Решение № 536 от 19.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 536 гр. Сливен, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230100402 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ц. Д. Х. от гр. Сливен срещу „Микро Кредит“ АД, с която са предявени кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността, на различни основания, на сключените между страните Договор за заем и договор за допълнителни услуги към договора за заем и за осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо платени суми по договорите.

Ищцата твърди, че на 17.11.2020 г. сключила с ответника Договор за заем Microcredit № 9012-00040092, по силата на който заемателят й предоставил сумата в размер на 2000 лв., със задължение за връщането й за срок от 18 месеца на 18 погасителни вноски. Уговореният ГЛП бил в размер на 40,48 %, като общата сума, подлежаща на връщане, възлизала на 2700,72 лв. В договора бил посочен ГПР в размер на 48,90 %. На същата дата между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092, по силата на който заемателят предоставил пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции, като цената на пакета възлизала на 1951,20 лв., платими на 18 равни месечни 1 вноски от по 108,40 лв. всяка. Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие със закона, тъй като нарушава разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Наред с това клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.

4 ГПК, тъй като нито една от услугите няма стойностно измерение.

Дължимите за посочените допълнителни услуги възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.

Невключването им води до значително и драстично увеличение на задължението на заемателя, като по този начин се заобикаля и ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищцата твърди, че договорите са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, тъй като поемането на задължение от заемателя да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на заемодателя и води до неравноправие в правоотношението и нееквивалентност на престациите на страните.

Поемането на задължение за заплащане на допълнителни услуги представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като възнаграждението се дължи не за реално извършени услуги, а само за възможността да бъдат предоставени, без да има яснота дали и кои от тях ще бъдат ползвани от потребителя. Самата тарифа на заемодателя за допълнителни услуги е изготвена едностранно от търговеца и съставена във вреда на потребителя, като на практика принуждава заемателя да сключи договор за допълнителни услуги или да заплаща редица други такси, съгласно Тарифата. На изложените основания ищцата моли да бъде прогласена нищожността на договорите за заем и за допълнителни услуги към него и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от сумата от 50,00 лв. като част от обща сума от 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните договори, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба в срок, с който 2 изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Не оспорва сключените договори за заем и допълнителни услуги към него, но оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договорите на всички изложени от нея основания. Изтъква, че Договорът за допълнителни услуги е самостоятелен договор, чиито режим се подчинява на ЗЗД, а не на ЗПК.

Анализира разпоредбите на ЗПК като акцентира, че законът е приложим единствено за договорите за потребителски кредит, а не и за договорите за предоставяне на услуги. Наред с това излага, че дори и да се приеме, че договорът за допълнителни услуги е нищожен, това не води автоматично до нищожност и на договора за паричен заем, като в случай, че ГПР надхвърли 50 % при включване на допълнителните услуги при формирането му, то той би бил нищожен единствено за размера над 50 %. На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.

С протоколно определение от 17.06.2025 г. по делото е допуснато изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, като е увеличен размерът му от сумата 50,00 лева, предявена като частичен иск, на сумата 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 901200040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат, писмено становище, с което оспорва исковете като недопустими и неоснователни, моли съда да ги отхвърли и да присъди направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото 3 доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., сключени между ищцата Ц. Д. Х. и ответното дружество „Микро Кредит“ АД, поради противоречието им със закона и поради накърняване на добрите нрави, както и частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2651,92 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожните Договор за заем Microcredit № 9012- 00040092 от 17.11.2020 г. и Договор за допълнителни услуги към Договора за заем Microcredit № 901200040092 от 17.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и доказани.

Безспорно е между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по делото, че между ответника „Микро Кредит“ АД и ищцата Ц. Д. Х. бил сключен Договор за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., по силата на който ответникът предоставил на ищцата в заем сумата от 2000,00 лв.

Уговорено било, че срокът на договора е 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,48 % и ГПР в размер на 48,90 %. Общата сума за връщане от ищцата била в размер на 2700,72 лв., разпределени на 18 равни месечни вноски от по 150,04 лв.

Между страните бил сключен и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9012-00040092 от 17.11.2020 г., които включвали посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на заемателя, безплатно внасяне на вноска директно в офис на заемателя, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до 4 минути, преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Цената на тези услуги възлизала на сумата от 1951,20 лв., платими на 18 месечни вноски от по 108,40 лв. всяка.

От заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна съдебно-икономически експертизи по делото се установява, че при изчисляване на посочения в Договор за заем Microcredit № 9012 - 00040092 от 17.11.2020 г. ГПР в размер на 48,90 % е включен само разхода по дължимата договорна лихва. В Договор за заем Microcredit № 9012 - 00040092 от 17.11.2020 г. е посочено, че се дължи такса за усвояване на заема в размер на 10 лв., която не е включена при изчисляване на ГПР, посочен в договора за заем. Експертизата е изчислила, използвайки нормативно установената формула, посочена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, че размерът на ГПР, ако в него се включи и сумата на таксата за усвояване в размер на 10 лв. и ежемесечната вноска по Договора за допълнителни услуги към договора за заем в размер на 108,40 лв. на месец за целия срок на Договора за заем, би бил 249,99 %.

Вещото лице е посочило в първоначалното си заключение, че е изискало от страна на процесуалния представител на ответника да й бъдат предоставени справки от счетоводната система на дружеството, от които да са видни извършените във връзка с Договора за заем и Договора за допълнителни услуги плащания към заемодателя, както и погасените със същите задължения, но на експертизата било отказано да получи изисканите справки, поради което не може да посочи извършените плащания и погасените със същите задължения по процесните Договор за заем и Договор за допълнителни услуги към него.

Ето защо, с протоколно определение от 16.05.2025 г. по делото съдът е преудпредил ответното дружество, че ако отново създаде пречки за изготвяне на допуснатата съдебна експертиза, съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за доказан факта, че ищцата му е заплатила сумата от общо 4651,92 лв. по двата договора.

Предвид обстоятелството, че ответникът отново е създал пречки за изготвяне на допуснатата от съда повторна съдебно-икономическа експертиза, съдът на основание чл. 161 ГПК приема за доказан факта, че ищцата е заплатила на ответното дружество сумата от общо 4651,92 лв. по двата 5 договора.

Следва да се отбележи още, че ищецът разполага с различни доказателствени средства за установяване на релевантните факти от предмета на доказване, които лежат в негова тежест на доказване, като в случай на загубени или унищожени платежни документи, удостоверяващи извършени плащания по договора, същите се доказват именно чрез допускане на съдебноикономическа експертиза. За изготвяне на експертизата не е необходимо изготвянето от ответника на нарочен документ, напротив, същият следва единствено да осигури достъп на вещото лице до информацията, която е налична в счетоводната му система. Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищцата следва да докаже плащането на сумите по договорите с представени от нея писмени доказателства, както и че ответникът не следва да бъде задължаван от съда да изготви и представи нарочен документ.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.