Решение № 235 от 13.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Благоевград, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500278 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 7407/04.08.2025 г., подадена от „ТРАНС ЛОДЖИК ГРУП” ЕООД, ЕИК 204074306, представлявано от ***, чрез пълномощник адв., както и по въззивна жалба с вх. № 8615/26.09.2025 г., подадена от „ТРАНС ЛОДЖИК КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 201519466, със седалище и адрес на управление: с. Ново Делчево, ул. „Славянска“ № 19, представлявано от *** – управител, чрез пълномощник адв., срещу Решение № 142/14.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1365/2021 г. по описа на РС Сандански.

С обжалваното решение № 142/14.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1365/2021 г. по описа на РС - Сандански, съдът е е обявил за недействителна по отношение на „СТЕДАКС“ЕООД, ЕИК 201732973, с адрес: гр.

Благоевград, ул. „Петър Зографски” № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от *** - управител, сключената на 03.08.2017 г. между „ТРАНС ЛОДЖИК КЪМПАНИ“ ООД, ЕИК 201519466, от една страна в качеството му на продавач, и „ТРАНС ЛОДЖИК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204074306, от друга страна в качеството му на купувач, покупко-продажба, оформена с нотариален акт № 31, т. II, рег. № 4524, дело № 219 от 2017 г. по описа на нотариус ***, вписана в регистъра на НК под номер 512 и с район на действие Районен съд Сандански, на следните недвижими имоти: 1. овощна градина, с площ от 1,804 дка, в м. „***“, съставляваща имот № 017004 по плана за земеразделяне в землището на с. ***, и 2. овощна градина, с площ от 2 дка, в м. „***“, съставляваща имот № 017013 по плана за земеразделяне в землището на с.

***.

Със същото решение съдът се е произнесъл и по отношение на 1 разноските, като е осъдил „ТРАНС ЛОДЖИК КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 201519466, с адрес: с. Ново Делчево, ул. „Славянска” № 19, представлявано от *** - управител, и „ТРАНС ЛОДЖИК ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204074306, с адрес: с. Ново Делчево, ул. „Славянска” № 19, представлявано от *** - управител, да заплатят на „СТЕДАКС“ ЕООД, ЕИК 201732973, с адрес: гр. Благоевград, ул.

„Петър Зографски” № 4, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от *** - управител, сумата от 2470 лева за направени по делото разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ТРАНС ЛОДЖИК ГРУП” ЕООД, ЕИК 204074306, представлявано от ***, чрез пълномощник адв. Н. Р. Б.. Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушил е разпоредби на материалния и процесуалния закон, а съдебният акт е необоснован и немотивиран, като същевременно противоречи на твърдо установената практика на ВКС и съдилищата в Република България. Излага се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а се е ограничил единствено до преразказ на твърденията на ищеца „СТЕДАКС“ ЕООД, без да съобрази възраженията на ответника и без да изложи конкретни правни доводи, основани на процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал. Поддържа се, че решението не съдържа фактически установявания относно наличието на безспорните предпоставки за уважаване на иска по чл.

135 от ЗЗД, като липсва изясняване на необходимите параметри за обявяване на относителна недействителност на сделката, обективирана в нотариален акт № 31 от 03.08.2017 г., том II, рег. № 4524, дело № 219/2017 г. на нотариус ***, с район на действие РС - Сандански, сключена между ответниците за продажба на недвижими имоти.

Твърди се, че съдът не е обсъдил подробно възраженията на ответното дружество, свързани с липсата на недобросъвестни действия и умисъл от страна на длъжника „Транс Лоджик Труп“ ЕООД и „Транс Лоджик Къмпани“ ЕООД, както и че не е доказано длъжникът да е извършил прехвърлянето с цел увреждане на кредитора „СТЕДАКС“ ЕООД. Посочва се, че всички възражения, доказателствени искания и процесуални действия на ответника „Транс Лоджик Къмпани“ ЕООД са били отхвърлени без правни аргументи, като въпреки наличието на влезли в сила решения по търговски дела № 14/2021 г. и № 168/2021 г. по описа на ОС - Благоевград и издадени въз основа на тях изпълнителни листове, първоинстанционният съд е отказал да допусне представяне на нови доказателства и разпит на свидетели относно търговските отношения между страните, което според жалбоподателя е ограничило правото му на защита и правото му на справедлив съдебен процес.

Поддържа се, че отказът да бъдат допуснати свидетели при режим на довеждане, които да установят релевантни факти относно липсата на умисъл, виновно поведение и знание за увреждане, е довел до неизясняване на спорните въпроси по делото съобразно доклада на съда и разпределението на доказателствената тежест. Твърди се, че съдът е приел искът за доказан и основателен, без да извърши пълно изследване и анализ на всички доказателства относно вината и умисъла на ответниците, като изводите му почиват единствено на влезлите в сила решения по посочените търговски дела. Излага се становище, че този извод е неправилен и немотивиран и че решението е постановено при липса на необходимата обоснованост и мотивировка.

Посочва се още, че задължението на ответното дружество по процесните фактури към момента на сделката не е било изискуемо, тъй като не е имало надлежна покана за плащане, а уведомяване е настъпило едва с депозирането на исковите молби по търговските дела, поради което искът е неоснователен.

