Решение № 339 от 17.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20243001000449 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД /в ликвидация/, чрез назначения особен представител адв. Л. В. - Т. и въззивна жалба на Р. Р.

Х. от *****, срещу решение № 260002/28.05.2024 г. постановено по т.д. №108/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, в частта, с която съдът, на осн.чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.134, ал.1 ЗЗД, е прогласил нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в Нотариален акт №34, том VI, рег.№4498, нот. дело №651/06.11.2018 г. на нотариус О.О., вписан в регистъра на нотариалната камара под №109, с район на действие района на Балчишки районен съд, по силата на който „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК 203996676 и седалище *****, в изпълнение на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е прехвърлило на Р. Р. Х. от *****, следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – УРБАНИЗИРАНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 3140 кв.м., по документ за собственост, а по скица с площ от 3139 кв.м., находяща се в *****, представляваща имот с идентификатор № ***** по КК, одобрена със заповед № 300-5-74/15.09.2003г. на изп. директор на АГКК, който имот е с номер по предходен план:

502.350, 502.352, при граници и съседи на имота: имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. № ***, имот с ид. №

***, имот с ид. № ***, имот с ид. № *** и имот с ид. №

*** ведно с всички подобрения и приращения трайно закрепени върху имота, поради заобикаляне на закона.

Въззивникът „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД /в ликвидация/, счита решението в обжалваната му част за недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила.

Намира решението за недопустимо, тъй като не е налице изменение на иска по чл.214 ГПК, поради което съдът се е произнесъл по иск, който не е надлежно предявен. Излагат се и съображения за липсата на елементите от фактическия състав на заобикаляне на закона по 1 см. на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като не се установява преследване на цел за увреждане интересите на едноличния собственик на капитала, респективно на банката от страните по сделката.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище *****, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивникът Р. Р. Х., обжалва решението в частта, с която съдът е прогласил нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение поради заобикаляне на закона, излагайки оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в т.ч. при произнасяне по непредявен иск. Твърди, че ищецът не е посочил заобикалянето на закона като основание за исковата претенция за нищожност на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, както и че липсва надлежно изменение на иска, в законоустановения – преклузивен срок по чл. 214 ГПК. Навежда оплаквания, че съдът се е произнесъл по същество по непредявен иск, тъй като поради настъпилата процесуална преклузия, добавянето на заобикалянето на закона като ново основание за исковата претенция за нищожност на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот всъщност съставлява ненадлежно предявен иск. Счита, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон и в частност нормите на чл.

26 и сл. и чл 267 и сл. от ТЗ.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище *****,в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на Р. Х.. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно обосновано и постановено в съответствие със събраните по дело доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата и допълнителните искови молби, че на 22.10.2008 г., по силата на договор за кредит №***** е предоставил на „МБИ“ ЕООД банков кредит в размер на 100 000 лева, по който като поръчител се е задължил Д. Б. Д.. Поради неизпълнение на задълженията по договора, банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците „МБИ“ ЕООД и Д. Б. Д. е образувала изп. дело №39/2017 по описа на ЧСИ Г.Д., по което е наложен запор върху дружествения дял Д. Б. Д. от капитала на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД. След налагане на запора и овластяване от страна на съдебния изпълнител, банката е предявила иск по чл.517, ал.3 вр. ал.4 ГПК, като с решение от 16.03.2018 г. по т.д. №3078/2017г. по описа на СГС било постановено прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация. Твърди, че на 06.11.2018 г., Д. Б. Д. в качеството на ликвидатор на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД е прехвърлил на другия ответник Р. Х., недвижим имот собственост на дружеството, находящ се в с.Кранево срещу погасяване изцяло на задължения по споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. Излага, че прехвърлителната сделка е нищожна поради липса на основание, тъй като не съществува задължение, което да бъде погасено; поради невъзможен предмет, изразяващ се в липса на посочена цена на сделката в нотариалния акт; поради противоречие със закона, изразяващо се в липса на изявление на страните за действителната цена на сделката, сключване на сделката от ликвидатора в нарушение на чл.267 и чл.268, ал.2 ТЗ, нарушение на закона за мерките срещу изпирането на пари, както и нарушение на чл.579 ГПК при изповядване на сделката пред нотариус.

В допълнителната искова молба от 12.10.2022 г., ищецът е направил искане за изменение на иска, чрез добавяне на ново основание за нищожност, а именно поради заобикаляне на закона, изразяващо се в постигане на непозволения резултат увреждане на кредитора „Юробанк България“ АД, чрез сключване на договора за търговско упълномощаване и процесния договор за прехвърляне на недвижим имот.

Конституираният като съищец Д. Б. Д., не е изразил становище по предявените 2 искове.

Ответникът Р. Х. е оспорил исковете излагайки, че задължението по споразумението към договора за търговско упълномощаване е действително и съществува, като е отразено и в счетоводството на дружеството. Излага, че към момента на сключване на атакуваната сделка е бил единствен кредитор на дружеството, поради което са били налице основания за приложение на разпоредбата на 268, ал.2 от ТЗ и прехвърляне на имота срещу погасяване на задължението към него.

