Решение № 438 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Варна, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Галина Г. С.а като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100501435 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. О., род. на 30.03.1982г., срещу Решение №260606/22.02.2021г., постановено по гр.д. № 10075/19г. по описа на ВРС, 46-ти с-в, в частите, с които е прието, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения е само на мъжа М. О., предоставено е упражняването на родителските права по отношение на детето Ал. О., ЕГН ********** на майката Н. С. Г., гражданка на Република Украйна, родена на ********, с разрешение за продължително пребиваване № ******** издадено на *******., като е определено местоживеенето на детето Ал. О., ЕГН **********, при майката, определен е режим на лични отношения на М. О. О., ЕГН ********** с детето Ал. О., ЕГН **********, както и е осъден бащата да заплаща в полза на детето Ал. О., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Н. С. Г., месечна издръжка в размер на 500 /пестотин/ лева, считано от датата на исковата молба-26.06.2019г. с падеж 1-во число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въпреки че страните са украински граждани и детето се отглежда при баща си в Украйна, не е изискано изготвянето на социален доклад за условията, при които детето се отглежда. Освен това се излага, ме по делото са били приети документи, непреведени на български език. Твърди се, че неправилно не е разпитан свидетеля, допуснат до разпит, поради неявяването му по обективни причини.

Твърди се, че изводът на съда, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е на съпруга, е неверен. Твърди, че неправилна е преценката на съда, че родителските права следва да се предоставят на майката, тъй като бащата има родителски капацитет, а и детето вече има установен дом в Украйна. Моли се за отмяна на решението и постановяване на решение, с което насрещните искове на въззивника да бъдат уважени.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна Н. С. Г., гражданка на Украйна, род. на ********, която оспорва жалбата. Сочи, че ВРС е бил 1 компетентен да се произнесе по спора, тъй като тя е трайно установена на територията на България. Твърди, че след извеждането на детето Ал. от България без нейното съгласие, същата не го е виждала. Сочи, че посоченияj от бащата адрес в РУкрайна не е такъв, на който се отглежда детето. На декларирания от бащата адрес- гр. Запорожие, ул. „Чумаченка“ №18 ап.1, последният е живял от юни до август 2019г. Впоследствие на въззиваемата не е известен друг адрес. Такъв не и посочен по делото. Твърди, че детето не посещава детската градина, която бащата е посочил. Майката е осъществила контакт с детето еднократно по Вайбър. В допълнителен отговор на жалбата процесуалният представител на въззиваемата сочи, че доказателствените искания са неоснователни. Твърди, че бащата не може да се позовава на допуснати процесуални нарушения, тъй като неизготвянето на социален доклад от съответните органи в Р Украйна се дължи на недобросъвестното поведение на бащата, от което той не може да черпи права. Освен това сочи, че не са били налице обективни пречки за разпит на свидетеля, допуснат на бащата пред ВРС. Твърди, че оспорването на доказателствата, представени без превод на български език, е не по същество, а с оглед шиканиране на процеса. Моли решението да бъде потвърдено.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

ВРС е бил сезиран с предявени от Н. С. Г. обективно съединени искове за прекратяване сключения между нея и М. О. О. граждански брак, като бъде обявено, че вината за настъпилото дълбоко и непоколебимо разстройство е на мъжа, за предоставяне на родителските права по отношение на роденото от брака дете Ал. О. на майката Н. С. Г. и за определяне на местоживеенето му при нея, за определяне на режим на лични контакти на бащата М. О. О. с детето Ал. О. и за присъждане в полза на детето издръжка в размер на 600 лева, платима чрез неговата майка и законен представител.

В исковата молба Г. излага, че с ответника са сключили граждански брак на ****** г. в гр. Несебър и от брака си имат едно родено дете-Ал. О., род. на ******* Твърди се, че преди брака връзката им, която датира от 1999г., се характеризирала с любов и взаимност.

Още след сключването на брака възникнали проблеми- двамата се карали често, ответникът се опитвал да ограничава социалния живот на съпругата си, обсъждал семейните отношения на страните с трети лица. Отношенията помежду им се влошили особено по време на бременността на ищцата. Ищцата счита, че този разрив се дължи на проявената от майката на съпруга й ревност. М. непрекъснато търсел повод за скандал, след което заминавал за Варна при майка си, като оставял бременната си съпруга сама и без пари. Дълго време не се интерсувал от физическото и психическото състояние на съпругата си. След раждането на общото им дете Ал. ответникът често отсъствал от къщи, връщал се късно вечер. М. настоявал ищцата да не работи, за да се грижи за семейството. Навежда се, че съпругът поддържал извънбрани отношения и заразил съпругата си с полово предавана болестгенитален херпес. Навежда се, че в много случай повод за скандалите между страните била майката на ответника, която демонстрирала явно неодобренитето си към ищцата. След няколко месеца съвместен живот ищцата установила, че майката на ищеца живее в същата сграда, в която и семейството. Многократните молби на ищцата за това семейството да смени жилището си не дали резултат. Това дало нов повод за скандали и обиди между съпрузите. Поддържат се твърдения за осъществено домашно насилие по отношение над съпругата в присъствието на детето.

В исковата молба се навежда, че 07.06.2019г. ответникът изпратил съпругата си на двудневна почивка. Когато се прибрала на 10.06.2019г. ищцата Г. установила, че съпругът й М. е отвел детето. Ищцата нямала данни за това къде се намира детето, както и връзка с него.

2

Въз основа на изложеното се настоява за прекратяване на брака между съпрузите поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, настъпила по вина на съпруга. Моли родителските права да се предоставят на майката, като се поддържа, че бащата не разполага с необходимия родителски капацитет, за което се позовава на непостоянното поведение на съпруга. Съпругът е полагал рядко грижи за детето. Твърди се, че Ал. е емоционално призвързана към майката, която винаги е била до нея. Настоява се, че членовоте на семейството на бащата биха могли да окажат отрицателно възпитателно въздействие върху детето. Моли бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Ал. в размер на 600 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. О. е депозирал писмен отговор. Не се оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, то се оспорва, че вината за това е на мъжа. Твърди се в отговора, че по време на брачното съжителство на страните съпругата не работела. Прекарвала целия ден в социалните мрежи, поради което не успявала да се грижи за детето Ал., както и за жилището и домакинството.

В много случаи се налагало г-н О. да взема детето със себе си на работа, тъй като не можел да се довери на майката. Именно той се грижел за хигиената, облеклото на детето, както и за домакинската работа. О. се грижел и за съпругата си, защото я обичал и се стараел да бъде добър съпруг и баща. Същевременно Н. била недоволна от средствата, които съпругът й предоставял. Причина за разрива в семейството бил и факта, че Г. мразела и завиждала на майката на О.. Това и отношение било повод за чести скандали. По време на скандалите Г. крещяла, отправяла обиди и псувни към майката на съпруга си. Това ставало в присъствието на детето. Тормозът от страна на Г. започнал да се отразява на детето Ал., което се затворило в себе си. Детето плачело и се криело, когато майката му крещяла. Навежда се, че Г. не обичала съпруга си, а е била с него единствено поради желанието си да води луксозен живот. Ответникът открил кореспонденция в компютъра на съпругата си, в която Н. разказвала на сестра си, че е получила синина и се опитва да се възползва от нея в бракоразводното производство. Твърди се, че в крайна сметка взел решение да напусне страната заедно с детето, като се прибрал в Украйна. Понастоящем той и детето са установени в дома им в гр.Запорожие, Украйна. Детето е здраво и се чувства щастливо с баща си и неговите роднини. По изложените съображения ответникът О. е предявил и насрещен иск за прекратяване на брака, като бъде прието, че вината за това е на съпругата.

Поддържа се, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето, поради което настоява родителските права да се възложат нему, а на майката да се определи режим на личен контакт с детето, като същата да се осъди да заплаща издръжка в размер на 300 лева.

По насрещния иск майката Г. е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който исковете са оспорени. Оспорват се наведените твърдения досежно личността на ищцата Г., нейните родителски качества и отношението й към семейството. Поддържа, че съпругът преднамерено провокирал скандали, за да накара съпругата да повиши тон. Целта на О. била да запише съпругата си без нейното знание, за да използва записите срещу нея.

Поддържа, че по време на съжителството им бащата напълно се е дезинтересирал от детето и не е полагал никави грижи за домашния уют и хармония в семейството. Оспорва се бащата изобщо да е полагал грижи за дъщеря си. Навежда, че понастоящем бащата създава сериозни предпостави за отчуждаване на детето, като не допуска контакт с майката. През месец ноември 2019г. Г. отишла в Украйна, за да осъществи контакт с дъщеря си, но бащата не позволил да се състои такава среща. Счита се, че семейната среда, в която бащата понастоящем отглежда детето е повлияла изклюително стресово на Ал.. Твърди, че съществена роля за разрива в семейството има майката на съпруга- Н.Ив., която нееднократно се е държала грубо със снаха си, вкл. е осъществявала актове на домашно насилие. В тези ситуации съпругът не е проявявал загриженост към съпругата си, а оставял майката си да я унижава. По отношение на твърденията, че съпругата не е работела- излага, че това е ставало по настояване на О.. Тъй като семейството е имало общ бюджет, ответницата е поставяна в унизителна ситуация да моли съпруга си за пари. От друга страна последният нямал представа относно нуждата от издръжка на детото и считал 3 предоставяните от него средства за значителни. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на предявените насрещни искове.

ВОС като съобрази наведените в жалбата основания за обжалване и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е приложено Задочно решение на Градския съд в Мелитопол от 24.11.2020г., с което е разтрогнат брака между М. О. и Н. Г.. Местоживеенето на детето Ал.

О., род. на ******* е определено при неговия баща.

С Постановление на Запорожкия апелативен съд от 27.07.2021г. е уважена частично жалбата на Н. Г., като е постановено анулиране на задочното решение на Мелитополския съд от 24.11.2020г. Постановено е, че искът на М. О. срещу Н. Г. за прекратяване на брака и за определяне местоживеене на детето да остане без разглеждане.

С Решение от 02.02.2022г. на Върховния касационен граждански съд е оставена без удовлетворения касационната жалба на М. О., като е постановено, че Решението на Запорожкия апелативен съд от 27.07.2021г. остава без промяна.