Решение № 1988 от 28.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1988 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110200775 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „******“ ЕООД, ЕИК ****** срещу наказателно постановление № 61 от 09.12.2022 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), с което за нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ).

С жалбата се иска да бъде отменено наказателното постановление, тъй като в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се и маловажност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на издаденото НП. Счита, че била неправилно определена санкционната норма, която трябвало да бъде чл.134, ал.2 от ЗХ. Поддържа и твърденията за маловажност на деянието. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ОДБХ - София град оспорва жалбата. Моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

1

Заявява, че не били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, АУАН и НП били издадени от компетентни органи, нарушението било доказано по категоричен начин, санкцията била в установения от закона минимален размер за това нарушение и случаят не бил маловажен. Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-София, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, с оглед на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 20.10.2022 г. служители на ОДБХ - София град, сред които свидетелите П. Й. и Е. С., извършили проверка на търговски обект – ведомствен стол – разливна за храна, находящ се в гр. София, район „******“, бул. „*** *“ № *****, стопанисван от дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД. При проверката било установено, че едно от хладилните съоръжения в обекта за съхранение на млечни и месни продукти било силно замърсено и наслоено с мазнини и хранителни отпадъци. Съоръжението се намирало в близост до мястото, където се правели пици и в него имало поставени хранителни продукти, необходими за направата на пиците, като някой от тях били директно поставени на замърсените рафтове в хладилното съоръжение. Бил извикан управителят на обекта, който също изразил възмущението си от непочистеното хладилно съоръжение и заявил, че лицето, което отговаря за направата на пици и за почистването му ще бъде санкционирано. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол № 0037451 от 20.10.2022 г.

На 11.11.2022 г. бил съставен АУАН № 0001147 срещу дружествотожалбоподател „******“ ЕООД, а нарушението, описано в него, било квалифицирано по § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал с възражение, че замърсяването било вследствие на извършваната ежедневна оперативна дейност.

АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него било издадено атакуваното понастоящем наказателно постановление № 61 от 09.12.2022 г., с което за нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ).

Изложената фактическа обстановка се доказва по категоричен начин от 2 показанията на свидетелите П. Й. – О., Е. С. и А. С., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелките П. Й. и Е. С. изцяло кореспондират с писмения доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелките Й. и С. дават показания за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели, като подробно разказват как на процесната дата извършили проверка в горепосочения търговски обект, при която установили, че едно от хладилните съоръжения за съхранение на млечни и месни продукти било силно замърсено и наслоено с мазнини и хранителни отпадъци. Съоръжението се намирало в близост до мястото, където се правели пици и в него имало поставени хранителни продукти, необходими за направата на пиците, като от думите на свидетелката С. става ясно, че някой от продуктите били директно поставени на замърсените рафтове в хладилното съоръжение. Свидетелката Й. споделя, че бил извикан управителят на обекта, който също изразил възмущението си от непочистеното хладилно съоръжение и заявил, че лицето, което отговаря за направата на пици и за почистването му ще бъде санкционирано. Освен това свидетелката добавя, че видимо замърсяването не било от текущата работа през деня, защото имало засъхнали участъци. Дори доведеният от жалбоподателя свидетел А. С. потвърждава, че имало зацапване в хладилното съоръжение, което било от процеса на работата. Същият обаче и тъй като е било именно негово задължението да почисти хладилното съоръжение, излага като защитна версия тезата, че всеки ден почиствал хладилника, това било замърсяване от деня и в хладилното съоръжение нямало продукти, понеже всички те били извадени на плота отвън. Съдът намира последните твърдения на свидетеля единствено за защитна версия, която не отговаря на обективната истина, тъй като той е заинтересовано лице, а и показанията му в тази част не намират подкрепа в останалия доказателствен материал. От друга страна показанията на свидетелките Й. и С. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра, а и те изцяло кореспондират със събрания по делото писмен доказателствен материал, както и с отразеното в протокола за проверка.

От всичко изложено до тук може да се направи извод за категорична доказаност на изложените по-горе фактически констатации, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и 3 нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това основание, без да разгледа спора по същество. Съгласно чл.138, ал.1, т.1 от ЗХ, нарушенията на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му се установяват с актове на инспектори в областните дирекции по безопасност на храните, осъществяващи официален контрол, а от приложената по делото Заповед от 02.11.2020 г. е видно, че свидетелката П. Й. – О. е била назначена на длъжност „инспектор“ в отдел „Контрол на Храните и Граничен Контрол“ /КХГК/ при ОДБХ-София град. Наказателното постановление е издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град), който се явява компетентен орган съгласно чл.139, т.1 от ЗХ.

Съгласно разпоредбата на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004: „всички предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани.

Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване“. Според чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните: „бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни“. По делото категорично се доказа от обективна страна, че е налице нарушение на цитираните разпоредби, тъй като при проверката на ведомствен стол – разливна за храна, стопанисван от дружествотожалбоподател „******“ ЕООД, било установено, че едно от хладилните съоръжения в обекта за съхранение на млечни и месни продукти е силно замърсено и наслоено с мазнини и хранителни отпадъци.

Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието, към която освен вината, също така спадат причините и мотивите за извършване на нарушението. Достатъчно е да има съставомерно деяние от обективна страна, каквото е налице.

В случая обаче неправилно дружеството е било санкционирано на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните. Посочената разпоредба гласи, че се налага имуществена санкция от 2000 до 4000 лв. на лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент 4

(ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004. Лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 са операторите на предприятия за храни, извършващи първично производство и тези операции, свързани с него, изброени в приложение I, като те имат задължение да спазват общите хигиенни разпоредби, определени в част A на приложение I, и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. В случая обаче дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД е лице по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, в който попадат операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1 и те трябва да спазват общите хигиенни изисквания, определени в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО) № 853/2004. Именно за нарушение на хигиенните изисквания, определени в приложение II (нарушение на § 1, б. „а“, Глава V, Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004) е била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице „******“ ЕООД. В тази връзка няма как да му бъде наложено наказание по чл.134, ал.1 от ЗХ, тъй като по този ред се наказват само лицата по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на предприятия за храни, извършващи първично производство и тези операции, свързани с него), но не и лицата по чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004 (операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1), какъвто е настоящият случай. Жалбоподателят „******“ ЕООД не е оператор на предприятие за храни, извършващо първично производство или операции, свързани с него, а е оператор на предприятие за храни, който осъществява етап от производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за които се прилага параграф 1. Предвид на това наказанието е следвало да бъде наложено по реда на чл.134, ал.2 от ЗХ, който гласи, че за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая е нарушен подзаконов акт по прилагането на Закона за храните, а именно нарушен е чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от 09.12.2021 г. за хигиената на храните, според който бизнес операторите, собственици или ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004, и изискванията, предвидени в разпоредбите на пряко приложимото право на Европейския съюз за определени храни.