Решение № 2784 от 12.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2784 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20241100500407 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. П. Ж.-Р., ЕГН: **********, чрез адв. А., срещу Постановление за образуване на изпълнителното дело от 26.07.2023 г., в което са определени разноски по изпълнителното дело, срещу постановлението за разноски, обективирано в Покана за доброволно изпълнение изх. №41812/13.09.2023 г. на ЧСИ Я. по изпълнително дело №2158/2023 г., с което са приети за събиране разноски в размер на 304,83 лева, дължими към 27.09.2023 г., както и срещу разпореждане от 29.09.2023 г., с което е оставено без уважение възражението срещу разноските, определени по изп. дело №2158/2023 г., съдържащо се в жалба с вх. № 63180/28.09.2023 г.

В жалбата се заявява, че се поддържат аргументите, изложени в жалбата с вх.

№63180/28.09.2023 г. по входящия регистър на ЧСИ-Я., рег. №844 на КЧСИ срещу Постановление за разноски от 26.07.2023 г. и определени разноски, обективирани в Покана за доброволно изпълнение изх. №41812/13.09.2023 г. на ЧСИ Я. по изпълнително дело №2158/2023 г., с което са приети за събиране разноски в размер на 304,83 лева, дължими към 27.09.2023 г.

В жалба с вх. №63180/28.09.2023 г. се излагат доводи за неправилно определяне на дължимите от длъжника И. Ж.-Р. разноски по изп. дело №2158/2023 г. по описа на ЧСИ Я.. Липсвало посочване поотделно на размерите на всяка от приетите разноските и таксите по ТТРЗЧСИ, поради което не можело да се направи извод дали са правилно изчислени. Длъжникът по изпълнителното дело не бил уведомен за окончателния 1 съдебен акт, но след справка на място узнава за постановения съдебен акт и още на 16.08.2023 г. заплатила задължението си към взискателя – Универститета за национално и световно стопанство, ЕИК: ****. Поддържа, че представителите на взискателя били недобросъвестни, тъй като не били уведомили длъжника за издадения изпълнителен лист с извънсъдебна покана, тъй същата работела на трудов договор при взискателя. Намира, че взискателя недобросъвестно не бил уведомил ЧСИ Я. за извършеното на 16.08.2023 г. плащане, вследствие на което ЧСИ направил допълнителни разноски по изпълнителното дело. Твърди се, че поисканите изпълнителни действия били прекомерни предвид размера на дължимата сума по изпълнителния лист, взискателят можел да поиска само запор върху трудовото възнаграждение, без да предоставя на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Възразява срещу определеното за взискателя юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство, доколкото делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Единственото действие, извършено от взискателя, било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която било обективирано възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Предприетото от взискателя поведение по бързо образуване на изпълнителното дело сочело на злоупотреба с право по чл. 3 ГПК, доколкото водещият интерес на взискателя бил за доброволно плащане на присъдените му разноски. Ето защо моли съда да отмени постановлението за разноски от 26.07.2023 г. и определените разноски, обективирани в Покана за доброволно изпълнение изх. №41812/13.09.2023 г. на ЧСИ Я. по изпълнително дело №2158/2023 г., които разноски е отказано да бъдат отменени с Разпореждане от 29.09.2023 г., с което е оставено без уважение възражението срещу разноските по изп. дело №2158/2023 г. Моли за присъждане на разноски за производството пред СГС.

Взискателят Университета за национално и световно стопанство изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че покана за доброволно изпълнение реално е била изпратена на длъжника с изх. №РД21-03-1258/08.11.2022 г., като е посочено основанието на което се търси сумата по впоследствие образуваното изпълнително дело и банкова сметка, по която задължението може да бъде платено.

Поканата била изпратена с известие за доставяне, но се върнала като неполучена на 31.11.2022 г. Извършеното от длъжника Ж. плащане на 16.08.2023 г. било след образуване на изпълнителното дело.

В мотивите си ЧСИ Я. също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че изпълнителното дело било образувано на 26.07.2023 г. по молба на взискателя УНСС въз основа на изпълнителен лист от 20.12.2022 г., издаден по адм.дело №5658/2022 г. по описа на АССГ, с който Ж. била осъдена да заплати на взискателя сумата от 50 лева – разноски по административното дело. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят бил поискал разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, която сума била присъединена за събиране в 2 производството с постановлението за образуване на делото. В хода на производството не били налагани обезпечителни мерки, а само била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника. Обикновените такси по т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 били начислени с оглед изпълнение на молбата на взискателя за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Обжалваните справки били тези в Служба „ГРАО“, ИКАР, НОИ, НАП и службите по вписванията, което било типично действие при образуване на изпълнително дело.

Посочените разноски били направени, съответно таксите са определени съобразно нормата на чл. 73а ГПК, без заобикаляне или превишаване на постановените предели.

