Присъда № 35 от 27.02.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 35/27.02.2025 година по НОХД №

4643/2024г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство № 698/2023г. по описа на 04 РУ при ОДМВР - гр. Бургас, вх. № 18433/2023г., пор. № 2876/2023г. по описа на Районна прокуратура - гр.

Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. Й. П., ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, *, безработен, осъждан, с адрес: гр.

Б*, за това, че на 12.11.2023г., в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, по ул.

„Въстаническа“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ *, след употреба на наркотични вещества „амфетамин и метамфетамин“, установено по надлежния ред със съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№ И6593/11.7.2024г. на ВМА София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК .

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, досежно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства и направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при приложението на 55, ал. 1 от НК, като се вземат предвид изрядното му процесуално поведение, както и факта, че от извършването на деянието е изминал значителен период от време, поради което се иска на П. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в минимален размер, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, както и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и четири месеца, а на основание чл.55, ал. 3 от НК кумулативно предвиденото по-леко наказание „Глоба“ да не бъде наложено.

Защитникът на подсъдимия – адв. М. П. от АК – Шумен се солидаризира със становището на представителя на държавното обвинение за налагане на минимално наказание „Лишаване от свобода“, но моли същото не бъде търпяно ефективно от подзащитния му. В тази връзка счита, че към инкриминираната дата П. е бил реабилитиран по реда на чл. 86 от НК, независимо от предходната реабилитация по реда на чл. 88а, ал. 4 от НК, настъпила през м. август 2015г. Излага подробни съображения в тази насока.

Наред с това излага, че макар да не са представили доказателства за това, подзащитният му не е в добро здравословно състояние – има проблеми със ставите, поради което моли за минимално наказание.

Подсъдимият, в последната си дума, изразява съжаление за стореното и също моли да бъде осъден условно.

1

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, съобразно чл. 14 от НПК, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият П. Й. П., ЕГН **********, е българин, български гражданин, неженен, *, безработен, осъждан, с адрес: гр. Б*.

Видно от приложената по делото справка за съД.ст, същият е осъждан няколкократно. Последното му осъждане преди инкриминираната дата – 12.11.2023г. е това по Споразумение № 574/21.11.2019г. НОХД 5202/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което за извършено престъпление по чл.

343б, ал. 1 от НК, при приложението на чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 2 от НК, са му наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, „Глоба“ в размер на 180 лева, както и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година.

В началните часове на 12.11.2023г., в гр. Бургас ж.к. „Меден Рудник“, по ул. „Въстаническа“, полицейски служители – свидетелите * и * спрели за проверка МПС л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *, управляван от подсъдимия П. П.. Последният бил виД. притеснен, поради което полицейските служители поискали съдействие от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас.

Местопроизшествието посетил свидетелят * – младши автоконтрольор.

Същият провел на водача – подсъдимият П. стандартен алкохолен тест с дрегер, резултатът от който бил отрицателен. При проведения на П. стандартен полеви тест за упойващи вещества обаче, уредът отчел положителен резултат за употреба на „метамфетамин“. На място бил извършен оглед и управляваното от П. МПС било иззето. Съставен му бил АУАН. На подсъдимия бил издаден и талон за вземане на кръв за последващ химичен анализ и същият бил отведен в УМБАЛ - Бургас, където в присъствие на полицейски служител предоставил доброволно нужната кръвна проба. Така взетата проба била изпратена за анализ във ВМА – София, като от заключението на назначената и проведена токсико-химична експертиза се установило, че в кръвта на подсъдимия П. П. се съдържа високорисково наркотично вещество – „амфетамин и метамфетамин“.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия П. Й. П., дадени при разпита му в качеството на обвиняем; показанията на свидетелите *, Радослав И. * и *; вещественото доказателство – 1 брой тест касета от техническо средство Дрегер “DRUG TEST 5000”, с фабричен № ARME 0067; писмените доказателствени средства – протокол за обиск на лице; протокол за оглед на местопроизшествие, одобрен от съда по реда на чл. 161, ал.2 от НПК, ведно с фотоалбум, приемо2 предавателни протоколи, справка за съД.ст на подсъдимия П. Й. П., заключението на вещите лица инж.-химик * и д-р С. * – съдебен токсиколог по изготвената съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия П. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не следва да извършва подробен доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт. Аргумент за това се извежда и от същностната характеристика на съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че с действията си подсъдимият П. Й. П. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което го призна за виновен.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник", представляват "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса и имащо задължителен характер за съдилищата, според които понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на управомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой или в движение. Това тълкуване на понятието "управление" настоящият съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 3 от НК. Приложението обаче следва да бъде 3 съответно, предвид спецификите от обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на това по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Последното се явява престъпление на формално /просто/ извършване, т. е. за да бъде осъществен съставът на това престъпление, не се изисква настъпването на някакъв престъпен резултат, респ. същият не е сред елементите от състава на това престъпление.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.№ *, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил наркотични вещества или техни аналози. Като елемент от състава на престъплението, в закона не е посочена точно определена величина за съдържанието на наркотично вещество, очертаващо наказателната отговорност по цитираната разпоредба, а релевантно е установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират като наркотични. Следователно точното определяне на съдържанието не е само по себе си от съществено значение за характера на отговорността на дееца, но самият факт на употреба на наркотично вещество следва да е установен по надлежния ред, който без съмнение е този по Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от заключението на вещите лица инж. - химик * и д-р С. * – съдебен токсиколог по изготвената съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с рег. № И- 6593/11.07.2024г. на ВМА София, безспорно се установява, че подсъдимият П. е бил употребил амфетамин и метамфетамин, които представляват високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, във връзка Приложение № 1- Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Както бе посочено по-горе, за съставомерността на деянието по чл.

343б, ал. 3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества, без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на моторното превозно средството. Забраната за управляване на МПС след употреба на наркотични вещества е абсолютна за разлика от забраната за управляване на моторно превозно средство след 4 употреба на алкохол, която е относителна, доколкото се отнася до управляване с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Известно е, че нормите на НК следва да бъдат тълкувани буквално, за да се спази принципът за законоустановеност на престъплението. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества, без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва да носи наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото престъпление, като не се изисква да е достигната определена концентрация на тези вещества в организма на водача, респективно, да е възникнала негова неспособност за управление на превозното средство. Без правно значение е и времето на употреба непосредствено преди деецът да поеме управлението на моторното превозно средство или в по-ранен момент. Поради това отдалечеността във времето на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на управлението не би могло да доведе до липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието.