Решение № 886 от 18.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. Стара Загора, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530101623 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация.

Ищецът П. Й. С. твърди в исковата си молба, че на 10.07.2020г. от зоната за повишена сигурност при Затвора – Стара Загора е преместен в 8-ма група (която е за обвиняеми и подсъдими). Още с постъпването си в тази група системно поставял въпроса (писмено и устно) пред затворническата администрация, да увеличи престоя му на открито на 1 час и 30 минути, като се вземе предвид, че в затворите в страната (гр. София, Ловеч и Бургас), ГДИН третирали там лишените от свобода по-благоприятно, като им осигурява престой на открито от по 1 час и 30 минути. По този начин те били поставени в по-благоприятно положение от ищеца.

Освен пред затворническата администрация на Затвора – Стара Загора, поставил въпроса за дискриминационното му третиране и на вниманието на ГДИН гр.София, като поискал престоя му на открито от един час да бъде направен на 1 час и 30 минути, какъвто се провежда в затворите в страната – гр. София, Ловеч и Бургас. Тоест, да бъде уеднаквен с оглед принципа на равно третиране.

Никой не взел отношение до 04.10.2021г., въпреки че ГДИН София имала задължението да направи това. При това положение счита, че в периода от 11.07.2020г. до 03.10.2021г. е обект на непряка дискриминация по защитен признак „лично положение“, тъй като ГДИН София го поставила в по-неблагоприятно положение от лишените от свобода от затворите в гр. София, Ловеч и Бургас.

Позовава се на член 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, с който е 1 регламентирано равенството на гражданите пред закона и с признатото за основно тяхно право /Решение № 14 от 10.11.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 14 от 1992 г./ и съгласно който „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата […] основани на […] лично […] положение […]”. Алинеи 1 и 3 на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация също предвиждат: Ал. 1 „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на […] лично положение […] или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна”; Ал.3 „Непряка дискриминация е поставянето на лице на основата на признаците ал.1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практиката е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими“.

Член 28, ал. 1 от ЗИНЗС регламентира: „Служителите полагат клетва за спазване на Конституцията и законите на страната […] в Република България“. Член 7, т. 1 б. „а“ от ППЗИНЗС гласи, че: Правомощията на ГДИН са: „Във връзка с режимната дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода: Буква а) осъществява методическо ръководство и контрол по: […] спазването на правата […] на лишените от свобода […]; разпределението на времето на лишените от свобода […]”.

Сочи, че с решение №382 от 25.09.2018г. на комисията за защита от дискриминация, трети специализиран състав, по отношение на идентичен казус с друг лишен от свобода, Комисията установила, че ГДИН и Главния директор на ГДИН са осъществили непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискриминация по отношение на жалбоподателя. Решението на комисията е потвърдено с Решение № 2811 от 23.04.2019 г. на АССГ по административно дело № 11166/2018г. и с Решение №1789 от 04.02.2020г. на ВАС, пето отделение по административно дело № 8035/2019 г., като на последната дата /04.02.2020 г./ то влиза в законна сила. В диспозитива на решението на комисията освен, че установява непряка дискриминация по отношение на жалбоподателя, тя дава още предписания към ГДИН и Главния директор на ГДИН, в тримесечен срок от постановяване на решението й, да издадат такива методически указания, с които да въведат общи стандарти по отношение на престоя на открито за всички лица, изтърпяващи наказанията „лишаване от свобода“, „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без право на замяна“, без оглед на мястото за изтърпяване на наказанието, в което се намират тези лица. Счита, че изложеното показва, че след постановеното решение на ВАС, след дата 04.02.2020 г. ГДИН е следвало до 04.05.2020 г. да уеднакви времето за престой на открито на всички лишени от свобода, независимо в кой затвор се намират те. Несъмнено е, че затворите са териториални служби на ГДИН /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, както и че разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража“ (с каквато мярка за процесуална принуда е бил в 8 група на Затвора – Стара Загора) чл. 240 от ЗИНЗС.

Според нормата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискримниация, неравно третиране е всеки 2 акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

При това положение счита, че с бездействието си в периода 11.07.2020г. – 03.10.2021г. ГДИН София е допуснала спрямо него непряка дискриминация /по защитен признак лично положение/, с което го е поставила в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от свобода в затворите в гр.София, Ловеч и Бургас, с което му е причинила описаните по-долу неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението й. Все в тази насока и като аргумент за по-силно основание (argumentum a fortiori) за наличието на непряка дискриминация допусната спрямо него, следва да бъде разгледана и правната доктрина, съдебната практика на съдилищата и тази на международните съдилища /СЕС и ЕСПЧ/, които само допълват влязлото в законна сила решение на комисията за защита от дискриминация.

Така в Решение №2514 от 21.02.2014г. по административно дело № 10989/2013 г.

