Определение № 2596 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2596 гр. Пловдив, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502111 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.274 от ГПК.

Въззивният съд е сезиран с частна жалба депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ЕИК 130460283, чрез процесуалния представител адв. З.

Ц. против Определение №8337/08.07.2024г. постановено по гр.д.№6332/2024, ПРС, двадесет и четвърти гр.с., с което е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК искова молба с вх. № 38828/09.04.2024г. по описа на РС Пловдив, подадена от „Йетел България“ ЕАД срещу К. К.; прекратява се производството по гр.д. № 6332/2024г. по описа на РС Пловдив, 24 гр.с. и се обезсилва издадената Заповед № 644/24.01.2024г. по ч.гр.д. № 1186/2024г. на РС Пловдив, III бр.с.В жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в същата.

Иска се, въззивният съд да отмени обжалвания акт като върне делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като разгледа данните по делото и прецени доводите в постъпилата частна жалба, намира следното:

Обжалва се определение, с което е прекратено производството по гр.д.№6332/2024, по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., по предявения от „Йетел България“ ЕАД срещу К. С. К. иск с правно основание чл.422 ГПК. За да прекрати производството по делото и да обезсили издадената 1 заповед по реда на чл.410 ГПК, първонистанционният съд е приел, че не може да се прецени дали има идентичност между заповедта и исковата молба, доколкото вземанията не са индивидуализирани по своя предмет.

Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения:

В депозираното от заявителя заявление се претендират неустойки, възникнали вследствие на предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №625655825/28.12.2021г. по вина на потребителя, като задълженията са конкретизирани по размер съответно: сумата в размер на 26.48лв по фактура от 05.01.2022г.; сумата в размер на 86.13лв по фактура от 05.02.2022г. и сумата в размер на 353.36лв по фактура от 05.03.2022г.

При предявяване на исковата молба, заявителя – ищец в първоинстанционното производство с молба от 30.05.2024г. е конкретизирал, че претендира вече не три, а две вземания и то на различно основание от посочено в заявлението, а именно: сумата в размер на 79.59лв неизплатени задължения за месечни за абонаментни такси и ползвани услуги, и сумата в размер на 386.38лв – представляваща неустойка, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги. Въпреки, че и претендираните с исковата молба вземанията произтичат от предсрочно прекратяване на същия договор за мобилни услуги №625655825/28.12.2021г , правилно районният съд е констатирал, че не е налице идентичност между претендираното материално право в заповедното производство и това в исковото производство, с оглед на което с Разпореждане №17332/13.06.2024г., исковата молба е оставена без движение с указания, същата да се приведе в съответствие със заповедта за изпълнение.

Разпореждането на съда с указанията за отстраняване на нередовностите е било получено редовно от ищеца на 19.06.2024г. В законоустановения срок, който е изтекъл на 26.06.2024г., констатираните нередовности по исковата молба не са отстранени. Ето защо и доколкото с разпореждането, ищецът е бил изрично предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок, то правилно и законосъобразно исковата молба е върната, производството по делото е прекратено, а издадената заповед по реда на чл.410 ГПК - обезсилена.

Гореизложеното обосновава извода, че обжалваното определение е 2 законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалба като основателна - оставена без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8337/08.07.2024г. постановено по гр.д.№6332/2024, по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., с което е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК искова молба с вх. № 38828/09.04.2024г. по описа на РС Пловдив, подадена от „Йетел България“ ЕАД срещу К. С. К.; прекратено е производството по гр.д. № 6332/2024г. по описа на РС Пловдив, 24 гр.с. и е обезсилена издадената Заповед № 644/24.01.2024г. по ч.гр.д. № 1186/2024г. на РС Пловдив, III бр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3