Решение № 21640 от 28.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21640 гр. *****, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20231110129445 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Т. С.” ЕАД срещу Й. Д. Г. и К. Г.

Г. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество твърди, че е съществувало облигационно правоотношение с наследодателя на ответниците Л. Г. Г. за процесния период, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр. *****, ул. „*******“ № 3, бл. 93, вх. А, ет. 6, ап. 15, № 182915. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Сочи, че отговорността на ответниците следва от качеството им на наследници на Л. Г.. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: Й. Д. Г. – 230,61 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 50,96 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., сума в размер на 6,28 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,50 лв., представляваща 1 мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г., а К. Г. Г. – 461,23 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 101,93 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 26.04.2023 г., сума в размер на 12,57 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 31.05.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 3,00 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.06.2020 г. до 26.04.2023 г.

Ответникът К. Г. Г., чрез упълномощения представител адв. В., в срока по чл.

131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията като недопустима в частта, в която се претендират вземания за периода от м. 05.2019 г. до м. 02.2020 г. поради образувано по-рано за същия период и основание гр. д. № 32430/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, поради което поддържа, че в тази част делото следва да бъде прекратено. Отделно от това не оспорва размера на начислената топлинна енергия и начислените суми и се противопоставя на искането за назначаване на експертизи.

Ответницата Й. Д. Г., чрез назначения по делото особен представител адв. Д., в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва претенцията като недопустима и неоснователна като недоказана.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.“ ЕООД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По възражението на ответника К. Г. за недопустимост на производството поради отвод за присъдено нещо:

Съдът намира същото за неоснователно. Производството по гр.д. № 32430/2022 г. по описа на СРС, 165 състав, е образувано между същите страни, за период частично съвпадащ с процесния, но за вземания, начислени за друг имот, а именно офис № 3, находящ се в гр. *****, ул. „*******“ № 18, с абонатен номер ******. Ето защо липсва идентитет между претендираните в двете производства вземания, поради което настоящото производство е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

По основателността на исковете:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, 2 извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с 3 топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Д.но с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено спрямо двамата ответници първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. От приложен по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 179, том III, рег. № 5713, дело № 559 от 2008 г., от 22.10.2008 г., вписан в СВ с вх. рег. № 72273/22.10.2008 г., се установява, че Л. Г. Г. е придобил правото на собственост върху апартамент № 15, находящ се в гр. *****, ул. „*******“ № 3, бл. 93, вх. А, ет. 6. Принадлежността на правото на собственост върху имота в полза на посоченото лице се подкрепя и от представеното постановление за налагане на възбрана върху имота. Установено е по делото, че Л. Г. е бил в граждански брак с Й.

Д. М. /Г. след брака/, считано от 03.08.2017 г, както и че семейното положение на Л. Г. преди брака е „неженен“. Респективно пред 2008 г. имотът е придобит в индивидуална собственост от него. От удостоверение за наследници на Л. Г. Г., починал на 17.10.2021 г., се установява, че негови наследници са преживялата му съпруга Й. Д. Г. и К. Г. Г., негов брат. Предвид продължителността на брака между Й. и Л. Г.и и на основание чл.

9, ал. 2, предл. 1 ЗН, двамата наследници получават по ½ ид.ч. от наследството на починалия.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушно заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило, че разпределението на топлинна енергия в сградата се извършва от дружеството „Д.“ ЕООД след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. В процесното жилище дружеството за дялово разпределение е отчело водомера в имота само през 2020 г., по време на отчетите, с изключение на месец май 2021 г., е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. След преизчисление е отчетен разход за 2020 г. от 37 157 м3, което е по-малко от разхода за един потребител. За периода 2020 – 2021 г. поради липса на отчет, разходът за топла вода се изчислява на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за денонощие. По данни на ФДР в имота не е 4 имало монтирани отоплителни тема и топлоразпределители. Отдава се енергия за сградна инсталация, изчислена на база 154 куб.м. за имота. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата от 691,84 лв., след приспадане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки, и подлежаща на връщане.