Решение № 62 от 30.05.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. С., 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. П.

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Ц. Б. И. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600279 по описа за 2023 година С присъда № 4 от 07.03.2023 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 270/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият П. А. Г., с ЕГН **********, от гр.С., е признат за виновен в това, че на 05.07.2019 г., във вилна зона „*****“ в землището на гр.Б., общ. Б., обл. С., по ул. “**********“, с посока на движение от гр.Б. към автомагистрала „Хемус“, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Волво“, модел „В70“, с рег. № *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,84 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическо изследване № 447/09.07.2019 г. на УМБАЛ „******“ АД, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 НК (с присъда от 15.10.2018 г. на СОС, постановена по ВНОХД № 140/2018 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 24.04.2019 г.), поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 НК и във вр. с чл. 54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Постановено е на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, подсъдимия Г. да изтърпи наказанието „лишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим, като на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК от това наказание е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” /респ. „домашен арест”/ до 1 влизане на присъдата в сила или до момента на фактическото му освобождаване, както и всяко друго задържане.

Със същата присъда подсъдимия П. А. Г. е лишен на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 /две/ години, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

С тази присъда е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК, подсъдимия П. А. Г. да изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, наложено му по в.н.о.х.д. № 140/2018 г. по описа на С. окръжен с ъ д , чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66 ал.1 НК, при определен на основание чл.57 ал.1, т.2, бук.”в” от НК, първоначален „строг“ режим.

С горепосочената присъда е постановено иззетите по делото веществени доказателства - 1 бр. ключове за лек автомобил, марка „Волво“, модел „В 70“, с рег. № ******* и 1бр. ключове за лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ******* - да се върнат на правоимащите лица, от които са отнети, а обтривки (обекти от № 1 до № 3) от лек автомобил, марка „Волво“, модел „В 70“, с рег. № ******* и обтривки (обекти № 4 и № 5) от лек автомобил, марка „Волво“, модел „В 70“, с рег. № *******, лек автомобил, марка „Волво“, модел „В 70“, с регистрационен номер ******* и лек автомобил марка „Ауди“ модел „А4“, рег. № ******* - да се унищожат по съответния ред.

С горепосочената присъда, подсъдимият П. А. Г. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОД МВР - С. сумата от 2 477,80 лв., представляваща направени във фазата на досъдебното производство разноски, както и по сметка на РС гр.Б. - сумата от 96,00 лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия П. Г., който чрез защитника си – адв.С. Ц. е депозирал въззивна жалба срещу същата. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, и за постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в противоречие със съществуващата доказателствена основа, първостепенния съд е приел несъмнена доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия Г..

Сочи се, че за да обоснове този решаващ извод, първата инстанция неправилно е кредитирала и възприела показанията на свидетелите „обслужващи обвинителната теза”, а същевременно без основание е игнорирала показанията на свидетеля П. и на останалите свидетели, посетили местопроизшествието. Според защитата, районния съд необосновано е отказал да изслуша изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, чийто данни имат съществено значение за разкриване на обективната истина по делото. Иска се от въззивния съд, на основание чл.334 т.2 от НПК, да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.2 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия П. Г. в лицето на адвокат С., поддържа жалбата срещу първоинстанционната присъда, като моли последната да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържат се 2 основните оплаквания, изнесени във въззивната жалба, за недоказаност на авторството на деянието. В аргумент на тезата си, защитникът се позовава на показанията на свидетеля М. П., който е признал, че той е шофирал лекия автомобил на въпросната дата, а не подсъдимия, както и на опорочеността на приетата по делото ДНК експертиза, доколкото начина на изземване на ДНК материала за целите на това изследване, е компрометиран. Другият договорен защитник на подсъдимия – адвокат С. Ц. напълно се солидаризира с така поддържаната теза за недоказаност на авторството на деянието.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С. окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото гласни и писмени доказателства, след задълбочен анализ на които е приел, че обвинението досежно подсъдимия Г. е доказано по безспорен и категоричен начин. Според прокурорът, наложените на подсъдимия наказания, също са напълно справедливи и законосъобразно определени, при спазване на разпоредбата на чл. 54 от НК.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия П. А. Г. моли да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият П. А. Г. е роден на ******* г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес в гр. С., с висше образование, работи като управител на „*******“ ЕООД, неженен. Същият е осъждан - с присъда от 15.10.2018 г. на С. окръжен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 140/2018 г. по описа на същия съд, влязла в сила на 24.04.2019 г., Г. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 3436, ал. 1 НК, за което са му наложени наказания лишаване от свобода за срок на 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години и глоба в размер на 200 /двеста/ лева, както и е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година.

На 05.07.2019 г. подсъдимият П. Г., с управлявания от него автомобил марка „Волво“, модел „В70“, с рег. № *******, се движел по ул. „*********“ в района на вилна зона „*****“, с посока на движение от гр. Б. към автомагистрала „Хемус“. По-рано подсъдимият бил употребил алкохол.

При същите условия на време и място, пред автомобила на подсъдимия, се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, управляван от свидетеля С. К., а до него, на предна дясна седалка, пътувал свидетелят И. И..

В един момент лекият автомобил „Ауди”, управляван от свидетеля К., достигнал до участък от пътя с изкуствена неравност, поради което 3 последният намалил скоростта си на движение до около 26 км/ч.

Междувременно подсъдимият с управлявания от него автомобил марка „Волво”, движейки се със скорост от 98 км/ч, застигнал управлявания от свидетеля К. лек автомобил. Настъпил удар между предната част на автомобила марка „Волво“ и задната част на автомобила марка „Ауди“. В резултат от удара лекият автомобил „Ауди“ продължил движението си, като се установил на разстояние от около 40 метра от мястото на удара, в близост до десния тротоар на пътното платно, а лекия автомобил марка „Волво“ спрял на разстояние около 30 метра от мястото на удара, в дясната част на пътното платно.

Подсъдимият Г. веднага излязъл от автомобила и се опитал да се отдалечи от мястото на произшествието, залитайки заради употребения алкохол. Насочил се към гр. Б., през тревист участък встрани от пътя, но след като изминал около 100 метра, паднал на земята и останал да лежи в безпомощно състояние.

Междувременно свидетелят С. К. се обадил на баща си - свидетеля Е. К., за да му съобщи за инцидента. Тъй като свидетелят Е. К. се намирал съвсем наблизо, веднага пристигнал на място. Същият веднага подал сигнал по телефона за случилото. На местопроизшествието се отзовали свидетелите Л.

Л. и М. П. - полицейски служители от РУ – Б.. Приближавайки мястото на инцидента, двамата свидетели забелязали подсъдимия Г. да лежи по гръб.

Предприели опит да извършат проверка за употреба на алкохол с техническо средство, но подсъдимият отказал да даде проба. Посоченото било отразено от свидетеля Л. в съставения от него талон за изследване № 0020665/05.07.2019 г.

/л. 64, т. 1 от ДП/, който бил връчен на подсъдимия в 19:00 часа, но последният отказал да го подпише.

Подсъдимият Г. бил съпроводен до ФСМП - гр. Б. за извършване на медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта му. Там били и свидетелите С. К., И. И., Т. Й. и Н. К. По време на престоя си в медицинското заведение, подсъдимият Г. се държал агресивно, буйствал и обвинявал свидетелите К. и И. за случилото се. В 19:20 часа от подсъдимия били взети два броя кръвни проби, запечатани със стикери № 0020665-2 и № 0020665-3, които били предадени за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в Специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „******“ - гр. С.. Резултатите от това изследване били отразени в протокол за химическо изследване № 447/09.07.2019 г., като било установено, че количеството етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2,84 на хиляда /л.63, т.1 от ДП/.

В хода на образуваното досъдебно производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ № 48/2020 г. /л. 59-65, т. 2 от ДП/, която е изследвала биологичния материал – епителни клетки по иззетата обтривка от волан на лек автомобил „Волво” с рег. № ******* и съответно е достигнала до заключение, че същите произхождат от подсъдимия П. А. Г..

От заключението на съдебномедицинската експертиза № П179/2019 /л.

72-74, т. 2 от ДП/, изслушана и приета в хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че на свидетеля С. К. са били причинени следните увреждания: контузия /натъртване/ в областта на главата и шийния отдел на гръбначния стълб, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Посочено е, че тези травматични увреждания са в резултат от действието на 4 твърди, тъпи предмети и отговарят да са получени при ПТП. Вещото лице по тази експертиза не е изключило вероятността от удара в областта на главата на К., да е последвало мозъчно сътресение, което да е било придружено с краткотрайна степенна промяна на съзнанието – зашеметяване. В разпита си пред въззивния съд, експертът д-р Т. е допълнил, че причиненото на свидетеля К. нараняване на меките тъкани на главата, съпроводено с мозъчно сътресение, изключва загубата на съзнание, поради което движението на пострадалия след кратък период от време не е било затруднено.