Решение № 623 от 17.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Пазарджик, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220103001 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Кредит инс” АД, с ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, представлявано от изпълнителния директор Г. Г. А. чрез адв. Р. И. Д., срещу Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, бул. „******, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 818,18 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010354/21.03.2022 г.; 270 лева договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010354/21.03.2022 г. между „Кредит инс” ООД като кредитодател и Г. И. Б. като кредитополучател. Сочи, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като се сочи, че ответникът е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Г. И. Б. данни, служител се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на 1 дружеството кредит в размер на 1000 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД срещу представена от ответника лична карта.

Твърди, че видно от данните, посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически е свързана само и единствено с Г. И. Б., който лично я предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е нейн автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал.З от ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто е настоящият случай.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 от ГПК/. Счита, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.

Съгласно условията на сключения договор „Кредит инс” ООД е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението било платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 21.04.2022 г., 21.05.2022 г., 21.06.2022 г., 21.07.2022 г., 21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022 г., 21.11.2022 г., 21.12.2022 г., 21.01.2023 г., 21.02.2023 г. ГПР по кредита бил уговорен в размер на 49,7 %, а размерът на възнаградителната лихва бил предварително определен между страните – 36 % от главницата по кредита или 330 лева, дължима по равно към всяка от месечните вноски.

Посочва, че първите две вноски са погасени изцяло, като към дата 15.08.2023 г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 21.06.2022 г., 21.07.2022 г., 21.08.2022 г., 21.09.2022 г., 21.10.2022 г., 21.11.2022 г., 21.12.2022 г., 21.01.2023 г., 21.02.2023 г. Служители на дружеството 2 неколкократно осъществили връзка с длъжника посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Г. И.

Б. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Посочва, че общата стойност на паричният дълг е 1172,70 лева, от които 818,18 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010354/21.03.2022 г.; 270 лева договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г..

Твърди, че потърсил начин да защити интересите си като на 13.06.2023 г. подал на основание чл. 410 ГПК заявление за издаване на Заповед за изпълнение и по образуваното ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Претендират разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. И. Б. чрез назначения му особен представител – адв. Р. З. от АК Пазарджик. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че между страните не е налице сключен договор в писмена форма. Счита, че не може да се приеме, че между страните е възникнала облигационна връзка, тъй като за сключване на договор потребителят следва да изрази по недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, а в случая в противоречие с разпоредбата на чл.

18, ал. 1, т. 3 от ЗПФУР ищецът не е установил получаване на съгласие от ответника – потребител за сключване на договора. Счита клаузата от договора, с която се договоря такса „гарант“ в размер на 724,13 лева за нищожна по подробно изложени съображения. Посочва, че възнаграждението за тази допълнителна услуга следва да се включи в ГПР, а тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е нарушение на закона. С включването им в ГПР, той надхвърля максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнаграждения за допълнителни услуги са нищожни. Въвежда възражение за нищожност на клаузата в договора за начисляване на възнаградителна лихва в размер на 36% и такса „Гарант“ в размер на 70%, като твърди, че нищожността произтича от нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Постигнатите по договора уговорки не били индивидуално уговорени. Твърди, че методът на изчисляване на годишния лихвен процент, фиксиран на 36.00 % бил неясен. Неясен бил и методът на изчисляване на ГПР. Счита за нищожна клаузата в договора, предвиждаща заплащане на възнаградителна в посочения в договора размер. Счита, че заемодателят не е спазил разпоредбите на чл. 11 от ЗПК вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, поради което процесният договорът следва да се прогласи за нищожен.

3

В проведеното съдебно заседание ответната страна не се явява лично, представлява се от адв. Р. З. от АК Пазарджик в качеството му на особен представител. Моли за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена заявка № 006051 от 21.03.2022 г., в която се индивидуализира кредитополучателят – Г. И. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „*********, с посочени данни за личната карта на кредитополучателя и копие на същата.

Заявката е за продукт „Екстра“ като поисканата заемна сума е 1000 лева, а сумата, която е следвало да бъде върната на 11 месечни погасителни вноски – 2054,25 лева, от които 1000 лева главница, 330 лева лихва и 724,13 лева такса гарант. Статусът на заявката е „подписан“.

Приобщен по делото е договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г. с приложен към него погасителен план и Общите условия на „Кредит Инс“ АД, приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредити, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Тъй като се касае за договор за кредит, сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, с а представени по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора, е в размер от 1000 лева при лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 49, 7 %. В договора е обективиран погасителен план, в който е установен падеж на последната погасителна вноска на 21.02.2023 г., като е посочено, че погасителната вноска се формира от главница, лихва и сума за гаранция, общо дължимата сума за целия срок на договора за гаранция е 724,13 лева. С разпоредбата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят е избрал да обезпечи задължението по кредита, като предварително е сключил договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице /“поръчител“/.

От приложената по делото разписка за извършено плащане

№

2000000295413649/21.03.2022 г., 15:56 часа, се установява, че ищецът е превел сумата в размер на 1000 лева. Като получател е посочено лицето Г. И. Б., с основание - паричен превод към EasyPay: Договор за потребителски кредит „Екстра“ ДЗ010354/21.03.2022 г.

По делото е представена разписка № 0700015247069199 от 21.03.2022 г., 16:50 часа, издадена от EasyPay, неоспорена от страните, съдържаща подписа на ответника, от която се установява, че на посочената дата ответникът е получил сумата от 1000 лева, преведена от „Кредит инс“, с посочване на имената, ЕГН, номера на личната карта и адреса на ответника.

Като основание за превода е посочен процесният договор за кредит - договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ010354/21.03.2022 г.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК е 4 издадена заповед за изпълнение № 1065/19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2171/2023 г. по описа на РС Пазарджик срещу ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: 818,18 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането; 270 лева договорна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 21.02.2023 г.; 84,52 лева законна лихва за забава за периода от 22.06.2022 г. до 13.06.2023 г., както и направените разноски в размер на 25 лева ДТ и 450 лева адвокатско възнаграждение.