Решение № 56 от 08.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Пазарджик, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело № 20255200900018 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, против Ф. С. Г., ЕГН **********, от гр.

****, бул. „****“ № ***.

Предявен е иск по реда на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД с цена на претенцията от 794 414,68 лв.

Твърди се, че на 13.10.2015 г. около 07:45 ч. на главен път *****+*** в посока гр. ***, Ф. С. Г. управлявал МПС „***“ с ДКН *****, като с предна дясна част блъснал движещият попътно велосипедист М.А.С., след което напуснал мястото на ПТП, без да спре и установи за материали щети и пострадали лица, като по този начин се отклонил от задължителна проверка за алкохол.

В резултат на уврежданията, получени при гореописаното ПТП, пострадалият М.А.С. починал.

За настъпилото ПТП бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 414, в който е отразено, че виновният водач е напуснал ПТП. Образувано било наказателно производство срещу виновния водач, което приключило с одобрено съдебно споразумение по НОХД № 493/2016 г. на PC-Пазарджик, с което водачът признал вината и неправомерността на 1 деянието си, както и че „след деянието е избягал от местопроизшествието”, като последното било отразено при определянето на наказанието му.

Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „***“ с ДКН ***** била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ответното ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в полица № BG/22/115002088236, със срок на валидност 16.08.2015 г. до 15.08.2015 г.

Със смъртта на М.А.С. в резултат на ПТП били причинени неимуществени вреди на близките му - М.И.С. (****), Л.М.С. (****), Я.М.С.

(****) и Т.М.С. (****).

Близките на починалия М.С. предявили иск по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Съгласно Решение №73/03.06.2019 г. и Решение № 101/24.07.2019 г. по т.д. № 263/2018 г. по описа на ОС-Пазарджик, Решение № 85/09/03.2020 г. по в.т.д. № 761/2019 г. по описа на АС-Пловдив, както и с Решение № 60163/31.03.2022 г. по т.д. № 1078/2020 г. по описа на ВКС, в полза на всеки от горепосочените по-горе близки на починалия били присъдени по 150 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, ведно с лихвите от 02.02.2018 г. до окончателното плащане. Решенията на ОС-Пазарджик, АС-Пловдив и ВКС били постановени при участието на третото лице помагач на страната на застрахователя, а именно настоящия ответник Ф. С. Г. и съгласно чл.223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите има обвързваща сила за него в отношенията му със страната, която го е привлякла ЗК „Лев Инс“ АД досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.

Въз основа на издадени изпълнителни листове по делата били образувани изпълнителни дела: № ***** по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ ***, район на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ ***, район на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ ***, район на действие СГС, № ***** по описа на ЧСИ Й.М., рег.№ ***, район на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ М.Б., рег.№****, района на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ М.Б., рег.№****, района на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ М.Б., рег.№****, района на действие СГС; № **** по описа на ЧСИ М.Б., рег.№****, района на действие СГС.

2

На основание покани за доброволно изпълнение по горепосочените изпълнителни дела ЗК „Лев Инс“ АД превел по сметка на съответното ЧСИ дължимите суми, представляващи за всеки един от четиримата близки на починалия обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв. и натрупани лихви в размер на по 48 603,67 лв. за всеки от тях, или заплатено общо застрахователно обезщетение в размер на 600 000 лв. и законна лихва до плащането в общ размер на 194 414,68 лв., а също така и допълнителни такси, разноски и възнаграждения по делата.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ във вр. с чл.45 от ЗЗД с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“, ЗК “Лев Инс“ АД придобил право на регрес срещу виновния водач Ф. С. Г., който избягал от местопроизшествието, с което виновно се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, за сумата от 794 414,68 лв., включваща сумите: 600 000 лв. застрахователно обезщетение и законната лихва в размер на 194 414,68 лв. за периода от 02.02.2018 г. до окончателните плащания и изчислена по всяко изпълнително дело.

Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования е формирана непротиворечива практика на ВКС обективирана в Решение на ВКС № 18 от 22.03.2017 г. постановено по т.дело № 1935/2015 г. ТК второ отделение;

Решение по т.д. № 705/2009 г., II т.о. на ВКС; Решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, I т.о., Решение по т.д. № 1935/2015г, II ТО на ВКС. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ; правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава. Ответникът не изпълнил задължението си 3 по чл.224, ал.1 КЗ (отм.), респ. обективно да е бил възпрепятстван да го изпълни. Законна лихва не се начислява само върху сумите за главници в размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, а и върху заплатените лихви. На първо място, защото самият застраховател дължи лихви на увредените съгласно чл. 223 от КЗ, когато такива се дължат от деликвента, т.е. същите съставляват част от застрахователното правоотношение и размера на присъденото обезщетение. Т.е. присъдените лихви в производството по чл. 226 от КЗ съставляват обезщетение в размер на законната лихва. Следователно при извършено плащане застрахователят има право на всичко платено. Върху размерът, който е заплатил застрахованият се дължи лихва, считано от поканата, доколкото задължението не е срочно, или както в случая от депозиране на исковата молба.

Предвид изложените обстоятелства, съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника Ф. С. Г. да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД следните суми: 794 414,68 лв., представляваща главница, представляваща единно регресно вземане, състоящо се от 600 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 194 414,68 лв. - заплатена лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а така също и всички направени съдебно - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство. Сочи банкова сметка.

Отговор на искова молба не е депозиран в предоставения срок по чл.

367, ал.1 ГПК. Депозираният от ответника отговор с вх. № 4114/15.04.2025 г. е постъпил в съда извън законоустановения срок – изтекъл на 13.02.2025 г., поради което следва да се приеме, че отговор на ИМ не е подаден.

Ответникът е бил редовно призован, но не изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, проведено на 16.04.2025 г., както и не е изразил и становище делото да се гледа в негово отсъствие.

В същото о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните доказателства, като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Предявен е осъдителен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.

45 от ЗЗД.

Съдът намира за основателно искането на ищцовата страна да бъде постановено неприсъствено решение. Тази процесуална възможност е разписана в разпоредбата на чл.238 от ГПК при наличието на следните предпоставки в условията на кумулативност: ответникът да не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Допълнителни предпоставки са визирани в разпоредбата на чл.239 от ГПК, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и претенцията да е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства.

В настоящия случай съдът приема, че условията за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения срок, не се явява и в проведеното редовно съдебно заседание на 16.04.2025 г., без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. От друга страна съдът е указал последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК и предявения иск е вероятно основателен съобразно представените от ищцовата страна писмени доказателства. С оглед на горното в проведеното на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание, като е приел, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 ГПК, съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Затова съобразно изложеното по-горе, съдът ще следва да постанови неприсъствено решение, без да се мотивира по същество, като се осъди ответника да заплати на ищцовата страна претендираната искова сума.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцовата страна се дължи и присъждане на сторените разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 32 316,59 лв., от които 31 776,59 лв. – заплатена ДТ за образуване на делото и 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. С. Г., ЕГН ********** , от гр. ****, бул. „****“ № ***, 5

ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм/ вр. чл.45 от ЗЗД, сумата от 794 414,68 лв. (седемстотин деветдесет и четири хиляди четиристотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки) - главница, представляваща единно регресно вземане, състоящо се от 600 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 194 414,68 лв. - заплатена лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебноделоводни разноски в размер на 32 316,59 лв., (тридесет и две хиляди триста и шестнадесет лева и петдесет и девет стотинки) от които 31 776,59 лв. – заплатена ДТ и 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка IBAN ****, BIC ****, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД.

Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване на основание чл.

239, ал.4 ГПК.

На основание чл. 240 ГПК копие от решението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 6