Повдигат възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията 2 за обезщетение, както и относно претенцията за лихви от датата на процесното произшествие и от датата на смъртта на пострадалата.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.130 от ГПК във вр. с чл.498 от КЗ, §96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, чл.110 и чл.111, б.

„в“ от ЗЗД.

По молба на ответното застрахователно дружество, като трето лице – помагач на негова страна е конституиран АНГ. ИЛ. Л. от с.Мосомище. От страна на третото лице отговор на исковата молба не е постъпил.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязлото в законна сила понастоящем съдебно решение № 221 от 08.07.2020 г. по ВНОХД № 64/2020 г. по описа на АС – София е потвърдена присъда № 2991/02.07.2019 г. по НОХД №230/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, с която подсъдимият АНГ. ИЛ. Л. от с. Мосомище е признат за виновен в това, че на 12.08.2015 г., около 19:00 часа в с. Мосомище, общ. Гоце Делчев, на ул.“Охрид“, като правоспособен водач на МПС- лек автомобил „....” с рег. № ......... – собственост на Р. Г. Л.а е нарушил правилата за движение, обективирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението” и чл.40, ал.2 от ЗДвП:

„По време на движение водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на А.Р.М., б.ж. на с. Мосомище, общ.

Гоце Делчев, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б.“б“ от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, във вр. с чл. 40, ал.1и ал.2 от ЗДвП, във вр. и с чл. 54 и чл.36 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.

С решението на АС – София е прието само едно изменение в мотивната част, а именно, че първия контакт е бил между лявата задна част на 3 бронята на автомобила, управляван от Л. и лявата част от гърба на пешеходката, а прегазването е осъществено със задно ляво колело на автомобила.

Не се спори между страните, че за лек автомобил марка и модел „............“ с рег.№ . е била налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, валидна към датата на ПТП – 12.08.2015 г.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищецът КР. Р. Б. е внук на А.Р. М. От същото е видно, че А.М. има шест деца и 24 внука, единият от които починал на 15.07.2014 г., т.е. към момента на смъртта си е имала 23 внука.

Страните по делото са ангажирали гласни доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба и отговорите на същата твърдения, а именно показанията на свидетелите И.Б.а, майка на ищеца, Г.Т. приятел на ищеца и Р.Г.Л.а, съпруга на третото лице А.Л..

Според показанията на свид.Б.а, когато К. бил на 6 години, тя и съпругът и се преместили да работят и живеят в с.Сатовча. К.обаче останал да живее при при баба си в с.Мосомище. Те със съпругът и се съгласили с това положение, тъй като когато го взели при себе си, детето много плачело.

Синът й живял при баба си до смъртта й през 2015 г. Обяснява,че живял с нея до 20-тата си година. Спял в една стая с нея, докато се събрал със съжителката си през 2013 г. След това се преместил да живее на втория етаж на същата къща. След смъртта на бабата, му взели стаята на първия етаж и той се преместил да живее в при родителите си в с.Сатовча. След смъртта на баба си Красимир бил шокиран, стресиран, не можел да говори. Споделил с майка си, че се наложило да събира парчетата на баба си, за да я вземат от болницата. След това започнал да злоупотребява с алкохол и да пие успокоителни, за да потуши болката. Приживе А.М. държала най-много на Красимир от всички внуци, дори чичовците му ревнували майка си от него, макар тя да била привързана към всички деца.

Свидетеля Т.заявява, че познава А.М.отпреди 10-15 години. Познава К.покрай баба му. Тя идвала в с.Кочан и той ги приютявал да пренощуват.

4

След това той работил в гр.Гоце Делчев и ходил да нощува при К. в с.Мосомище. Когато нощувал в къщата му, не срещнал други хора, включително и А., но знае, че К. живее при баба си и това е къщата на баба му. Обяснява, че не е виждал К.да обикаля с А., освен когато бил малък. След смъртта на бабата той не се е виждал сК.. Чули са се наскоро по телефона, като К.му звучал стресиран. След това се видели, но не са говорили за А. говорили за ядене и пиене. От приятели знае, че ищеца употребява алкохол и пие някакви хапчета и е стресиран от смъртта на баба си.

