Решение № 475 от 06.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500135 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 293 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 406/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, са отхвърлени предявените от „Тарктур“ ЕООД искове за признаване за установено, по отношение на ответника - Община Елин Пелин, че дължи на дружеството-ищец, следните суми: 9 321,82 лева – главница по Фактура № 714/29.03.2017 г.; 2 840,79 лева - мораторна лихва върху посочената сума за периода от 28.12.2018 г. до 28.12.2021 г.; 2 340,00 лева - главница по Фактура № 689/28.12.2016 г.; 713,11 лева – мораторна лихва за забава върху посочената сума за периода 28.12.2018 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.12.2021 година.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Тарктур“ ЕООД, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят изразява несъгласие с установеното от първоинстанционния съд, че работата, предмет на 1

Допълнителното споразумение между страните е приета от възложителя – Община Елин Пелин, едва на 27.12.2017 година, като поддържа, че в изготвения Акт № 1/27.12.2017 г. е допусната техническа грешка при изписване на годината. Отделно от това според жалбоподателя, дори да не се приеме, че има разминаване в годината, то следвало да се вземе предвид становището на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза, според което „дейностите предмет на подписаното между страните Споразумение, били изпълнени и приети към 29.03.2017 г., за което е съставен констативен протокол“. Поддържа се и възражението за прекомерност на претендиранaта неустойка и нищожност на клаузата от договора, с която е уредена, поради накърняване на добрите нрави, за което са изложени подробни съображения. На следващо място жалбоподателят счита решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията за установяване дължимостта на главница в размер на 2 340,00 лева, за необосновано, като счита, че в случая не е изтекла погасителната давност за вземането. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нов въззивен акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната община, с който въззивната жалба се оспорва.

От дружеството ищец е подадена и частна жалба срещу постановеното по делото Определение № 56/22.01.2025 г., с което първоинстанционният съд е изменил обжалваното решение в частта за разноските и е намалил размера на дължимото от „Тарктур“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение.

Ответната по жалбата страна – Община Елин Пелин, не е представила писмен отговор.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от „Тарктур“ ЕООД, с която по реда на чл. 422 ГПК се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – Община Елин Пелин, че дължи на дружеството-ищец следните суми: 9 321,82 лева – главница по Фактура № 714/29.03.2017 г., представляваща остатъчното, незаплатено възнаграждение по сключеното между страните Допълнително Споразумение за СМР от 18.11.2016 г.; 2 840,79 лева– мораторна лихва за забава върху посочената главница от 28.12.2018 г. до 28.12.2021 г.; 2 340,00 лева - главница по Фактура 2

№ 689/28.12.2016 г., представляваща незаплатено възнаграждение за извършване на допълнителни услуги с верижен багер DOOSAN, на територията на с. П.; 713,11 лева – мораторна лихва за забава върху посочената сума за периода 28.12.2018 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата за на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК (30.12.2021 г.). В исковата молба ищецът твърди, че между страните е подписан договор – ДГ 3729 от 10.10.2016 г. за строителство с предмет изграждане до етап груб строеж на пристройка на два етажа на съществуваща детска градина в УПИ за детски дом и детски ясли в с. Н. Х., общ. Е. П., както и Споразумение към договора от 18.11.2016 г. за саниране основите на строящата се сграда. Съгласно споразумението, за изпълнение на възложените

СМР, възложителят заплаща на изпълнителя общо възнаграждение в paзмеp на 25 893.95 лева без вкл. ДДС, като 70% платими в срок от 20 работни дни от подписване на договора, а 30% - в срок от 20 дни след подписване на приемо-предавателен протокол и представяне на оригинална фактура. Твърди се, че между страните е подписан Констативен протокол от 29.03.2017г., като възложителят Община Елин Пелин е приел извършените по договора СМР без каквито и да е забележки и за изпълните СМР издадена

Фактура

0000000714/29.03.2017г. за остатъчното възнаграждение на стойност, от 9321.82 лева, и която фактура предявена за плащане на възложителя. Предвид извършването на допълнителни услуги на територията на с. П. с верижен багер DOOSAN била издадена и Фактура 0000000689/28.12.2016г. на стойност 2340 лева с ДДС, която също е предявена за плащане от възложителя. След изтичане на предвидените в договора и закона срокове за плащане, такова не последвало, както и до настоящия момент фактурите не били заплатени от ответника.

С отговора на исковата молба Община Елин Пелин оспорва предявените претенции, като по отношение на сумата от 2 340,00 лева прави изрично възражение за погасяване по давност. Също така прави и възражение за съдебно прихващане на претенциите до сумата от 31 443,06 лева, представляваща вземане на общината по предвидената в чл. 20, ал. 1 от Договора клауза за неустойка за забава.

С уточнителна молба с вх. № 3015 от 27.10.2022 г., подадена от дружеството-ищец преди провеждането на първото открито заседание по делото (л. 52 – 54 от първоинстанционното дело) възражението за прихващане 3 е оспорено. В тази връзка е релевирано изрично възражение за изтекла тригодишна давност по отношение на задължението по неустоечната клауза, както и възражение за нищожност на същата, поради противоречие с добрите нрави.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са приети писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията по допуснатите съдебно счетоводна и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, съдебно икономическа експертиза и съдебно техническа експертиза.

