Решение № 105 от 07.08.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Сливница, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивета Н. П.а при участието на секретаря Ивана Б. П.а като разгледа докладваното от Ивета Н. П.а Административно наказателно дело № 20251890200524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., бул. „С.“ № ..., против Наказателно постановление (НП) № 25-4379000005 от 03.09.2025 г., издадено от Зам.-началник на ГПУ Калотина при РДГП Драгоман, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания: „Глоба“ в размер на 200.00 лева (равностойни на 102.26 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца . В жалбата се излагат доводи за неправилност на акта и се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. В последното по делото заседание, неговият процесуален представител – адв. М.Ц. от САК, чрез писмена молба моли за даване ход на делото в негово отсъствие и поддържа жалбата.

АНО– ГПУ Калотина при РДГП Драгоман, чрез юрк. В.а, оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районен съд-Сливница, II-ри наказателен състав, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Същата е 1 неоснователна.

От фактическа страна:

На 17.08.2025 г. около 18:00 часа автопатрул на ГПУ Калотина към РДГП Драгоман в състав: старши полицай С. Й. В. (актосъставител) и полицай Н. П. (свидетел по акта), изпълнявал служебните си задължения по охрана на държавната граница и контрол на пътното движение в граничната зона.

Служителите били позиционирани в района на 12-ия километър на първокласен път ПП I-8 (Автомагистрала „Европа“), в посока на движение от град Драгоман към ГКПП „Калотина“. Патрулът осъществявал дейността си със служебен автомобил марка „.....“, модел „....“ с рег. № ........, който бил изцяло брандиран с полицейски отличителни знаци и оборудван със специален режим на движение – работещи звукова (сирена) и светлинна (синя лампа) сигнализации.

В 18:20 часа покрай тях преминал лек автомобил марка „.....“, модел „......“ с рег. № ........, собственост и управляван в същия момент от жалбоподателя Д. М. К.. Поради съмнения, че автомобилът е видимо претоварен и е с фабрично затъмнени стъкла, полицейският наряд предприел действия по неговото последване и спиране за извършване на гранична проверка. Служителите се позиционирали непосредствено зад автомобила на жалбоподателя и задействали светлинния и звуковия сигнал на патрулния автомобил.

Въпреки отличните метеорологични условия, ясна видимост и непосредствена близост на патрула, водачът К. съзнателно игнорирал подадените ясни и видими сигнали за отбиване и спиране, като вместо това увеличил скоростта и продължил движението си по автомагистралата в посока на държавната граница. Преследването продължило в рамките на пробег от цели 8 километра.

Едва на 2-рия километър от АМ „Европа“, в землището на село Калотина, община Драгоман (разположено дълбоко в пределите на 30километровата сухопътна гранична зона), патрулният автомобил успял да се изравни отляво с автомобила на жалбоподателя. От прозореца на служебния автомобил старши полицай В. подал ясен устен и физически сигнал с ръка за незабавно отбиване вдясно. Едва тогава водачът преустановил движението си, отбивайки превозното средство в аварийната лента на магистралния път.

При извършената на място последваща проверка и оглед в купето на автомобила, граничните полицаи установили, че освен водача, в превозното средство фактически се превозват четири лица – чужди граждани с произход от М., притежаващи единствено статут на кандидати за бежанци и без редовни документи за преминаване или престой в граничната зона.

На място, за констатирания отказ на водача да спре при подаден сигнал, актосъставителят С. В. съставил срещу Д. М. К. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 865102 за нарушаване на чл. 103 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал лично, вписвайки бланкетно „имам възражения“. Въз основа на така съставения АУАН, на 03.09.2025 г. Зам.-началникът на ГПУ Калотина издал обжалваното пред съда Наказателно постановлени

Тази фактическа обстановка се доказа по делото по несъмнен и 2 категоричен начин от анализа и взаимното допълване на събраните по преписката писмени доказателства (Докладна записка с рег. № 4379p-23720 от 17.08.2025 г.; АУАН серия АД № 865102; Справка за нарушител/водач от масивите на МВР; и писмените справки от ГПУ Калотина потвърждават мароканския произход на четиримата пътници и статута им на търсещи убежище) и устни свидетелски показания.

От правна страна:

От материална страна е напълно и по несъмнен начин доказано, че с поведението си жалбоподателят Д. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП.Установеното по делото умишлено и непрекъснато игнориране на задействаната звукова и светлинна сигнализация на патрулния автомобил в продължение на пробег от 8 километра съставлява съзнателен отказ да се изпълни изрично и законно разпореждане на контролните органи. Деянието е довършено с факта на извършване на дължимото поведение (преустановяване на движението), като правилно са квалифицирани от административнонаказващия орган по санкционния състав на чл. 175, ал. 1, т.

4 от ЗДвП.

Умишленото и съзнателно извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е установено по безспорен начин чрез анализ и съпоставка на събраните по преписката писмени доказателства и устни свидетелски показания, които се допълват взаимно и са ясни, непротиворечащи се и взаимно допълващи се.