Обективираните в поканата за доброволно изпълнение с изх. №41812/13.09.2023 г. разноски, които са предмет на жалбата, представлявали обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ в размер на 136,83 лева с ДДС, а именно: 1) по т. 1 ТТРЗЧСИ – 24 лева такса за образуване на изпълнителното дело; 2) по т. 5 ТТРЗЧСИ – 24 лева за изпращане на покана за доброволно изпълнение; 3) по т. 3 ТТРЗЧСИ – 24 лева за извършване на 4 броя справки; 4) по т. 31 ТТРЗЧСИ – 2,60 лева за извършване на справка в БНБ; 5) по т.

5 ТТРЗЧСИ – 24 лева за изпращане на нова покана за доброволно изпълнение; 6) по т.

31 ТТРЗЧСИ – 2,23 лева дължима такса за пощенски разходи; 7) по т. 4 ТТРЗЧСИ – 12 лева за изпращане на съобщение до длъжника за прекратяване на изпълнителното дело;

8) по т. 5 ТТРЗЧСИ – 24 лева за изпращане на съобщение до взискателя за прекратяване на изпълнителното дело; 9) по т. 26 ТТРЗЧСИ – 18 лева пропорционална такса. Видно от изложеното, нямало нито едно действие, което да е ненужно, тъй като нямало наложена нито една обезпечителна мярка. Изпращането на нова покана за доброволно изпълнение се наложило, тъй като длъжникът не бил намерен на адреса, който бил декларирал на 31.03.2023 г.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнително дело №2158/2023 г. по описа на ЧСИ С. Я. е образувано по молба с вх. № 48171/26.07.2023 г. на Университета за национално и световно стопанство, ЕИК: **** с приложен към нея изпълнителен лист, с която е поискано образуването на изпълнително дело за събиране на вземане в размер на 50 лева – присъдени в полза на взискателя разноски по адм.дело №5658/2022 г. по описа на АССГ. С молбата е поискано събирането в изпълнителното дело и на разноски за юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство в размер на 100 лева. Взискателят е поискал да се наложат запори на банковите сметки на длъжника, в случай че не постъпи плащане в срока за доброволно изпълнение. С молбата е извършено овластяване на ЧСИ по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.

С постановление от 26.07.2023 г. на ЧСИ С. Я. е образувано изпълнителното производство, като е разпоредено да се извършат справки в НАП, КИРБ, в регистъра на 3

БНБ за регистрирани банкови сметки, справка в НОИ. Определено е юрисконсултско възнаграждение за взискателя в размер на 100 лева, както и такси за образуване на изпълнителното производство в размер на 72 лева и държавни такси в размер на 2,60 лева.

На 28.07.2023 г. е извършена справка в БНБ за наличието на банкови и платежни сметки и банкови сейфове. Извършени са справки също така в НАП за действащи трудови договори и наличието на задължения, в НОИ, в Столична община.

На 04.08.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, но доколкото същата не е открита на адреса, на 13.09.2023 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до поС.ния адрес на длъжника, като същата, съгласно удостовереното в нея, е връчена на длъжника на 26.09.2023 г. в кантората на ЧСИ. В поканата за доброволно изпълнение са посочени подлежащи на събиране в изпълнителното производство суми, както следва: 50 лева – присъдени разноски, 100 лева – разноски по изпълнителното дело и 154,83 лева – такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

На 28.09.2023 г. е постъпила жалба с вх. №63180/28.09.2023г. от длъжника срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение.

С разпореждане от 29.09.2023 г. ЧСИ Я. е отказал да намали определените за събиране разноски за изпълнителното производство. Разпореждането е връчено на длъжника на 03.10.2023 г.

На 04.10.2023 г. длъжникът е депозирал допълнение на жалба с вх.

№63180/28.09.2023г., в която се заявява, че се поддържат доводите, изложени в предходната жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу актове, подлежащи на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, включително и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, тъй като в тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК 4

(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските, направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.

Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ). Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (така т. 11 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

С постановление от 26.07.2023 г. за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е определил разноски по изпълнителното производство- юрисконсултско възнаграждение за взискателя в размер на 100 лева, както и такси за образуване на изпълнителното производство в размер на 72 лева и държавни такси в размер на 2,60 лева. Впоследствие с покана за доброволно изпълнение с изх. № 41812/13.09.2023 г., съдебният изпълнител отново се е произнесъл по разноските, като освен присъединените за събиране с постановлението от 26.07.2023 г. такси и разноски за изпълнителното производство, е начислил допълнителни такси с оглед извършените до момента на поканата действия по изпълнителното дело. Доколкото актовете на ЧСИ с които се определят дължимите от длъжника такси по ТТРЗЧСИ за изпълнителното дело, а именно – по постановление от 26.07.2023 г. и по определените разноски, обективирани в Покана за доброволно изпълнение изх. №41812/13.09.2023 г. касаят в една част еднакви разноски, съдът ще изложи общи мотиви по правилността на посочените актове.