Решение № 1762 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4780/2023
- Вид
- Решение № 1762
- Подписан
- 24.10.2023
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Десислава Пламенова Порязова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.264 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92, ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
РЕШЕНИЕ
№ 1762 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204780 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №705615-F-694145 от 06.06.2023г. издадено от М. К. Л. на длъжност *** на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на М. И. П. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 /петстотин/ лева за нарушение на чл.92, ал.2, вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО и е осъществен състава на чл.264 ал.1 от ЗКПО.
С жалба от името на жалбоподателя П. се обжалва издаденото НП и се прави искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност и необоснованост. Представят се доводи и съображения в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП а именно: за допуснати редица съществени процесуални нарушения, имащи последица опорочаване на цялото производство, за недоказаност на нарушението, че описаната в НП и в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, за несъдържащи се в НП нормативно установените в чл.57 от ЗАНН реквизити.
Оспорва се компетентността на органите съставили АУАН и издали обжалваното НП. Представят се твърдения за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН и не провеждане на специалната процедура за писмено предупреждение.
Жалбоподателят П. редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.
Въззиваемата страна – *** на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от юрк. Д. К., който представя 1 становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При служебна проверка в ТД на НАП-Пловдив на дата 01.11.2023г. се установило,че М. И. П. с ЕГН ********** в качеството си на *** „Уелнес Ми 2019“ ЕООД не е подала в ТД на НАП-Пловдив Годишна Данъчна Декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2021г. в законоустановения срок до 30.06.2022г.включително.
Декларацията е била подадена в ТД на НАП-Пловдив по електронен път на 30.09.2022г.
До дружеството жалбоподател били изпратени покани на адреса по седалище и на адреса на неговия управител, чрез оператор на пощенски услуги.
За установеното административно нарушение по смисъла на чл.92, ал.2, вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО от А. Х. Б., на длъжност инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив , на 30.01.2023г. против дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №F694145 Актът е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството.
Съставения АУАН е бил връчен за запознаване на 15.05.2023г. на М. И.
П., която го е подписала без да впише възражения или обяснения относно нарушението посочено в АУАН. На 15.05.2023г. е бил връчен препис от АУАН, надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта.
При предявяване на АУАН не били направени възражения по констатациите в същия, както и не са били подавани възражения в срока за това по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление – НП №№705615-F-694145 от 06.06.2023г., с което на дружеството – жалбоподател за приетото за извършено нарушение по чл.92, ал.2, вр. чл.92, ал.1 от ЗКПО.Издаденото НП е връчено на М. П. на 08.08.2023г.
Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства които съдът кредитира. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА,макар и на различни основания от посочените в жалбата.
2
За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.В конкретния случай с всички писмени и гласни доказателства –съдържащи се в показанията на А. Б. ,които съдът възприема като достоверни,ясни и точни,както и от административно –наказателната преписка и от приложените писмени доказателства ,включително и представени в съдебното заседание от юрк.К. се доказва по безспорен начин вмененото във вина на П. нарушение. Разпоредбата на в чл.92, ал.2 от ЗКПО въвежда задължение за всички данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчен финансов резултат и дължимия корпоративен данък в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на НАП по регистрацията на данъчно задълженото лице. С оглед събраните доказателства, безспорно е установено, че данъчнозадълженото ЮЛ е следвало в срок до 30.06.2023г. да подаде годишен отчет за дейността на дружеството за 2021 година. Но М. П. в качеството й на представляващ дружествоо не е сторила това. За това, че с бездействието си представляващия дружеството е допуснал това нарушение, законът в чл.264 ал.1 от ЗКПО - Представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна каса, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба в размер от 200 до 1000 лв .Нарушението е формално по своя характер.
Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно неподаване в определения от закона срок на годишна данъчна декларация.Тоест,налице са всички доказателства за извършено нарушение ,както и за авторството на същото. Съгласно задължителните указания дадени в ТР 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г. ОСНК на ВКС наказващият орган и съдът следва да преценят дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.А има и такова искане от страна на жалбоподателя. В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, свързани с данъчното облагане на задължените по ЗКПО лица и гарантиране на събираемостта на дължимия данък в републиканския бюджет на страната. Не се твърдят и не се доказват каквито и да е особени обстоятелства, довели до това забавяне. Това нарушение, макар и формално, е затруднило контрола на служителите от НАП върху конкретното данъчнозадължено лице. Освен това, задължението за подаване на данъчна декларация е периодично такова, има обичаен характер, предвиденият в закона срок от три месеца след края на периода е достатъчно дълъг и позволява спокойно попълване и подаване на декларацията. Поради това и няма основание за прилагане на чл.
Независимо от гореизложеното ,обаче съдът счита ,че НП е издадено при допуснат съществен порок в административно-наказателния процес. Това е така, доколкото АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са 3 налице предпоставките за това. Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН е предвидена възможност за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: 1. нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта; 2. нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.
Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН . Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно.
Тук следва да се отбележи, че съдебната практика ограничава физическото набиране на текста на АУАН от неговото юридическо оформяне като волеизявление на компетентен орган. В този смисъл е напълно допустимо текста на АУАН да бъде физически набран предварително, стига полагането на подписите на актосъставителя и свидетеля по акта да е станало в присъствието на нарушителя. Именно с полагането на тези подписи приключва фактическия състав на издаването на АУАН, като точно това действие следва безусловно да се извърши в присъствието на наказваното лице. В процесния случай действително по делото са налице покани за съставяне на АУАН, но по никакъв начин не може да се приеме, че същите са надлежно връчени. Съгласно чл. 84 ЗАНН за връчването в процеса по ЗАНН субсидиарно приложение намират правилата на НПК. В тази връзка от значение са следните разпоредби на НПК: „Чл. 180. (1) Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са предназначени. (2) Когато лицето отсъства, те се връчват на пълнолетен член на семейството му, а ако няма пълнолетен член на семейството - на домоуправителя или портиера, както и на съквартирант или съсед, когато поеме задължение да ги предаде. (5) На учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, 4 натоварено да поема книжата (6) Лицето, чрез което става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката, съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени. (7) Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето, чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да бъдат връчени призовката, съобщението или книжата. В процесния случай по делото са приложени няколко броя покани за явяване за съставяне на АУАН. Липсват обаче доказателства за тяхното връчване. Има доказателства,че поканите са върнати с отбелязване, че не са потърсени- тези изпратени на адрес Пловдив ул.*** , а на една от тях –че получателя е непознат – а именно на адрес – Пловдив ул.***. Не са направени други опити за връчване на покани ,както и други опити за осъществяване на контакт със същата .Няма извършени достатъчно действия ,които да обусловят ,че действията са достатъчни ,за да се направи еднозначен и несъмнен извод за наличие на предпоставката по чл.
40, ал.2 ЗАНН, тоест че лицето трайно е преустановило връзката си с адреса.
Още повече, че в последствие АУАН и НП успешно са връчени от връчител на НАП, при това лично на М. П..Налага се извод, че при полагане на дължимата грижа и усилия да се изпълнят предписанията на законовата норма (лично връчване на поканата за съставяне на АУАН от връчител на известния адрес, а не автоматичното й изпращане чрез пощенска пратка) жалбоподателят успешно и безпроблемно е могъл да бъде призован за съставяне на АУАН. Няма впоследствие представени по делото протоколи за посещение на адреса в гр.Пловдив от връчители на НАП. Предвид всичко гореизложено се налага извод за нередовност на връчването на поканата за съставяне на АУАН , което от своя страна влече извод, че АУАН е съставен, без да са налице предпоставките по чл. 40, ал.2 ЗАНН, което предвид вече цитираната трайна съдебна практика се явява безусловно основание за отмяна на НП на процесуално основание.