Решение № 405 от 15.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001001117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15441/03.09.2021 г., подадена от „БГ Инвест Пропъртис“ АД, гр. София, район „Средец“, ул. „Добруджа“ № 6, ет. 3, с ЕИК: 201811805 чрез адвокат Т.Н. от САК срещу решение № 80/23.07.2021 г., постановено по търг. дело № 1733/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от „БГ Инвест Пропъртис“ АД срещу „Транстел“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частично от 50 861.10 лв. - възнаграждение за м.04.2019 г. по договор за консултантски услуги (без посочена в него дата).

Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че в хода на производството пред първоинстанционния съд били събрани доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че договори за покупко-продажбата на 10 102 бр. мобилни апарати на стойност 3 201 927.18 лв. за месец април 2019 г. са били сключени и че за това му се дължи възнаграждение в общ размер от 50 861.10 лв. съгласно подписания между страните по делото договор за консултантски услуги; както и че решението на съда било основано на свидетелски показания и разпечатки от електронна кореспонденция, които по никакъв начин не доказвали липсата осъществено съдействие от страна на „БГ Инвест Пропъртис“ АД и изцяло в рамките на съдебното решение липсвало и обсъждане на извършеното плащане на възнаграждение за месец април 2019 г.

По тези оплаквания жалбоподателят моли апелативния съд да отмени обжалваното решение 1 и постанови ново, с което уважи така предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Транстел“ ЕООД чрез адвокат Г. К. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я остави без уважение като потвърди обжалваното решение.

В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят чрез адвокат Н. поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения като акцентира върху това, че първоинстанционният съд не бил отчел направеното от ответното дружество по приложената по делото фактура, което доказвало приемане изпълнението по процесния договор. Впоследствие, в предоставения му от съда срок жалбоподателят е представил и писмена защита.

От своя страна, насрещната страна „Транстел“ ЕООД чрез адвокат К. поддържа отговора си на въззивната жалба, излага съображения за нейната неоснователност и доводите на жалбоподателя, поради което моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение.

Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производство пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „БГ Инвест Пропъртис“ АД срещу „Транстел“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за консултантски услуги, по който поел задължението да подпомага и оказва съдействие на ответника при преговори с „А1 България“ ЕАД с оглед сключване на договори за продажба на мобилни телефони, а ответникът поел задължение да плати възнаграждение в размер на 1 % от стойността на сключения договор и 1.50 лв. за всеки телефон, предмет на договор за продажба. За м.04.2019 г. били сключени договори за продажба на 10 102 бр. мобилни телефони на стойност 3 201 927 лв., за които се дължало от ответника възнаграждение в размер на 56 606.71 лв., а не както ответникът декларирал 5 745.60 лв., поради което неизплатеното задължение възлизало в размер на 50 861.10 лв.

Поради това, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лв., частично от 50 861.10 лв. - възнаграждение по процесния договор за м.04.2019 г., като в първото съдебно заседание ищецът е уточнил, че възнаграждението по процесния договор се претендира за посочените в исковата молба 10 102 бр. мобилни телефони на стойност 3 201 927 лв., които ответникът закупил с негова помощ и съдействие от „А1 България“ ЕАД.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че през м.03.2019 г. били проведени преговори за оттегляне на ответника от договора, защото ищецът не осъществявал посредничество за сключване на договори с „А1 България“ ЕАД и било постигнато съгласие за прекратяване на договора в хипотезата на чл.

5, ал. 2 от него от началото на м.04.2019 г. Освен това ответникът връчил на ищеца уведомление на 20.06.2019 г. за прекратяване на договора. Поддържа, че процесният договор бил договор за търговско посредничество и за него следвало да се прилага нормата на чл. 50 ТЗ по отношение 2 дневника на търговския представител за вписаните сделки. Оспорва да е продал на „А1 България“ ЕАД 10 120 бр. апарати на стойност от общо 3 201 927 лв. Дължимата на ответника сума възлизала на 5 754 лв., която била платена и се формирала от цени, договорени от ищеца, въпреки че сделките били осъществени без посредничеството му. Според ответника ищецът не участвал в сключването на договор за продажба на мобилни апарати през процесния период, защото ответникът договарял директно с „А1 България“ ЕАД и не ползвал посреднически услуги.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода, че през действие на договора изпълнявал задълженията си, с което допринесъл за доставките на телефони, което се подкрепяло от факта, че ответникът предоставил отчет за изпълнение на договора за м.04.2019 г., за който месец било платено по фактура.

