Решение № 474 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Русе, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520107027 по описа за 2025 година

Производството е по чл.357 и сл. от КТ.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 и чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД - за неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Ищецът Г. Ю. А. твърди, че работил в ответното дружество на длъжност „общ работник“ с място на работа „звено Русе“ и основна месечна заплата в размер на 1030 лв., дължима до 25-30-то число на месеца, следващ този, за който се отнася, допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6 % на година и сума за вредни и други специфични условия на труд. В трудовия му договор бил договорен и платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

Със Заповед от 20.09.2024 г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от същата дата, по взаимно съгласие. В същата заповед му било начислено за изплащане обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 12 дни.

След прекратяване на трудовото му правоотношение ответникът останал да му дължи трудово възнаграждение за периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г. за 13 работни дни в нетен размер 669.50 лв., както и обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 294.95 лв.

Претендира да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: - 669.50 лева - неизплатено нетно трудово възнаграждение за 1 периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г. - 294.95 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни. Претендира и законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и разноските за производството.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който представя документ за извършено плащане в размер на 1015.45 лв., като твърди, че дължимите суми са заплатени и моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на коет о Г. А. заемал длъжността „общ работник“ с място на работа „звено Русе“, уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1030 лева, дължимо до 25-30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася, допълнителни възнаграждения за придобит професионален опит в размер на 0.6 % на година и сума за работа при вредни и други специфични условия на труд.

Със Заповед № 86/20.09.2024 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на ищеца по взаимно съгласние. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.

Ангажирани са писмени доказателства, от които е видно, че след предявяване на иска ответникът е превел по сметка на Г. А. дължимото трудово възнаграждение и обезщетение, обстоятелство, което ищцовата страна признава.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 128 от КТ регламентира основното задължение на работодателя да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата, установена за страната, като разликата до пълния размер на договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната лихва.

Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния период, ищецът да е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение. В случая, ответникът не оспорва наличието на посочените предпоставки и ангажира доказателства, неоспорени от ищцовата страна, от които е видно, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение през м.февруари 2026 г.

2

Съобразявайки извършеното плащане, неоспорено от ищцовата страна, съдът счита, че искът следва да се отхвърли поради погасяване на задължението в хода на производството.

По иска с правно основание чл.224, ал.1 КТ: Безспорно е, че при прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът не ползвал полагаемия платен годишен отпуск, като в издадената от ответното дружество заповед, изрично е отбелязано, че се дължи обезщетение на посоченото правно основание за 7 дни неизползван платен годишен отпуск. Предвид плащането на дължимите суми, извършено след предявяване на иска, съдът счита, че претенцията следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора ищецът има право на разноски, тъй като претенциите са погасени чрез плащане след настъпване на тяхната изискуемост. С бездействието си за своевременното плащане на сумите, дължими на ищеца по прекратеното трудово правоотношение, ответникът е станал причина за предявяване на исковете.

Пълномощникът на ищеца претендира присъждане възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, процесуалният представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно разноските за процесуално представителство на ищеца. Съдът счита, че следва да присъди на адвокат Т. М. Т. възнаграждение в размер на 150 евро, съобразено фактическата и правна сложност на спора, извършените от пълномощника процесуални действия и цената на обективно съединените претенции.

Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 51.13 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради настъпило плащане в хода на производството, предявените от Г. Ю. А., с ЕГН: ***, от с.К., общ.С.П., обл.Русе, срещу „Нелсен – Чистота“ ЕООД, с ЕИК 123087321 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Триадица“, бул.“България“ 111, сграда А, ет.3, искове за заплащане на сумите: 669.50 лева - неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.09.2024 г. – 19.09.2024 г. и 294.95 лева - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни, ведно със законната лихва върху главниците от 08.12.2025 г. до окончателното им изплащане.

3

ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, с ЕИК 123087321, да заплати на адвокат Т. М. Т. от АК-Русе, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 150 евро – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Нелсен – Чистота“ ЕООД, с ЕИК 123087321, да заплати по сметка на РС-Русе 51.13 евро – държавна такса по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4