Решение № 124 от 04.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330203320 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: ** срещу Наказателно постановление № 25-3389-000250/09.06.2025 г., издадено от К.В.Р.. – Началник сектор в ОДМВР - Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни негови пороци. Моли се наказателното постановление да бъде отменено. С допълнително становище с вх. № 109347/23.10.2025 г. от адв. М. К., с пълномощно по делото, на първо място се излагат съображения какви действия от фактическа страна включване техниката на шофиране, назовавана с понятието „дрифт“. Твърди се недоказаност и несъставомерност на деянието. Поддържа да не се установява нелегитимна цел, с която жалбоподателят да е използвал отворените за обществено ползване пътища.

Взема становище, че макар и изправен на задни гуми, мотоциклетът да е продължил да се придвижва по пътя. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание, в което е даден ход на пренията, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище на лист 2 от делото поддържа 1 при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. С. Г., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 11.06.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена на 12.06.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.02.2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят В. С. Г. управлявал мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р6“ с рег. № **. Около 20:30 ч. на същата дата жалбоподателят преминал през кръстовището с кръгово движение на бул.

„Освобождение“ с бул. „Санкт Петербург“. Оттам продължил по бул. „Санкт Петербург“, като когато се намирал до № 135 жалбоподателят се изправил прав на мотоциклета, стъпвайки на стъпенките. След това повдигнал предната му част, така че предната гума се отделила от земята и се намирала над пътното платно, във въздуха, а мотоциклетът продължил да се движи само на задното си задвижващо колело. По този начин жалбоподателят изминал около 200 метра по бул. „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив, като включително преминал покрай два автомобила. По същото време и на посочения пътен участък служебните си задължения по контрол за спазване на правилата за движение и ограничаване на пътния травматизъм изпълнявал свид. А. А. И. – старши полицай в 06 РУ при ОД на МВР - Пловдив. Свидетелят И. и неговият колега Г. М. К., с когото били назначени в състава на автопатрул, забелязали действията на жалбоподателя по заставането прав на мотоциклета, повдигането на предната му част и движението само на задното му колело.

Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил на МВР и последвали водача. Жалбоподателят Г. спрял при подадения му сигнал. След това свид. И. пристъпил към извършването на проверка.

На място свид. И. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 3557118 от 14.02.2025 г. срещу жалбоподателя Г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

2

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. А. А. И.. От тях се установяват датата, мястото на извършване на деянието, вида на управляваното моторно превозно средство, поведението на водача по време на движение и изминатото от него разстояние по начина, наблюдаван от свидетеля. За последния се доказва да е очевидец на деянието, да е формирал възприятията си непосредствено и от място, където е имал пряка видимост. Показанията на свид. И. са подробни, хронологически и логически последователни, без вътрешни противоречия. В тях свидетелят изяснява детайли от случая, които демонстрират добре съхранения му спомен и придават завишена доказателствена стойност на разказа му. На първо място установява се, че деянието е осъществено на 14.02.2025 г. около 20:30 ч. в гр. Пловдив, на бул.

„Санкт Петербург“ до № 135. Изяснява се още, че по време на движение водачът на мотоциклета се е изправил прав, стъпил на стъпенките, след което е повдигнал предната част на превозното средство, като мотоциклетът е застанал във вертикално положение, с предното му колело във въздуха.

Доказва се от свидетелските показания, че по този начин, придвижвайки се само на задното колело, мотоциклетът е изминал около 200 метра, като деянието е преустановено след подаването на светлинен и звуков сигнал от автопатрула. Показанията на свид. И. се ползват изцяло с доверие по изложените съображения за тяхната детайлност, изчерпателност и доказаното качество на очевидец на свидетеля.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В. С. Г. (лист 10-11 от делото) се изяснява, че той е правоспособен водач на МПС, има издадено на 04.08.2022 г. СУМПС с № 285943680, валидно до 04.08.2032 г. и с налични 16 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, 3 предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Г. е извършил деянието, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. От обективна страна се доказва, че на 14.02.2025 г. около 20:30 ч. в гр. Пловдив, по бул.

„Санкт Петербург“ до № 135 жалбоподателят В. С. Г. е управлявал мотоциклет „Ямаха ИЗФ Р6“ с рег. № **, като по време на движение се е изправил прав, стъпил на стъпенките, повдигнал е предната част на мотоциклета, така че да застане във вертикално положение и е продължил движението си само на задното задвижващо колело, като така е изминал разстояние от около 200 метра. Датата, мястото и приблизителния час от денонощието, когато е извършено деянието се установяват от показанията на свидетеля очевидец А. А. И., изцяло получили вяра от съда. От страна на жалбоподателя не се оспорва самоличността на водача на мотоциклета, която е установена от полицейските служители на мястото на деянието при спирането му за проверка, приключила със съставянето на процесния АУАН срещу жалбоподателя Г.. Деянието е съставомерно и предвид мястото, където е осъществено, тъй като то представлява път, отворен за обществено ползване.

Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва да бъде нарочно обозначен, какъвто не е настоящият случай. Поради това доказано е, че нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на жалбоподателя по изправянето му прав по време на движение, стъпил на стъпенките на мотоциклета, след което повдигането на предната част на МПС, така че то да продължи движението си само на задното задвижващо колело, докато предното се намира повдигнато нагоре над пътната настилка. Това поведение на жалбоподателя е доказано по делото отново от показанията на разпитания свидетел очевидец, който пряко и от близко разстояние е наблюдавал действията на водача на мотоциклета.

Относно изпълнителното деяние на първо място съдът намира за неотносими доводите от писменото становище на жалбоподателя за недоказаност осъществяването на дрифт. Твърди се това да е техника на шофиране, при която превозното средство преднамерено да се извежда извън контрол чрез презавиване до загуба на сцепление на задните гуми с пътната настилка. В случая такова деяние не е описано нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Приложената санкционна норма не е специална, с която да се наказва само управлението на МПС при т.нар. дрифт.

4

Тя е приложима и при всяко друго поведение, при което пътищата, отворени за обществено ползване, се използват за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, за да се квалифицира деянието като нарушение по този състав, не е задължително изпълнителното деяние да се изразява единствено в шофиране при изяснената техника дрифт. На стр. 2-ра от становището е записано:

„В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно описание на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, съгласно което жалбоподателят използва пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършва рязка маневра надясно и завърта автомобила в кръг в кръстовището…“.

И в тази част възраженията изглеждат общо направени, несъобразени с конкретния случай, при който деянието е извършено не при управлението на автомобил, а на мотоциклет и без за последния да се твърди, че при рязка маневра се е завъртял в кръг.

В останалата част възраженията могат да се разделят в две основни групи – твърди се да липсва използване на пътя за нелегитимна цел, различна от тази за превоз на хора и товари, както и да не е изяснена причината за движението на мотоциклета само на задната му гума. И двете възражения съдът намира за неоснователни.

Предназначението на пътищата, отворени за обществено ползване, е очертано с разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като допустимо е те да бъдат използвани за превоз на хора и товари. Тази дейност следва да се извършва при спазване на нормативно установените правила за движение и за управление на пътни превозни средства. Съгласно Решение № 187 от 07.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3124/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив: „всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места“. Съдът намира, че сред тези дейности, които не са разрешени на пътищата, отворени за обществено ползване, попада и осъществената от жалбоподателя Г. маневра по управление на мотоциклет на една гума – само на задното му задвижващо колело и докато предното е повдигнато нагоре над пътната настилка.