Решение № 594 от 02.05.2023, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №

20224110103250 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на П. А. М. срещу С. Д. С., П. К.

М., Р. М. Т., С. Н. П. и В. Н. С., с която се иска съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/7 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в землището на гр. К..

Ищецът твърди, че с Решение № 820К/28.1.1997 г. и Решение № 2-К/28.1.1997 г. – и двете на Общинска поземлена комисия, гр. Велико Търново, на наследниците на П.

М. П., сред които и неговият дядо, са възстановени дванадесет ниви, находящи се в землището на гр. К.. Заявява, че въз основа на тези решения наследниците на П. М. П. са се снабдили с нотариален акт за собственост, като според същия неговият дядо притежава 1/7 ид. ч. от тези ниви. Сочи, че впоследствие ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици на тези имоти. Твърди, че нито дядо му, нито баща му, нито той са се дезинтересирали от имотите, като баща му непрекъснато е поддържал контакт с ответника С. С. и с останалите му роднини, често е обсъждал тяхното ползване, а и самият той е ходил с баща си да търси полагащата им се рента. Отрича да са били налице предпоставките за придобиване на имотите по давност от страна на ответниците, като счита, че разпитаните в хода на обстоятелствената проверка свидетели са дали неверни показания.

Ответниците оспорват претенцията. Заявяват, че имотите са придобити от тях по силата на давностно владение, осъществявано от тях и от техните праводатели повече от двадесет години, поради което нотариусът, извършил обстоятелствената проверка, законосъобразно ги е признал за собственици.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск, като счита, че са налице предпоставките за неговото уважаване, доколкото по делото не са установени предпоставките за придобиване по давност на имотите от страна на ответниците.

1

Процесуалният представител на ответниците поддържа заявеното оспорване на иска и моли за неговото отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представеното удостоверение изх. № 07946/4.8.2022 г. , че ищецът е наследник на А. П. М., б.ж. на гр. София, починал на 15.2.2022 г., който на свой ред е наследник на П. М. П., б.ж. на гр. София, починал на 5.2.2011 г.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178, том 16, дело № 4136/31.8.1998 г. П. М. П., Р. К. Д.а, Н. П. М., М. П. М. и Т. П. Я. са признати за собственици на по 1/7 идеални части, а К. Б. Д. и Г. Б. Д. – на общо 1/7 идеално части от земеделски земи, находящи се в землището на гр. К., а именно на 1/ нива от 3.140 дка, представляваща имот № 117623 по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Долни хармани“; 2/ нива от 8.799 дка, представляваща парцел 10-ти от масив 26-ти по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Елишин“; 3/ нива от 19.201 дка, представляваща парцел 12-ти от масив 33-ти по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Джурово“; 4/ нива от 2.707 дка, представляваща парцел 058006 по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Момински вир“; 5/ изоставена нива от 4 дка, представляваща парцел 9-ти от масив 59-ти по плана за земеразделяне, находяща се в местността „Гьончевото“; 6/ нива от 8.800 дка, представляваща парцел 35-ти от масив 110-ти по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Слатината“; 7/ нива от 2.600 дка, представляваща парцел 28-ти от масив 111-ти по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Черничките“; 8/ нива 7.807 дка, представляваща парцел 10-ти от масив 114-ти по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Долни хармани“; 9/ нива от 8.300 дка, представляваща имот 123011 по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Кой колеж“/“Кантона“; 10/ нива от 14.306 дка, представляваща парцел 1-ви от масив 126-ти по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Кълев дол“ ; 11/ нива от 6.501 дка, представляваща парцел 8и от масив 136-ти по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Долните“; 12/ нива от 3 дка, представляваща парцел 15-и от масив 147-и по плана за земеразделяне, находящ се в местността „Под града“. Нотариалният акт е издаден на основание Решение № 820К/28.1.1997 г. и Решение № 2-К/28.1.1997 г. – и двете на Общинска поземлена комисия, гр. Велико Търново.

С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 1112, том 6, дело № 593/29.4.2022 г. по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК П. К. М., Р. М. Т., С. Н. П. , С. Д. С. и В.

Н. С. са признати за собственици, на основание давностно владение и наследство, на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива с площ от 8797 кв.м., находяща се в местността „Елишин“; 2/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива с площ от 19197 кв.м., находяща се в местността „Джурово“; 3/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива с площ от 2701 кв.м., находяща се в местността „Момински вир“; 4/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляващ нива с площ 3999 кв.м., находяща се в местността „Гьончевото“; 5/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 8799 кв.м., находяща се в местността „Слатината“; 6/ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 2599 кв.м., находяща се в местността „Черничките“; 7/ нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 7806 кв.м., находяща се в местността „Долни хармани“; 8/ 2 нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 8298 кв.м., находяща се в местността „Кой колеж/Кантона“; 9/ нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 14303 кв.м., находяща се в местността „Кълев дол“; 10/ нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 6500 кв.м., находяща се в местността „Долните“; 11/ нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 2999 кв.м., находяща се в местността „Под града“; 12/ нива с идентификатор *** по КККР, представляваща нива с площ 3136 кв.м, находяща се в местността „Долни хармани“.