Свидетелката Л.а обяснява, че се омъжила в с.Мосомище през 1999 г.

Първоначално живели в София, тъй като със съпруга й били студенти. След това от 2003 г. до 2015 г. са живели в с.Мосомище, в близост до къщата на А.М. – през 2-3 къщи. Общувала със семейството на сина на А. - В. тъй като децата им били на близка възраст и си играли заедно. Обяснява кои внуци са живели в дома на Адрияна Мангалова. Не е виждала в къщата на Адрияна да живее постоянно друго момче, освен внука й Томай.

За изясняване на обстоятелствата относно механизма на процесното ПТП , с оглед възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е допусната съдебна автотехническа експертиза, съгласно заключението по според данните по делото на 12.08.2015 г. около 19.00 ч., в село Мосомнище, обш. Гоце Делчев, обл. Благоевград на улица „Охрид“', правоспособния водач АНГ. ИЛ. Л. излиза от дома си и се качва в паркирания на улицата пред дома му автомобил. След това потегля на заден ход по улицата по посока на кръстовището с улица „Цар Симеон“ . Управлявания от него лек автомобил марка "................ № , при движение на заден ход се е движел плътно в лявата част на пътя по посоката на огледа, тоест в дясно по предполагаемата посока на движение на пешеходката. При това движение на заден ход водача не е забелязал движещата се по улица „Охрид”, зад автомобила А.Р.М от село Мосомище, като до мястото на ПТП автомобила е развил скорост от около 3,1м/сек - 11 км/час. Вероятно пешеходката е видяла приближаващия автомобил и се е опитала да се отстрани и да избегне удара. Мястото на произшествието съобразно данните от воденото досъдебно производство и направените два дни след произшествието всички представлява пътно платно — на места с остатъци от асфалтово покритие с ширина 7.90 м., с надлъжен наклон на спускане 6,0 %, с 5 напречен наклон 4%. От дясно по посока на огледа има затревена част в началото с ширина от около 2.5Ом., която в долния край до кръстовището намалява до 1,6м. От ляво извън затревената част, която е със средна ширина от около 0,15 м. пътя представлява отъпкан черен път от пясък, камъни и чакъл с видими неравности. В долната част към Т-образното кръстовището с ул. „Струга“ на ширина от кирпична страна на сграда има купчина от разхвърляни камъни по ширина около 1,20 - 1,50м. В района на ПТП няма хоризонтална маркировка и пътни знаци. Широчината на пътя на приблизителното място на ПТП - 5,30 м. Няма сведение в материалите на делото за посоката на движение на пешеходката.Предполага се, че тя се е движела от Т-образното кръстовище на ул. „Охрид“ с ул. „Струга” по посока на дома, в който е живеела, която е обратно на движението на лекия автомобил. Възрастта на пешеходката не би позволило тя да се движи много бързо. Времето за което автомобила е изминал разстоянието от мястото на което е бил паркиран до мястото на удара е 7.7 секунди. Старата жена се е движила по накло от 6%, поради което се приема, че се движила с бавен ход и според възрастта скоростта и е 1,8 км/час - 0,5 м/сек. За времето за което автомобила е изминал разстоянието до мястото на удара, пешеходката, ако се е движела, се е намирала на разстояние от мястото на удара около 7,7 .0,5 = 3,85 м. Общото разстояние на което се е намирала пешеходката от автомобила, при неговото потегляне назад, ако се е движела е около 14 - 15 м.

Разстоянието от предната лява врата до пешеходката е била 17 - 18 м. и на снимките ясно се вижда ,че няма пречка тя да е била видима за водача при качването в автомобила и при движението назад. Видимоста на пешеходката към паркирания автомобила при нейното движение от Т-образното кръстовище на ул. „Охрид” с ул. „Струга” по посока на автомобила е неограничена. На ул. „Охрид” няма оформени тротоари и други определени за пешеходци места за движение. Пешеходката не е имала възможност да се движи плътно в дясно, поради наличието на камъни от дясно на посоката и на движение по ширина от 1.20 – 1.50 м. От дясно по посока на огледа и от ляво по посоката на движение на пешеходката има затревена част в началото с ширина от около 2.50 м.,която в долния край до кръстовището намаля до 1.6 м.