Присъда № 12 от 02.06.2023, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 42/2023
- Вид
- Присъда № 12
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 14.09.2023
- Състав
- Славка Кабасанова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Конституция на Република България
- чл.146 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 12/02.06.2023 г.
ПО НЧХД № 42 ПО ОПИСА НА РС СМОЛЯН ЗА 2023 г.
Подсъдимата М. В. К. ЕГН **********, с адрес: *, е предадена на съд по тъжба, подадена от М. М. К. ЕГН **********, с настоящ адрес: с.*, общ.*, по две обвинения:
- за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.4, вр. с чл.147 ал.1 НК за това, че на 08.08.2022 г. в качеството си на длъжностно лице – * гр.Смолян, по повод изпълнение на службата си, е наклеветила М. М. К. ЕГН **********, в жалба до Районна прокуратура с вх.№*/08.08.2022 г., изпратена и входирана под рег.№1862ЗМ-327/26.08.2022г. в *, като разгласила позорни обстоятелства за него, а именно, че я обиждал, че й се заканвал, че застрашавал живота и здравето й, че поведението му спрямо нея е неадекватно, арогантно, агресивно и с психически отклонения; и
- за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.4, вр. с чл.146 ал.1 НК за това, че на 08.08.2022 г. в качеството си на длъжностно лице– * гр.*, по повод изпълнение на службата си, е казала унизителните за честта и достойнството на М. М. К. ЕГН **********, твърдения в жалба до Районна прокуратура с вх.№*/08.08.2022 г., изпратена и входирана под рег.№1862ЗМ-327/26.08.2022г. в *, а именно, че я обиждал, че й се заканвал, че застрашавал живота и здравето й, че поведението му спрямо нея е неадекватно, арогантно, агресивно и с психически отклонения.
Предявени са два граждански иска: иск за заплащане на сумата 60 лв. като частичен иск от цяло вземане в размер на 6 000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.4, вр. с чл.147 ал.1 НК, и иск за заплащане на сумата 60 лв. като частичен иск от цяло вземане в размер на 6 000 лв., представляващо обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.4, вр. с чл.146 ал.1 НК.
М. М. К. - частен тъжител и граждански ищец, се явява в с.з. Поддържа тъжбата, навежда доводи и представя доказателства за виновността на подсъдимата. Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимата М. В. К. не се явява в с.з. Защитникът й адв.Н.* оспорва тъжбата, ангажира становище, че деянието не осъществява състав нито на престъплението клевета, нито на престъплението обида. Пледира за оправдателна присъда.
За да се произнесе с приложената присъда, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следната фактическа обстановка:
На 29.01.2010 г. в хирургично отделение на * гр.Смолян на тъжителя М. М. К. била извършена операция на лявостранна слабинна херня, след която за пациента настъпили усложнения. Развила се атрофия на ляв тестис. Бил установен и диабет. Години преди това през 1992 г. тъжителят бил опериран по повод неопроцес на десния тестис- направена била десностранна орхидектомия (отстраняване на десен тестис).
Подсъдимата М. В. К. е доктор, директор на Регионалната здравна инспекция (*) гр.Смолян. По тази причина тъжителят адресирал до нея жалби по повод извършената му операция през 2010 г. и определения му процент неработоспособност от ТЕЛК. Възразявал относно начина на сформиране на ТЕЛК. В жалбите К. твърди, че усложненията, които развил след операцията през 2010 г. са в резултат на лекарска грешка, за която отговорните лекари следва да понесат отговорност. Изпращаните от него жалби със същия предмет до други институции – президент, омбудсман и др., били препращани по компетентност до * Смолян. По повод на жалбите на тъжителя подсъдимата разпореждала проверки и изпращала отговори, които обаче не го удоволетворявали. Във възражения по отговорите отправял критика към работата й и я призовавал да подаде оставка.
1
В хода на проведено разследване лекарите извъшили операцията на 29.01.2010 г. не били привлечени към наказателна отговорност. С влязло в сила определение №36/21.01.2014 г. по НЧД№ 707/2 013 г. на СмРС е потвърдено постановление от 06.12.2013 г. на РП Смолян, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 161/2010 г. по описа на ОД МВР Смолян, водено по случая.