В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията и оспорванията на иска с довода, че ищецът не изпълнявал задълженията си по договора. Единственото „подпомагане и посредничество“ било извършено към момента на сключване на договора при уговаряне на цените по сделките между ответника и „А1 България“ ЕАД, след което ищецът преустановил изпълнение на задълженията си, поради което били започнати преговори за прекратяване на договора. Оспорва да е предоставил на ищеца отчет за м.04.2019 г.

Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд – София намира, че така предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ е процесуално допустим и правилно е бил разгледан по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата въззивна инстанция нови доказателства, които да обуславят променени фактически констатации, напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и при условията на чл. 272 ГПК препраща изцяло към изложените от първоинстанционния съд изводи от фактическа страна. На същото основание, въззивният съд препраща и към правните съображения на първоинстанционния съд, налагащи извод за неоснователност на исковата претенция, които съображения са правилни и съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи, настоящият съдебен състав приема и следното:

Предвид представения от ищеца договор, наименуван „договор за консултантски услуги“, наличието на който ответникът не оспорва, следва да се приеме, че между страните по делото е било налице облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил срещу съответно възнаграждение (уговорено относно цена и начин на плащане в чл. 4 от договора) да подпомага и оказва съдействие на ответника при организиране на преговори с „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) и да участва в преговорите и маркетиране на ответника с оглед сключване на договор за продажба с мобилния оператор на мобилни телефони с марка „Samsung“, като ищецът се е задължил да организира преговорите за цени и количества и да осъществи дейностите, предмет на договора.

3

По делото е установено и това, че за процесния месец април 2019 г. между ответника и „Мобилтел“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД) е сключен договор от 16.04.2019 г., по силата на който мобилният оператор е поел задължение да продава на ответника устройства, посочени в поръчка на ответника, който пък от своя страна е поел задължението да заплаща съответна цена, както и е установено, че за този месец ответникът е закупил от „А1 България“ ЕАД 10 102 бр. мобилни телефони марка „Samsung“ при цена от 3 201 927.18 лв., което е записал в търговските си книги, издал е фактури и е ползвал данъчен кредит.

За да се ангажира обаче договорната отговорност на ответника така, както претендира ищеца, последният следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, което му е изрично указано с доклада по делото на първоинстанционния съд, и това, че е осъществил дължимата от него престация по процесния договор за подпомагане и съдействие при организиране на преговори между „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД за продажба на мобилни телефони марка „Samsung“, както и участието на ищеца в тези преговори. Именно това не е сторил ищеца – същият не е представил доказателства, въз основа на които да се направи извод, че той е изправна страна по процесния договор, т.е. че е изпълнил дължимата от него договорна престация. Напротив, от страна на ответника е проведено успешно насрещно доказване, (което може да бъде и непълно), доколкото от събраните по делото писмени доказателства – разпечатки от електронна кореспонденция между представители на „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД, договор за продажба от 16.04.2019 г., заключението на вещото лице А.Б. и показанията на свидетелите И. В. и Е. Е., които доказателства взаимно си кореспондират и допълват, се установява, че преддоговорните отношения между тези две дружества – преговори и комуникации, са осъществявани пряко между техни служители/представители без същевременно да има каквито и да било данни за участие на трети лица, в частност на ищеца, в извършване на посредническа дейност тези търговци договор сключат договор/договори за покупко-продажба на мобилни телефони марка „Samsung“.

Действително, по делото е представена издадена от ищеца фактура № 26/24.04.20109 г. за сумата от 5 745.60 лв. с ДДС, която не е оспорена от ответника, който и не оспорва, че той е заплатил сумата на основание процесния договор, но от това доказателства само по себе си (във фактурата е посочено единствено, че сумата се дължи по договор без каквато и да било друга конкретизация), не може да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение за посредничество при сключване на договори за продажба на мобилни телефони марка „Samsung“ между „Транстел“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД и по отношение на броя и цени за м.04.2019 г., както претендира с исковата си претенция. Обстоятелството, че ответникът е извършил това плащане единствено може да наложи извод, че същият е приел, че за сключването с „А1 България“ ЕАД на покупко-продажба за 800 бр. мобилни телефони марка „Samsung“ ищецът е извършил посредническа дейност съгласно процесния договор, но не може да се приеме и че такава дейност е извършвана от ищеца и за останалите закупени апарати, при положение, че за това няма каквито и да било доказателства и данни. Както обосновано е посочила и въззиваемата страна, плащането по фактурата не може да бъде квалифицирано като частично такова от общо договорена единна цена и оттам да се прави извод за дължимост на възнаграждение на ищеца за всички закупени от ответника през м.04.2019 г. от „А1 България“ ЕАД мобилни апарати.