Наличието на пряк умисъл за извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП се установява бе установено по делото. Спирането след 8 километра по автомагистрала при непрекъснато задействани светлинни и звукови сигнали на патрулния автомобил изцяло изключва хипотезата за моментна липса на внимание от страна на водача. Този извод се потвърждава по категоричен начин от еднопосочните показания на разпитаните свидетели-полицаи, както и от житейски логичния мотив на дееца да осуети проверката, предвид установеното при последвалия контрол присъствие в купето на четирима чужди граждани без редовни документи в непосредствена близост до държавната граница.

Освен от гласните доказателствени средства, описаната фактическа обстановка и извършването на нарушението се установяват по несъмнен начин и от приобщения по делото писмен доказателствен материал:

На първо място, това е Докладна записка с рег. № 4379p-23720 от 17.08.2025 г., съставена непосредствено след инцидента от служители на ГПУ Калотина. Като официален свидетелстващ документ, същият притежава обвързваща доказателствена сила за отразените в него факти. В него хронологично и подробно е фиксиран точният отрязък от пътя (между 12-ия и 2-рия километър на АМ „Европа“), което напълно кореспондира с повдигнатото фактическо обвинение за непрекъснато 8-километрово „преследване“.

На второ място, съдът кредитира изцяло и представената Справка за нарушител/водач от масивите на МВР, от която е видно, че Д. К. притежава валидно свидетелство за управление на МПС към момента на деянието, с което се доказва качеството му на надлежен субект на административна 3 отговорност по ЗДвП.

На последно място, съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съставеният АУАН серия АД № 865102 има изключителна доказателствена сила за констатираните в него факти до доказване на противното. Тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира нито едно годно писмено или гласно доказателство, което да опровергае отразеното в акта, законовото предположение за вярност на АУАН остава напълно непокътнато.

Писмените доказателства се намират в пълно логическо съответствие помежду си и в съвкупност с разпита на свидетелите установяват по безспорен и категоричен начин вината на водача.

При преценка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съдът следва да изследва въпроса за наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство :

Фактите по преследването и умишленият отказ на водача да преустанови движението си се установяват по безспорен начин от представената по преписката докладна записка и от изцяло съвпадащите, ясни, подробни и обективни показания на разпитаните в съдебно заседание свидетели-полицаи В. и П..

На следващо място, съдът намира, че съдържащата се в диспозитива на НП електронна софтуерна фраза: „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, не следва да се тълкува като грешка, а като пълно и ясно описание на състава на неподчинение спрямо органите на реда .

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП вменява в дължимо поведение на всеки водач задължение – при подаден сигнал от контролен орган да преустанови движението на превозното средство. Използваният в бланката на АНО текст съдържа именно факта на нереализиране на това дължимо поведение – налице е сигнал за спиране, който спираенто фактически не е изпълнено от водача.

Интензитетът на това неизпълнение (дали автомобилът е спрял със закъснение, или е продължил движението си в продължение на 8 километра при активна полицейска гонитба) не променя характера на самото изпълнително деяние, което се състои в явно неподчинение на полицейско разпореждане. Прилагайки правилата на логическото и системно тълкуване, съдът разглежда Наказателното постановление като цялостен, единен и неделим документ. Думите „не спира... при подаден сигнал“ обективират именно отказа на дееца да се подчини на задействаната звукова и светлинна сигнализация. Правото не е изолирано от реалността. . Когато от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че нарушителят съзнателно е пренебрегвал сигналите на патрулния автомобил в продължение на километри, съдът е длъжен да даде приоритет на принципа за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН). Опитът на защитата да интерпретира този текст като грешка, изключваща отговорността, не може да бъде кредитиран от съда. Използваният в НП шаблон за налагане на санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е напълно годен и съответства на умишленото и демонстративно неподчинение, проявено от Д. К. на пътя.

4

От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението не е моментален акт на невнимание или пропуск, а продължително, изцяло съзнателно и целенасочено противоправно поведение. Изминаването на драстичното разстояние от 8 километра при непрекъснато задействана звукова и светлинна сигнализация на патрулния автомобил категорично изключва възможността сигналите да не са били възприети от водача навреме. Налице е пряк умисъл за осуетяване на проверка та, което придава на деянието висока степен на обществена опасност.

Административнонаказателният процес се ръководи от принципа за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК, приложим по реда на чл. 84 от ЗАНН). Този принцип изисква от съда да изследва реалните факти и действителното поведение на дееца, а не да изолира волята си в рамките на софтуерни или печатни несъвършенства, допуснати при администрирането на бланковите документи от държавните органи. Когато едно Наказателно постановление съдържа пълно, подробно и недвусмислено хронологично описание на извършеното деяние, механичен пропуск при избора на софтуерен шаблон в диспозитива не може да заличи обективно съществуващата реалност. Да се приеме обратното, би означавало съдът да прояви правен нихилизъм и сляп формализъм, превръщайки правораздаването в заложник на технически грешки. Подобно тълкуване би довело до разрез с принципа на справедливостта и би дало недопустимо опрощение на водач, който в продължение на 8 километра умишлено и демонстративно е застрашавал пътната безопасност и от там сигурността на останалите участници в движението. Ето защо, предвид пълната яснота на повдигнатото фактическо обвинение, правата на жалбоподателя не са съществено нарушени.