С обжалваното решение първоинстанционният състав е приел, че сумите от 9 321,82 лева – главница, и 2 840,79 лева – мораторна лихва за забава, са дължими, доколкото възложените работи от ответната Община са били извършени от дружеството и са останали незаплатени. Предвид основателността на претенцията, РС – Елин Пелин е разгледал и възражението за съдебно прихващане на посочените суми до сумата от 31 443,03 лева, представляваща неустойка за забава, като е приел същото за основателно. По отношение претенцията за заплащане на главница в размер на 2 340,00 лева районният съд е приел, че същата е погасена по давност. При тези свои правни изводи, първоинстанционният състав е отхвърлил изцяло предявените искове и е осъдил дружеството-ищец да заплати на ответната община възнаграждение за юрисконсулт в размер на 1 766,18 лева.

От дружеството-ищец е подадена молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като с Определение № 56 от 22.01.2025 г. същата е частично уважена и възнаграждението намалено на 920,00 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, съгласно дадените от съда указания.

4

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към нея.

С оглед възраженията и доводите на страните, настоящият състав намира, че на етапа на въззивното производството, не са спорни следните обстоятелства: на 10.10.2016 г., по реда на възлагане на обществени поръчки, между Община Елин Пелин, като възложител, и „Тарктур“ ЕООД, като изпълнител, е сключен Договор за строителство с № ДГ-3729 с предмет изграждане на пристройка на два етажа към съществуваща детска градина в с.

Нови хан, до етап груб строеж, с обща стойност на договора 236 131,26 лева без ДДС (285 357,51 лева с ДДС). Съгласно клаузите на договора крайният срок за изпълнение е 30.11.2016 г., а одобрението на извършените СМР се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан от страните и лицето, осъществяващо строителен надзор. В чл. 20 от договора страните са уговорили неустойка за забава в размер на 1% от определената цена на договора за всеки ден просрочие, но не повече от 10% общо, както и възможността на възложителя да удържи неустойката от дължимото възнаграждение.

Страните не спорят, че във връзка с непредвидената внезапна необходимост от саниране на основите на строящата се сграда, са сключили допълнително Споразумение на 18.11.2016 г., с което са уговорили дружеството-ищец да положи хидроизолации, топлоизолации и полиетиленово фолио, като стойността на тези СМР е 25 893,95 лева без ДДС (31 072,74 лева с ДДС). Съгласно договореното в споразумението посочената сума е следвало да бъде заплатена по следния начин: 70% авансово – в срок до 20 дни от подписване на споразумението, а останалите 30% - в срок до 20 дни след подписване на двустранен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършените СМР и представяне на фактура в оригинал. В чл.

4 от споразумението страните изрично са се съгласили, че срокът за изпълнение на допълнителните работи, съвпада с уговорените срокове в основния Договор, т.е. изолацията е следвало да бъде положена до 30.11.2016 година. В чл. 5 от споразумението е посочено, че договорът, в останалата си част, продължава своето действие.

5

Не е спорно между страните обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба, строително-монтажните работи предмет, както на Договора, така и на допълнителното споразумение, са били извършени от изпълнителя и приети от възложителя, като страните спорят по отношение на точния момент, в който претендираната главница от 9 321,82 лева е станала изискуема (т.е. работите по допълнителното споразумение са били извършени и приети от общината). В тази връзка дружеството-ищец твърди, че това е станало най-късно на 29.03.2017 г., като се позовава на съставения на същата дата Констативен протокол, а Общината твърди, че датата е 27.12.2017 г., когато е издаден Акт № 1 за действително извършените видове СМР.

Не е спорно също така, а и се установява от заключението на съдебно счетоводната експертиза (л.99-104), че към 31.12.2016 г. дължимата сума по Договор за строителство № ДГ-3729 е заплатена изцяло от ответната община.

Вещото лице посочва също, че по споразумението е извършено едно плащане на 21.11.2016 г. за сумата от 21 750,91 лева, а останалата сума в размер на 9 321,82 лева не е заплатена и е отразена в счетоводството на общината като „неразплатено задължение“.

С оглед посочените безспорни обстоятелства от фактическата страна на спора, настоящият състав счита за доказана неизправността на ответната община, изразяваща се в ненавременно заплащане на претендираната главница в размер на 9 321,82 лева. Това е така по следните съображения.

За да се установи дължимостта на едно парично вземане, ищецът следва да докаже фактическия състав (наличието на правоотношение), от който то е възникнало, съответно - настъпването на неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на вземането. В настоящия случай се претендира частично незаплатена главница по допълнително споразумение към договор за СМР, като както се посочи по-горе, между страните не е спорно, че уговорените в споразумението работи са били извършени от изпълнителя към момента на подаване на исковата молба. За да настъпи изискуемостта на вземането обаче, следва работата да бъде приета от възложителя (чл. 266, ал. 1 ЗЗД).