М. В. К. подала жалба до Районна прокуратура с вх.№*/08.08.2022 г. В нея посочила, че от 2010 г. е атакувана с поредица жалби от тъжителя М.К. в качеството й на * Смолян, по които са извършвани проверки и изготвяни отговори. Твърди, че е приемала М.К. за изслушване в кабинета си, че била спирана от него на улицата, като поведението му спрямо нея било неадекватно, арогантно и агресивно. Сочи, че от месец юни 2022 г. М.К. изразявал и лична атака спрямо нея, като със съобщения по месинджър всявал безпокойство, напрежение и й причинявал психична тръвма и се страхува за живота и здравето си. М. В. К. се обръща за съдействие М. К. да бъде предупреден по реда на ЗМВР да престане с атаките спрямо нея в лично качество. Поискала да се извърши проверка осъществен ли е състав на нарушение на разпоредбите на чл.144 ал.2 и 269 НК.
По повод жалбата на подсъдимата М. В. К. била образувана преписка вх.№*/2022 г. по описа на РП Смолян (№1862 ЗМ-327/2022 г. по описа на *). По нея зам.районния прокурор на РП Смолян П.* постановил отказ да образува досъдебно производство.
Представените с жалбата на М. К. до РП Смолян разпечатки от месинджър от тъжителя сочат на изпращани й съобщения на 18.06.2022 г. 14,47 ч., 21.06.2022 г. 10:51 ч., 21.07.2022 г. 11:48ч, 21.07.2022 г. 12:09 ч., 21.07.2022 г. 12,24ч., 21.07.2022 г. 12,48 ч., 22.07.2022 г. 14:08 ч., 23.07.2022 г.05:32ч. В тях М. К. изразява недоволство от отговор изготвен от подсъдимата в качеството й на * Смолян на негова жалба препратена й от министъра на здравеопазването проф.* *, както и от цялостната й работа по сигналите, които е депозирал. Счита, че липсата на констатирани грешки в работата на лекарите от * гр.Смолян показва незаинтересованост към страданията на пациентите. Отправя нападки :“….С този пореден отговор вие доказвате дълбочината на вашата хуманност до каква степен сте изкривена! Вие се интересувате единствено от своето благополучиеи спокойствие, за високата си заплата, стола и поста, който заемате и пенсията, която ще вземете!“, „Аз не мога да ви простя това отношение М. К.!Бог/Аллах вижда и чува всичко, и ако Вас не ви сполети и споходи, то няма да подмине идущите ви поколения! Както искате я карайте, но аз Ви проклинам всеки ден и час дни след първата…ни среща в социалните мрежи!“, „….Ти си студена жена!“. Същевременно в съобщенията по месинджър тъжителят прави комплименти на подсъдимата като жена, заявява симпатиите си към нея, предлага й приятелството си: “Аз мога да ти пиша остри входящи писма, но те харесвам като запазена и красива жена!“. Доколкото в съобщенията получени от подсъдимата по месинджър се дискутират подадените от самия него жалби и получените отговори от *, съдът приема, че именно тъжителят е техният автор.
В депозирани допълнителни обяснения от 31.08.2022 г. по полицейската преписка подсъдимата сочи, че при случайна среща на т.нар. улица * в гр.Смолян, тъжителят поискал да й целуне ръка и същевременно нападнал работата й публично. Заявява, че се притеснява от обширните писма на М.К. до Министерство на здравеопазването, в които злепоставя нея и други медицински специалисти. Излага, че получените лични съобщения в последните месеци са я предизвикали да отправи жалба до прокуратурата с надежда под външно въздействие К. да преустанови вмешателството в живота й.
От показанията на свидетелката д-р * *, директор на * в * гр.Смолян се установява, че д-р К. е била обезпокоена от получените от тъжителя съобщения в месинджър и от определени изрази в жалбите му, била неспокойна и напрегната. Споделила, че заради проявена от него вербална агресия, ще се обърне за помощ към полицията. Свидетелката сочи, че никога на тъжителя не е отказван достъп до етажа на дирекцията, в която работи в *, че проблемите му са били дискутирани, отговаряно било на писмените му жалби.