Ответникът „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД /в ликвидация/, чрез назначения особен представител адв. Л. В. - Т., изразява становище за недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба, допълнителната искова молба от 12.10.2022 г. и в хода на производството твърдения за нищожност на атакуваната сделка. В този смисъл доводите на въззивниците за липса на надлежно предприето изменение на иска, водещо до недопустимост на решението в обжалваната част, с която е прогласена нищожността на договора, поради заобикаляне на закона са неоснователни, поради следните съображения:

Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск – при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове – при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато ищецът, който е предявил иск за недействителност на договор за продажба, след подаването на исковата молба изложи нови обстоятелства, съставляващи ново основание на иска за недействителност – наред с първоначално заявеното основание, се стига до последващо обективно съединяване на два иска: иска за недействителност, предявен на заявеното в исковата молба основание, и иска за недействителност, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно съединяване е допустимо, когато са налице посочените в чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК предпоставки, а именно: обективно съединените искове да са насочени срещу един и същ ответник, да са подсъдни на един и същ съд, да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, новото основание да е заявено най-късно в допълнителната искова молба пред първата инстанция и съдът да намери за уместно въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника.

Тези процесуални правомощия на ищеца са надлежно упражнени в допълнителната искова молба от 12.10.2022 г., в която ищецът на осн. чл.214 от ГПК е направил искане за изменение на иска, чрез добавяне на ново основание за нищожност, а именно поради заобикаляне на закона, изразяващо се в постигане на непозволения резултат увреждане на кредитора „Юробанк България“ АД, чрез сключване на договора за търговско упълномощаване и процесния договор за прехвърляне на недвижим имот. Преписи от допълнителната искова молба са надлежно връчени на ответниците, съответно на 19.10.2022 г. за „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД /в ликвидация/ и на 20.10.2022 г. за Р. Х.. Въпреки, че съдът не е постановил изрично определение за допускане на изменение на иска, доколкото в разпоредителното определение от 26.03.2024 г. /стр.397/ е докладвал като предявен и иск за прогласяване на нищожност на договора, поради заобикаляне на закона, следва да се приеме, че изменението е допуснато, а с оглед връчване на преписи от допълнителната искова молба, на ответниците е осигурено и съответното право на защита срещу този иск.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания по основателността на предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, решението по който е предмет на разглеждане във въззивното производство и след преценка на събраните 3 доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.10.2008 г., по силата на договор за кредит №*****, праводателят на въззиваемото дружество е предоставило на „МБИ“ ЕООД банков кредит в размер на 100 000 лева, по който като поръчител се е задължил Д. Б. Д.. Поради неизпълнение на задълженията по договора, банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3583/2013 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу длъжниците „МБИ“ ЕООД и Д. Б. Д. е образувано изп. дело №39/2017 по описа на ЧСИ Г.Д., по което на 19.10.2017 г. е наложен запор върху дружествения дял на едноличния собственик на капитала на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД - Д. Б. Д. от капитала на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД. След налагане на запора и овластяване от страна на съдебния изпълнител, банката е предявила иск по чл.517, ал.3 вр. ал.4 ГПК, като с решение от 16.03.2018 г. по т.д.

№3078/2017г. по описа на СГС е постановено прекратяване на „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД и дружеството е било обявено в ликвидация. С акт за длъжностно лице по регистрацията от 24.04.2018 г. за ликвидатор на дружеството е назначен С.П., определен е срок за приключване на ликвидацията – 31.12.2018 г., като на 05.09.2018 г. ликвидаторът е обявил в ТР покана до кредиторите да предявят вземанията си в шестмесечен срок от вписване на поканата. Независимо, че сроковете за предявяване на вземанията и за приключване на ликвидацията не са били изтекли, с решение №2142/29.10.2018 г. по т.д. № 1628/2018 г. по описа на СГС, по искане на едноличния собственик на капитала Д. Б. Д. е бил освободен ликвидатора С.П., като вместо него за ликвидатор е назначен Д. Б. Д., който на 05.11.2018 г. е обявил в ТР нова покана за предявяване на вземанията от кредиторите. Със заявление от същата дата, въззивникът Р. Х. е предявил пред ликвидатора вземане в размер на 400 000 лева, произтичащо от договор от 01.11.2017 г. за търговско упълномощаване и писмено споразумение към него от същата дата. На следващият ден 06.11.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение, обективиран в Нотариален акт №34, том VI, рег.№4498, нот. дело №651/06.11.2018 г. на нотариус О.О., вписан в регистъра на нотариалната камара под №109, с район на действие района на Балчишки районен съд, по силата на който „СИНИ КОНСУЛТ“ ЕООД – в ликвидация, с ЕИК 203996676 и седалище *****, чрез ликвидатора Д. Д. в изпълнение на свое задължение по споразумение към договор за търговско упълномощаване от 01.11.2017 г. за погасяване на задължение по цитираното споразумение е прехвърлило на Р. Р. Х. от *****, следния недвижим имот: