Решение № 81 от 01.07.2025, Районен съд - Берковица
- Съд
- Районен съд - Берковица
- Дело
- Гражданско дело 195/2024
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 01.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- ДЕНИЦА АНГЕЛОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Берковица, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241610100195 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Д. Е. Т. кумулативно обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД – за установяване спрямо ответницата съществуването на вземания в размер на сумата 1649.78 лева, от които общо 216.10 лева за ползвани мобилни услуги за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г.; общо 320.04 лева –вноски за лизинг, от които 37.80 лева с настъпил падеж за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г. и 282.24 лева предсрочно изискуеми вноски, общо 580.78 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички абонаментни такси, но не повече от трикратен размер и общо 532.86 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на разлика между стандартната цена, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 459/2023 г. по описа на РС – Берковица.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба и уточнителна молба вх. № 1311/08.05.24 г., че между него и ответницата са сключени няколко договора за клиентски номер .... и .... за предоставяне на 1 мобилни услуги и за закупуване на мобилни устройства на преференциални цени на лизинг, които подробно описва в исковата молба.
Твърди, че ответницата не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно и са й начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната.
В уточнителната молба вх. № 1311/08.05.24 г ., която поддържа с молба вх. № 622/06.03.25 г. заявява, че задълженията на ответницата са в следните размери, като подробно е описал как са формирани сумите, а именно:
Общо 216.10 лева за ползвани мобилни услуги за периода 15.04.2020 г.
– 14.06.2020 г.;
Общо 320.04 лева –вноски за лизинг, от които 37.80 лева с настъпил падеж за периода 15.04.2020 г. – 14.06.2020 г. и 282.24 лева предсрочно изискуеми вноски
О б щ о 580.78 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички абонаментни такси, но не повече от трикратен размер
О б щ о 532.86 лева неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на разлика между стандартната цена Твърди се, че задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за периода 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г. са обединени във Фактура ..... г.
За задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за периода 15.05.2020 г. – 14.06.2020 г. е издадено кредитно известие ...... г.
За предсрочно изискуемите лизингови вноски и за неустойките са издавани фактури – Фактура ..... г., Фактура ..... г.
Поради неизпълнението от страна на длъжника ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 459/2023 г. по описа на РС – Берковица, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 422 от ГПК и моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи вземането в размерите, за които е издадена Заповед за 2 изпълнение по ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица в общ размер на 1649.78 лева
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Д. Е. Т. чрез назначения й особен представител е подала отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Оспорва исковете.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
За да бъдат уважени исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 З З Д ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по посочените договори - за предоставяне на електронни съобщителни услуги, респ. устройство на изплащане, респ. предоставяне на интернет, по силата на които за изпълнение на договора се ангажира отговорността на ответника; че вземането е станало изискуемо, респ.възникнало е задължение за ответника за плащане; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера на търсените суми.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД - съществуване на неустоечна клауза по валиден договор между страните, че ищеца е изправна страна по договора, настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, включително едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на ответника; размера на претендираните вземания и основанията за възникването им, както и размера на търсените суми.
В проведеното съдебно заседание ответницата чрез своя особен представител заяви, че не оспорва самото облигационно отношение, а само размера на претендираните суми.
С протоколно определение в първото по делото съдебно заседание съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно облигационо отношение по представените по ч. гр. д. № 459/2023 г.
3 на РС – Берковица договори.
В случая спорът по настоящото производство се свежда до размера на дължимите суми.
Относно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, съдът намира следното:
От представените по делото доказателства се установи, че между ищеца, в качеството на продавач, респ. лизингодател и Д. Е. Т., в качеството на купувач, респ, лизингополучател са сключени следните договори, за които са представени доказателства по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица /л. 22-143/:
На 11.09.2018 г. е сключен Договор за мобилни услуги за предпочетен номер ......, с който е закупено устройство KIDS WATCH MyKi Touch Green;
На 06.02.2020 г. е сключенo допълнително споразумение за предпочетен номер ..... към Договор за мобилни услуги от 09.04.2019 г.
На 09.04.2019 г. е сключен договор за лизинг на XIAOMI Redmi S2 32 GB Dual Black за предпочетен номер ......
На 09.04.2019 г. за предпочен номер 359890513116 е сключен Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг на TABLET LENOVO Yoga 3 10 4 G X50M
На 06.02.2020 г. за предпочен номер ..... е сключенo Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 30.11.2015 г.
На 01.11.2018 г. за предпочен номер .....е сключенo Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 14.08.2018 г., с който е закупено мобилно устройство HUAWEI E 3372 Telenor 4G CAT4 На 06.11.2019 г. за предпочен номер ..... е сключен Договор за мобилни услуги, с който е закупено мобилно устройство TABLET LENOVO Tab4 8 4G Black
На 29.01.2019 г. е сключенo допълнително споразумение за предпочетен номер ...... към Договор за мобилни услуги от 24.05.2013 г.
На 22.10.2019 г. е сключенo допълнително споразумение за предпочетен номер ..... към Договор за мобилни услуги от 08.01.2016 г., договор за лизинг от същата дата на NOKIA 2.2 Dual Black, договор 4 за допълнителен лизинг на NOKIA 3.1 White и договор за базови аксесоари.
С подписването на всеки от посочените договори Д. Е. Т. е декларирала и потвърдила, че Теленор България ЕАД /сега Йеттел България ЕАД/ й е предал устройствата, предмет на договорите описани по-горе.
За задълженията на Д. Е. Т. ищецът е издал фактури, приложени на л.
128-169 и л. 144-152 по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица.
Задълженията за мобилни услуги и лизингови вноски за периода 15.04.2020 г. – 14.05.2020 г. са обединени във Фактура ..... г. /л. 147 по приложеното приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/, като във фактурата изрично е посочено, че крайния срок за плащане на фактурираните задължения е 30.05.2020 г.
За останалите лизингови вноски и за неустойките са издавани фактури – Фактура ..... г. с посочен във фактурата краен срок за плащане – 30.08.2020 г. и Фактура .....г. с посочен във фактурата краен срок за плащане – 16.09.2020 г.
/л. 151-152 по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице К.
Н. /л. 217-223/, от която се установи, че задълженията на ответницата по всички договори възлизат общо на:
209.12 лева – за електронни съобщителни услуги
6.98 лева – за застраховка
320.04 лева – за лизингови вноски
1096.09 лева – за неустойки.
В заключението си вещото лице подробно е описало как са получени посочените суми, като съдът изцяло възприема така даденото заключение на вещото лице.
Относно сумите за предоставени услуги:
Не са наведени факти за липса на предоставяне услуга за периода, в който ответницата не е заплащала дължимите абонаментни услуги.
Поради това съдът счита за доказано както валидното сключване на договорите, така и изпълнението от страна на ищеца на задължението за предоставяне на уговорените услуги.
5
Не се твърди и липсват доказателства ответницата да е заплатила дължимите суми за услуги в общ размер на 209.12 лева, съобразно заключението на вещото лице, начислени с фактура № 7304497370/15.05.2020 г. /л. 147 по приложеното приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. на РС – Берковица/.
По делото не се спори относно размера на начислените месечни такси, предвид което претенцията за заплащане сумите за предоставени услуги се явява основателна по основание и размер.
По отношение на изпълнението на задължението следва да се посочи, че съгласно чл. 27, раздел V от Общите условия плащането се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Фактурата е издадена на 15.05.2020 г. /л. 147 по приложеното ч. гр. д. № 459/2023 г. по описа на РС – Берковица/, като в нея е указано, че срокът за плащане на задълженията е 30.05.2020 г.