От показанията на свидетелката * става ясно, че тя научила от подсъдимата К. за 2 човек, който има агресивно отношение към нея, че се опитвал да я спира на улицата, да протяга ръка, да я хваща, че затова М.К. подала жалба до РП Смолян. Страхувала се да не го срещне вечер, когато се прибира сама от културни мероприятия. Станала неспокойна, загубила своята устойчивост.
От показанията на свидетелката * К.а се установява, че тъжителят й споделил, че срещу него М. К. е предявила иск в съда с обвинения, че се е опитал да я напада и я преследвал. Свидетелката счита, К. не е способен на подобни действия, защото вярва в съдебната система и търси правата си като води дела.
От изложеното от тъжителя в тъжбата съдът приема за установено, че той е имал пряк контакт с подсъдимата на работното й място * Смолян и на така наречената ул.* в града, близо до сградата на библиотеката. В този смисъл са изявленията му в с.з. ( л.685, л.906 от делото), а и показанията на свидетелките Б., д-р * и З.К.а.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които като еднопосочни и непротиворечиви съдът кредитира. На първо място това са показанията на свидетелите д-р * * и * . Освен тях приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 от НПК са и следните писмени доказателства- *************. Не е необходимо подробното обсъждане на другите многобройните медицински документи касаещи здравословното състояние на тъжителя, доколкото се явяват неотносими към предмета на доказване.
Тъжителят прави искане за приобщаване на свидетелски показания дадени пред съд по други дела чрез прочитане, но едва в хода на съдебните прения, поради което не могат да бъдат взети предвид.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Съдът счита, че с деянието си от обективна страна М. В. К. не е осъществила състава на престъплението по по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.4, вр. с чл.147 ал.1 НК с това, че на 08.08.2022 г. в качеството си на длъжностно лице – * гр.Смолян, по повод изпълнение на службата си, е наклеветила М. М. К. ЕГН **********, в жалба до Районна прокуратура с вх.
№*/08.08.2022 г., изпратена и входирана под рег.№1862ЗМ-327/26.08.2022г. в *, като разгласила позорни обстоятелства за него, а именно, че я обиждал, че й се заканвал, че застрашавал живота и здравето й, че поведението му спрямо нея е неадекватно, арогантно, агресивно и с психически отклонения. С тези действия не е осъществила и състав на престъпление по чл.148 ал.1 т.4, вр. с чл.146 ал.1 НК.
Липсва съставомерност на деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът прие, че подсъдимата не е извършила престъпленията и затова я оправда по повдигнатите с тъжбата обвинения.
По делото не се спори, че подсъдимата е автор на жалбата до РП Смолян и на част от инкриминираните изрази и то по повод длъжностното й качество на * по повод изпълнението на служебните й задължения.
В жалбата М. К. не сочи, че тъжителят я обиждал, че й се заканвал, че застрашавал живота и здравето й. Такива изрази липсват. В нея тя описва въздействието му върху себе си, че личната му атака чрез съобщения по месинджър всява безпокойство, напрежение и й причинява психична травма; сочи, че се страхува за живота си. Т.е. в жалбата тя не е употребила горепосочените инкриминирани изрази и само на това основание по обвиненията в тази част подсъдимата следва да бъде оправдана.
Възможността в едно демократично общество частно лице да докладва твърдяна нередност в поведението на длъжностното лице е призната за едно от предписанията на върховенството на закона и служи за поддържане на доверието в публичната администрация. Това право е заложена като основно право и в чл.45 от Конституцията на 3
Република България. Именно упражнявайки това право тъжителят М. К. нееднократно е сезирал държавните институции с искане за проверки относно извършената му на 29.01.2010 г. операция в *АД Смолян и определения му процент неработоспособност от ТЕЛК, вкл. и такива срещу работата на * гр.Смолян като контролен орган по отношение работата на лечебното заведение и комисията.
Ръководителите на държавни институции следва да приемат отговорно отправените към тяхната работа недоволство, критики и предложения, да се вслушват в мнението на гражданите, чиито права са призвани да защитават. Видно от събраните доказателства подсъдимата като * Смолян е назначавала проверки по подадените сигнали от тъжителя, приемала го е в кабинета си, изготвяла е отговори, освен това той е бил приеман мнотгократно от служители на * в * Смолян, както сочи свидетелката д-р *.