След снабдяване с горепосочения нотариален акт по обстоятелствена проверка П.

К. М., Р. М. Т., С. Н. П. , С. Д. С. и В. Н. С. са се разпоредили с процесните имоти, продавайки същите на „***“ АД.

За установяване на твърденията си страните са ангажирали гласни доказателства, както следва:

Според показанията на водения от ищеца свидетел Д. П. С. през 2012 г. с него се е свързал А. П. М. (баща на ищеца), който се е интересувал от свои наследствени земи в гр. К., от тяхното арендуване, ползване и пр. Св. С. твърди, че след около година А. М. отново го е потърсил по повод въпросните земи и му е споделил, че има някакво принципно разделяне на земите, както и че е получил информация, че неговата рента се намира в Кметство с. К. и че той като кмет разполага със същата. Сочи, че е казал на А. М., че последното не е вярно и че най-вероятно е заблуден, както и че го е уведомил за фирмите, които арендоват земи в землището на гр. К..

Св. Н.й С.ов С. – също воден от ищеца, заявява, че с А . П. М. многократно са коментирали придобитите от последния по наследство имоти в гр. К., както и че самият той е запознат, че такива имоти съществуват още през 1971 г., когато П. М. П. (баща на А. М.) му е споделил за това обстоятелство. Твърди, че А. М. е идвал в гр. К. и се е борил да получи това, което му се полага по право, както и че същият ми е споменал, че има близки, които са на място и с които имат разбирателство да се грижат взаимно за земите.

Според показанията на водения от ответниците свидетел М. Г. К. лицата, които са се договаряли с кооперацията-арендатор по повод процесните земи, са от К. и именно те са се грижели за земите и са получавали рентата за тях.

С в . Т. В. Т. , воден от ответниците, заявява, че по повод процесните земи първоначално е контактувал с Р. К. Д.а, а след нейната смърт - със С. Д. С.. Твърди, че други лица не са търсили рента и не са се интересували от тези земи, както и че нотариалният акт, представен при сключването на арендния договор, е бил още от 90те години на миналия век.

Св. Румен П. К. – също воден от ответниците, заявява, че и той като ответниците има възстановени земи в гр. К., които се обработват от един и същ арендатор. Твърди, че именно ответниците вземат рентата и се занимават със земите още след тяхното възстановяване през 90-те години на миналия век. Сочи, че не знае да е имало спорове с други наследници.

При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, а съгласно т. 3Б от ТР № 4/2014 по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост и срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

3

Ищецът търси защита на правата си при твърдението, че е собственик на 1/7 идеални части от процесните имоти на основание наследствено правоприемство от А.

П. М.а, б.ж. на гр. София, починал на 15.2.2022 г., който на свой ред е наследник на П.

М. П., б.ж. на гр. София, починал на 5.2.2011 г., който пък приживе с Н отариален акт № 178, том 16, дело № 4136/31.8.1998 г. е признат за собственик на въпросните 1/7 идеални части.

От своя страна, ответниците по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който са признати за собственици на процесните имоти, включително на идеалните части на наследодателите на ищеца, на основание наследствено правоприемство и давностно владение.

Така, при спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират да са собственици – било т о по наследствено правоприемство, или с нотариални актове (констативни или такива за правна сделка), всяка една от тях следва да докаже своето право по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест (така ТР № 11/2012 г., ОСГК на ВКС).

По делото н е е спорно, че Решение № 820К/28.1.1997 г. и Решение № 2К/28.1.1997 г. – и двете на Общинска поземлена комисия, гр. Велико Търново , процесните имоти, находящи се в землището на гр. К., са били възстановени на наследниците на общия наследодател П. М. П., един от които е П. М. П. – дядо и наследодател на ищеца. Въз основа на тези решения наследниците на общия наследодател П. М. П., сред които и П. М. П. – дядо и наследодател на ищеца, са се снабдили с цитирания по-горе нотариален акт за собственост на недвижим имот № 178, том 16, дело № 4136/31.8.1998 г.

Впоследствие, след смъртта на П. М. П. – дядо и наследодател на ищеца, по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение за целите имоти, които впоследствие е отчуждили в полза на „***“ АД.

Спорът се концентрира около това дали ответниците с а придобили на основание давностно владение идеалните части на П. М. П. – дядо и наследодател на ищеца, като в тази връзка съдът намира следното:

Наведеното от ответниците придобивно основание (давностно владение) е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесните имоти в определен от закона срок с намерение за държане на същите като свои. Владението е дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) – осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба преди приемането на Закона за собствеността – чл. 302 ЗИСС (отм.).

Въпреки това обаче, правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак, а тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху д а д е н имот представлява владение.