Навеждат се доводи, че между страните са съществували дългогодишни бизнес отношения и установен начин на работа, като по представени счетоводни извлечения се установява периодичност на плащанията и липса на намерение за увреждане, както и че са давани суми в брой за покриване на дължимото ДДС по фактурите, което също доказва добросъвестност. Твърди 2 се, че след последната фактура са извършвани плащания, което изключва цел за укриване на имущество и избягване на отговорност. Излага се, че съдът е приел за установени обстоятелства, които са само вероятни, без да изложи мотиви относно достоверността на доказателствата, като в същото време е отхвърлил доказателствата на ответника като ирелевантни. Поддържа се, че процесуалните нарушения са съществени, тъй като касаят правнорелевантни факти и накърняват правото на защита. Посочва се, че при вземане, възникнало след увреждащото действие, законът изисква намерение за увреждане по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, като в случая тези въпроси са останали неизяснени поради отказа на съда да събере поисканите доказателства. Твърди се, че съдът не е изследвал дали е налице умисъл и знание за увреждаща сделка спрямо кредитора, като достигайки до обратния извод е постановил порочно решение в нарушение на правилата на логиката и опитните правила, което обуславя необоснованост. Излага се, че решението противоречи на материалния закон и съдебната практика, като съдът неправилно е приложил чл. 135 от ЗЗД и е направил голословни и неверни изводи, че ответното дружество не е доказало липса на знание за увреждането на кредитора. В заключение се поддържа, че поради всички изложени процесуални и материалноправни нарушения атакуваното решение следва да бъде отменено.

По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. № 8615/26.09.2025 г., подадена от „ТРАНС ЛОДЖИК КЪМПАНИ“ ЕООД, ЕИК 201519466, със седалище и адрес на управление: с. Ново Делчево, ул. „Славянска“ № 19, представлявано от *** – управител, против Решение № 142/14.07.2025 г. по гр. д. № 1365/2021 г. по описа на РС- Сандански, с изложени идентични доводи.

В срока за отговор на двете жалби е депозиран такъв от „Стедакс“ ЕООД, представлявано от ***, чрез пълномощник адвокат М. А. А.. В отговора се твърди, че оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение са изцяло неоснователни и че решението на Районен съд - Сандански е правилно и законосъобразно.

Посочва се, че неоснователно е твърдението на въззивника, че съдът неправилно не е допуснал събиране на писмени и гласни доказателства относно търговските отношения между страните, начина им на работа и липсата на намерение за увреждане, тъй като тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на делото по иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

В отговора се излага, че в първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, включително удостоверение от ЧСИ *** за образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден по въззивно търговско дело № 672/2023 г. на Апелативен съд - София, от които се установява наличието на вземания на ищеца „Стедакс“ ЕООД спрямо длъжника „Транс Лоджик Къмпани“ ЕООД, както и каква сума е събрана до момента. Посочва се също, че е представена справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че длъжникът се е разпоредил с единствения недвижим имот, който е притежавал.

Твърди се, че към датата на атакуваната сделка - 03.08.2017 г. и двете дружества по сделката са били управлявани и представлявани от едно и също лице - ***, който е упълномощил майка си да изповяда сделката, което според ответника допълнително доказва знание за увреждането.

Поддържа се, че при наличие на влязло в сила решение, изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, е без значение какви са били търговските отношения между ищеца и длъжника и какъв е бил начинът им на работа, тъй като е безспорно установено, че длъжникът не е изпълнил задължението си към кредитора.

Излага се, че гласни доказателства относно това дали управителят е имал намерение да увреди кредитора също са неотносими, защото самият факт на разпореждане с единствения недвижим имот представлява увреждащо действие спрямо кредитора.

Твърди се, че с извършената сделка длъжникът е намалил имуществото си и е затруднил удовлетворяването на кредитора, което обосновава наличието 3 на увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД.

В отговора се сочи, че по отношение на приобретателя „Транс Лоджик Груп“ ЕООД е приложима оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като двете дружества са били управлявани от едно и също физическо лице, като се поддържа, че съдебната практика приема приложимост на презумпцията и спрямо юридически лица.

Посочва се, че доводите на въззивника за липса на умисъл са нелогични и житейски неправдоподобни, тъй като управителят на двете дружества към момента на сделката е знаел, че дружеството продавач има кредитори, като не е необходимо да се доказва пряк умисъл.

В отговора се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел наличието на всички предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, а именно че ищецът има качеството на кредитор, че е извършено увреждащо действие чрез продажба на имоти след възникване на вземането, както и че длъжникът и третото лице са знаели за увреждането.

Поддържа се, че вземането на ищеца се доказва чрез фактурите, решението по т.д. № 174/2021 г. на ОС - Благоевград, изпълнителния лист от 11.12.2023 г. и удостоверението за образувано изпълнително дело № 11/2024 г.

Излага се, че сделката от 03.08.2017 г. е извършена след възникване на вземането на ищеца и представлява разпореждане с имущество, което винаги уврежда кредитора, тъй като цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение. Твърди се още, че знанието на юридическите лица следва от знанието на управителя, който формира и изразява волята им, поради което е налице знание у длъжника и у приобретателя.

В отговора се поддържа, че възражението на въззивника, че съдът не е обсъдил възраженията му, е неоснователно, тъй като при Павлов иск съществуването на вземането не е част от предмета на делото, а и съществуването и изискуемостта на вземането са установени с влязло в сила съдебно решение. Посочва се, че ответниците не са доказали погасяване на вземането чрез плащане след издаване на изпълнителния лист.