Определение № 5228 от 09.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5228 гр. София, 08.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100502941 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. чл. 436, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 1588 от 22.02.2024 год. на длъжника Е. М. Г., ЕГН ********** срещу разпореждане от 20.02.2024 г. по изпълнително дело № 20188390400735 по описа на частен съдебен изпълнител И.М.-К.а, с рег. № 839 на КЧСИ, с което е върната подадената от Е. М. Г. жалба с вх. № 1517/20.02.2024 г. на основание чл. 436, ал. 4 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят смята, че разпореждането е неправилно. Сочи, че владеела имота упражнявайки фактическа власт, считайки имота за свой повече от шест месеца, както и, че била във владение на имота преди образуване на изпълнителното производство. Моли разпореждането да бъде отменено. Прави искане за спиране на изпълнителното дело по чл.

438 ГПК.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените материали по изпълнително дело № 20188390400735 по описа на ЧСИ И.М.-К.а, с рег. № 839 на КЧСИ е видно, че същото е образувано на 11.06.2014 г. при ДСИ при Районен съд – Монтана, след което по искане на взискателя Националната агенция за приходите е продължено пред ЧСИ И.М.-К.а. Образувано е въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2012 г. по гр. д. № 81716/2012 г. по описа на РС Монтана, срещу длъжника В.К. Г., ЕГН: **********, за заплащане на следните суми: сума в размер на 24 446,00 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2012 г. до окончателното плащане, сумата от 1 282,61 лева - договорна лихва, сумата от 996,86 лева 1 съдебни разноски в заповедното производство, сумата от 924,00 лева — юрисконсултско възнаграждение по изп. дело, както и изпълнителни такси и разноски в полза на частния съдебен изпълнител.

Изпълнението е насочено върху собствената на В.К. Г., ЕГН: ********** 1/6 ид. част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

Установява се от изпълнителното производство, че Е. М. Г. притежава 4/6 ид. части от същия недвижим имот, като с жалбата Е. Г. твърди, че владее изцяло процесния недвижим имот.

На 14.12.2023 г. съдебният изпълнител извършва опис на недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Е. Г. е уведомена за насрочения опис по реда на чл. 500 ГПК в качеството й на съсобственик на имота. Видно от протокола за опис по изпълнителното дело Е. Г. е присъствала при извършването на описа и е назначена за управител на имота, като същата е подписала протокола за опис.

По делото е извършена оценка на имота по искане на длъжника В.К. Г..

С обявление с изх. № от 13.02.2024 г. е насрочена публична продан на 1/6 ид. ч. от имота /собствената ид. ч. на длъжника/, която ще се проведе в периода от 22.03.2024 г. до 22.04.2024 г.

На 20.02.2024 г. по делото е постъпила жалба с вх. № 1517/20.02.2024 г., подадено от Е.

М. Г., ЕГН **********.

С обжалваното разпореждане от 20.02.2024 г. е върната подадената жалба на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК поради това, че жалбата е просрочена. Съдебният изпълнител е приел, че жалбата е просрочена, тъй като жалбоподателката е била надлежно уведомена за действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението върху собствената на длъжника В. Г. 1/6 идеална част от гореописания недвижимия имот с протокола за опис на недвижимия имот, който опис се е провел на 14.12.2023г. Изложил е, че Е. М. Г. е присъствала на описа, била е определена за управител на имота, за което се е подписала в протокола за опис, а жалбата е подадена на 20.02.2024 г., т. е. след изтичането на двуседмичния срок от извършването на описа.

Жалбата е процесуално допустима.

Производство по глава тридесет и девета от ГПК предвижда възможност за обжалване пред окръжния съд на определена категория действия на съдебния изпълнител, като последният извършва администриране на жалбата. Защитата по чл. 435 и сл. ГПК е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Същевременно дейността на същия е административно и правно свързана с правораздавателната дейност на съдилищата. Съгласно разпоредбите на чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, съдебният изпълнител може да върне подадената жалба, ако същата не е подадена в срок. Този негов акт /за връщане/ подлежи на инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, който 2 действа като въззивна инстанция и актът му е окончателен.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правото на жалба срещу действия на съдебен изпълнител трябва да бъде надлежно упражнено чрез редовното й предявяване. За да бъде редовна, жалбата трябва да има преписаното от закона съдържание – чл. 260 ГПК, към нея да са приложени документите, посочени в разпоредбата на чл. 261 ГПК, както и същата да е подадена в срок.

Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.

Според нормите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4/ отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.

468, ал. 4 и чл. 485; 5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението и 8/ постановлението за възлагане. Според чл. 435, ал. 4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.

По делото не е проведена публична продан, а няма данни и твърдения Е. М. Г. да е искала извършване на нова оценка по реда чл. 485 ГПК, поради което жалбата е насочена срещу насочването на изпълнението срещу 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. В самата жалба е посочено, че същата е срещу „действията на ЧСИ И.М.-К.а, а именно опис на 1/6 ид. ч. от правото на собственост“ върху процесния недвижим имот.

Подадената жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК следва да бъде подадена в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала. От приложеното изпълнително дело се установява, че Е. М. Г. е присъствала на извършения опис на процесната 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** на 14.12.2023 г., а жалбата е подадена едва на 22.02.2024 г., извън законоустановения срок. Когато жалбата не е подадена в срок, съдебният изпълнител следва да върне същата на основание чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК.

В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно частният съдебен изпълнител е приел, че жалбата е подадена след изтичане на законоустановения срок.

Изложените доводи от жалбоподателя относно възможностите за защита по чл. 435, ал.

5 и чл. 440, ал. 1 ГПК, са неотносими към преценката дали жалбата е подадена в срок. Няма 3 пречки жалбоподателят да упражни правата си съобразно твърденията в молбата по пътя на исковата защита. Като защитата по чл. 435, ал. 5 ГПК може да се упражни едва след публичната продан и въвода на владение в недвижимия имот.

Оттук и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Предвид произнасянето с окончателен съдебен акт по връщането на подадената жалба, безпредметно е разглеждането на искането по чл. 438 ГПК за спиране на действията /публичната продан/ по изпълнителното дело.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 1588 от 22.02.2024 год. на длъжника Е.

М. Г., ЕГН ********** срещу разпореждане от 20.02.2024 г. по изпълнително дело № 20188390400735 по описа на частен съдебен изпълнител И.М.-К.а, с рег. № 839 на КЧСИ, с което е върната подадената от Е. М. Г. жалба с вх. № 1517/20.02.2024 г. на основание чл.

436, ал. 4 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4