Акт от 07.02.2020, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24 град Велико Търново, 7.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, осми състав , в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Диана Костова при участието на секретаря П.И.като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 643/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на М.М.М. чрез *** П.Х.,*** против АУЗД по чл.107, ал 3 от ДОПК№ 684-1/29.7.2019г. , потвърден с Решение № 138/298.2019г. на директор на Дирекция Местни данъци и такси“при Община Велико Търново, с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения в размер на 489 лева главница и лихва към 29.7.2019г. в размер на 144, 36 лева.

Жалбоподателят излага подробни доводи, че АУЗД е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като административният орган не се е съобразил с факта, че коригиращата декларация не е подадена от него, както и не са посочени първоначалните данни за мощността на МПС. На следващо място органът не е съобразил правилото на чл. 109, ал.1 от ДОПК, която визира, че в случай на изтекла погасителна давност не се образува административно – производство, тъй като давността е пречка за образуване на производството. Издаденият и оспорван в настоящото производство акт няма законоустановената форма, тъй като в него не са посочени фактическите обстоятелства и направените от органа правни изводи, което е противоречие на чл. 59, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. Органът не е изследвал въпроса за вината на жалбоподателя, поради което нейната липса се отразява на дължимостта на новите задължения. Не е посочена, нито представена като годно доказателствено средство информацията, получена от Пътна полиция към ОД на МВР В. Търново относно регистрираните МПС. По тези съображения моли за отмяна на оспорвания АУЗД.В съдебно заседание се представлява от ***П.Х. която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Развива подробни съображения в представената в срока по чл. 149, ал.3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК писмена защита. Претендира заплащането на сторените в производството разноски

Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико Търново, чрез процесуалния си представител, *** П. оспорва жалбата като намира същата за неоснователна. Счита ,че издаденият АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материален закон. Не претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На

9.03.2011г. е подадена Декларация от М.М. по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ, с която е декларирано придобиването на лек автомобил Рено, модел Еспейс, с мощност 74 kW/100/, с ***. С писмо изх. № 9194-00-35/20.5.2019г. жалбоподателят е уведомен, че съгласно предоставени данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерство на вътрешните работи, е налице несъответствие между съдържанието на подадената от него декларация за мощността на автомобила и действителната такава. Същият е поканен да подаде ново такава по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ, в която се отстрани горепосоченото несъответствие с 2 kW . Писмото е получено на 17.6.2019г. от жалбоподателя. Като същият е изпълнил задължението си чрез подаване на нова такава на 21.6.2019г. с мощност от 76 kW. Въз основа на така установеното е издаден процесния АУЗД, с който е определено довнасяне на сумата от 668,80 лева главница и лихви от 179,80 лева, и след като е приспаднат внесения от жалбоподателя данък е установено крайно задължение в размер на 489, 00 лева и лихви от 144, 36 лева за периода от

2014-2019г. АУЗД е връчен на данъчно задълженото лице на 12.8.2019г. видно от писмо обратна разписка стр 32 от делото. В административната преписка се съдържа и молба на жалбоподателя да му бъде предоставена конкретна справка за дължимите от него задължения, както и отговор на органа по приходите към Община В. Търново стр. 26 и 27 от делото. В мотивите на оспорвания акт издателят му е посочил, че в декларацията данъчнозадълженото лице било отбелязало мощност на автомобила от 74 kW, а съгласно предоставена информация от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, действителната мощност била 76 kW, поради което с АУЗД са определени допълнителни задължения за данък върху превозните средства съгласно приложимите норми от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси на територията на община Велико Търново, както и лихви върху тях. АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по административен ред по чл. 152 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и потвърден с Решение №138/29.08.2019 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново. Решението е връчено на жалбоподателя на30.9.2019г. , видно от известие за доставяне /обратна разписка/, на л. 40 от делото. Жалбата срещу акта пред Административен съд Велико Търново е подадена чрез решаващия орган, на 14.10.2019г. съгласно положения върху нея входящ номер.

В административната преписка се съдържа Заповед № РД 22-170/3.2.2017г.на Кмет на Община В.Търново, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и във вр. с чл. 4, ал.1, ал.3, ал.4 и чл. 9 от ЗМДТ, са определени служителите, които могат да издават АУЗД.- стр. 42 и 43 от делото.

Представена е и действащата Наредба за определянето и администрирането на местните данъци на територията на Община В. Търново.

В хода на съдебното дирене е приобщена цялата административна преписка по издадения АУЗД, както и информация от МВР В€ Търново – Пътна полиция, съдържаща се на диск, относно несъответствието на първоначално декларираната мощност на автомобила и действителната такава.

На основание чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК е открито производство по оспорването на авторството на първоначално подадената Декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ. За установяване истинността й е допусната и изслушана съдебно-графологична експертиза, която безспорно установява, че подписът положен в нея не е на жалбоподателя.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресата на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Същата отговаря на изискванията на чл. 149, ал. 1 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията на съда за това са следните:

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният АУЗД е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност, определена с издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ Заповед № РД 22-170/03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, в предвидената от закона форма В него се съдържат както фактическите констатации, така и правните изводи, които са мотивирали органа да издаде процесния акт. Потвърдителното решение е издадено от директора на Дирекция

„Местни данъци и такси“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.

4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ, също в изискуемата писмена форма. В него са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, правилно е установена фактическата обстановка, направени са съответните правни изводи. Решението на горестоящия административен орган е издадено в предвидения от чл.155 от ДОПК.

Съдът намира, че оспореният АУЗД е издаден при спазване на всички процесуални изисквания за това. В глава Х от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 от ДОПК. Административният орган е определил допълнителни задължения за данък върху превозните средства за периода 2014-2018г. по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.3 ДОПК акт за установяване на задължение по декларация се издава по искане на лицето или служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия или въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

Освен по искане на лицето, каквото в случая не е налице, АУЗД може да бъде издаден служебно в следните алтернативно предвидени хипотези: когато е установено несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 ДОПК; когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия; въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. В конкретния казус след като се доказа, че жалбоподателят не е подал първоначалната декларация по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ с помощта на изслушаната съдебно- графологична експертиза, то е налице хипотезата на чл.107, ал.3 от ДОПК, че такъв АУЗД се издава служебно, когато не е подадена декларация.

Административният орган, доколкото не е знаел, че подписът върху декларацията не е на жалбоподателя, е приел, че е налице възможност да издаде АУЗД служебно, след като е установил несъответствие между декларираните данни и данните, получени от МВР, при изчерпан ред по чл.103 от ДОПК, а именно подателят на декларацията да бъде поканен да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. В случая редът по чл.103 от ДОПК е изчерпан, тъй като безспорно е установено по делото, че жалбоподателят в срок е подал коригираща декларация, в която е посочил вярно действителната мощност на автомобила, и въз основа на последната е определен правилно с АУЗД дължимият местен данък върху МПС. Новият размер на задължението не е изцяло внесен и на жалбоподателя не е извършена ревизия, което също с оглед гореизложеното се явява основание за издаване на АУЗД.

Настоящата инстанция, която има задължението по чл. 168 от АПК във вр. с §2 от ДОПК да установи служебно дали актът е издаден при спазване на процесуалните правила. В жалбата като такива се сочат единствено нарушение на чл. 35 от АПК, че от органа не са събрани всички доказателства, установяващи фактическата обстановка по спора- не е приложена информация от регистъра на ППС, поддържан от МВР. Въпреки, че в хода на съдебното обжалване такава информация се предостави на съда, този факт на непредоставяне на такива данни не представлява съществено процесуално нарушение, засегнало правото на защита на жалбоподателя, тъй като самият той е подал коригираща декларация, в която е посочил действителната мощност от 76 квата. Спазена е разпоредбата на чл. 26 от АПК, жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да прави искания, да се запознае с доказателствата.

Жалбоподателят прави възражение за приложението на чл.109, ал 1 от ДОПК, което визира, че не се образува административно производство за установяване на задължение на данъци по ДОПК, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подавана такава.

Срокът по чл.109, ал.1 от ДОПК не е давностен, а е преклузивен. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за съответния данъчен период. Изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК е отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на ревизионното производство и препятства упражняването на правомощието на органите по приходите за установяване на публични задължения. Постановеният при наличието на процесуална пречка акт е незаконосъобразен, което предпоставя неговата отмяната. В този смисъл в решение №11690/02.11.2016г. по адм. д.