ВАС, 7-мо отделение, на стр. 3 /долу/ и стр. 4 /горе/ от решението си, разглеждайки непряка дискриминация (по защитен признак религия) визира: „[…] В случая не е необходимо да се прави сравнение с това, че лицата в Затвора – Стара Загора, изповядващи християнска религия, приемат храна съобразно своите убеждения, за разлика от тези изповядващи ислям, каквито мотиви е изложил съдът. Достатъчно е, че е установено, че жалбоподателят пред съда, като лице, което е заявило пред затворническата администрация, че изповядва ислям, е третиран неравно със затворниците в гр.София, където при същите обстоятелства се осигурява съответната храна“. Съдът посочил още: „Правилно е прието от съда, че е налице непряка дискриминаация по чл.4, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗЗДискриминация. Правилни са изводите на съда, че дискриминацията не винаги е свързана с пряко противоречие с нормативна уредба, а е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране, каквато в случая се установява, третиране от страна на администрацията на Затвора Стара Загора по признак „религия“. Правилни са изводите, че с оглед на това администрацията е извършила неравно третиране, без значение, че то е съобразено привидно с разпоредбите на ЗИНЗС“.

Счита за важни констатациите, че „първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице дискриминация – неравностойно третиране, но не по отношение на лица, пребиваващи в същия затвор /Стара Загора/, а по отношение на лица пребиваващи в Затвора – София, така както твърди жалбоподателят“. Визирайки всичко това съдът посочил и това, че „предходния съд е взел предвид и решение от 07.05.2008г. на СГС по гр.д. №3258/2006 г.

(постановено по иск с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗДискриминация), с което е прието за установено по отношение на други лица лишени от свобода пребиваващи в Затвора Варна, че Министерство на правосъдието е осъществило непряка дискриминация спрямо тях, въз основа на защитен признак религия“. Ясно изразени в тази насока (както по отношение на непряка дискриминация, така и по отношение на мястото на сравнение) счита и правните изводи на Окръжен съд – Стара Загора в Решение № 260006 от 10.08.2020 г. по въззивно гр. д. № 1314/2020г. /, с което съдът изцяло потвърждава Решение № 1362 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 1649 на РС – Стара Загора, 7-ми гр. с-в/, където: „[…] Затова, след като на лишените от свобода, изповядващи исляма и изтърпяващи наказанието си в затвора в София, е била осигурявана храна съобразно правилата на тази ислямска религия, ищецът е 3 бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо тези лица по признак „религия“ […].

Непряката дискриминация се изразява в неосигуряване на храна на ищеца, при пребиваването му в Затвора – Стара Загора, съобразена с изповядваната от него религия, докато на изтърпяващите наказания в Затвора – София е била предоставяна такава храна.

Затворническата администрация в Затвора – Стара Загора е следвало да съобрази изповядваната от ищеца религия, тъй като той има равни права с изповядващите други религии [..]“.

Позовава се и на Решение №3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на ВКС, IV г.о., в което съдът разглеждайки пряка дискриминация на лишен от свобода, дава отговор и на въпрос №2, с което ясно разграничава пряката от непряката дискриминация. В решението си от 27.11.2006г. по гр.д. №4038/2006г. СРС по отношение на непряка дискриминация също визира: „Дискриминацията би била непряка, ако съдържащото се в общите условия изискване привидно е еднакво спрямо всички граждани, т.е. то е неутрално, но на практика води до поставяне в по-неблагоприятно положение само на определен кръг лица на основанията на някой от признаците […]”.

Сочи, че тези правни изводи на съдилищата са в съответствие и с решенията от практиката на СЕС и ЕСПЧ, където по отношение на непряката дискриминация тези съдилища визират белезите на последната: „Непряката дискриминация е налице и когато привидно неутрална разпоредба би дала такъв резултат, защото той по необходимост следва от естеството й предвид конкретната фактическа обстановка /Решение от 23.05.1996 г. на СЕО – сега СЕС – по делото O`Flynn/”; „[…], че разликата в третирането може да се прояви под формата на непропорционално неблагоприятно въздействие на обща политика или мярка, която макар да е формулирана формално неутрално, представлява дискриминация срещу определена група /Решение от 13.11.2007 г. на ЕСПЧ по жалба № 57325/00 по дело „D.H. срещу Чешката Република“; виж още в този смисъл и решение от 09.06.2009 . на ЕСПЧ по делото „Opuz срещу Турция“ по жалба № 33401/02/“. Като заключение на всичко изложено по-горе може да бъде казано, че „непряката дискриминация“ е сравнение на последиците от еднаквото третиране на различните по защитен признак хора /Маргарита Илиева „Сиби“ 2009 г., „Практика на гражданските съдилища по ЗЗДискриминация, стр.

134/. С това счита, че без да разглежда вмененото задължение на ГДИН с решението на Комисията за дискриминация за изравняването на времето на престой на открито за всички лишени от свобода (независимо от мястото за изтърпяване на наказанието), че аргументите му за допуснатата спрямо него непряка дискриминация, са в съответствие с практиката на съдилищата. Тази непряка дискриминация допусната спрямо него от ответника се дължи на порочна практика несъблюдавана от ГДИН. С оглед принципът на равно третиране (по закон е регламентирано не по-малко от 1 час на ден престой на открито, но в различните затвори ГДИН е допуснала да се прилагат дискриминационни практики над определения минимум, което именно на тази порочна дискриминация, е така наречената „непряка такава“).

На последно място отбелязва, че въпреки че ГДИН е знаела, че следва да изравни времето за престой на открито във всички затвори на 1 час и 30 минути, тя е бездействала от 4

04.05.2020 г. до 04.10.2021 г. (въпреки че към нея са подавани жалби от негова страна), а териториалната й служба Затвора – Стара Загора, три пъти повече, тъй като в последната погазването на човешките права е приоритет пред върховенството на закона.