Решение № 5892 от 21.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5892 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100511887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 14.12.2024г., постановено по гр.д. № 1118/2022г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, са отхвърлени предявените от Б. П. Л. срещу М. П. Т. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи следните суми: сумата от 1 540 лева, представляваща дължима издръжка за периода м.11.2017г. – м.05.2018г.; сумата от 616 лева, представляваща дължима лихва за забава върху издръжката за периода м.11.2017г. до м.05.2018г. и сумата от 240 лева, представляваща разноски по гр.д. № 63578/2017г. по описа на СРС, поради плащане на същите преди образуване на изпълнителното производство за принудителното им събиране.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б. П. Л., в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

1

Конкретно се твърди недопустимост на обжалвания съдебен акт, тъй като СРС е излязъл извън предмета на търсената защита. Сочи, че решаващият орган е изложил съображения относно приложимостта на нормата на чл. 76 от ЗЗД, независимо от обстоятелството, че ответникът не е релевирал доводи в тази връзка. Така съдът е приел, че с извършването на процесните плащания ищцата е погасила при условията на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД свои задължения за периода от 2014г. до 2017г., което не е било въведено като възражение в срока за отговор на исковата молба, нито в хода на съдебното дирене. По тези съображения счита, че СРС е излязъл извън предмета на правния спор, с което е нарушил диспозитивното начало и е постановил недопустимо решение. В условията на евентуалност са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в изготвянето на непълен доклад по делото. Конкретно се твърди, че разпределението на доказателствената тежест е формално, като съдът не е посочил на страните за кои факти и обстоятелства не сочат доказателства. Аргументира становище, че първоинстанционният съд е бил длъжен да изготви нов доклад по делото след отстраняване на нередовностите на исковата молба и подаването на допълнителен отговор от страна на ответника, но това не било сторено.

Твърди, че тези процесуални нарушения са довели и до неправилно разпределение на доказателствената тежест, доколкото съдът е приел, че според правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищцата е следвало да установи, че с извършените седем броя плащания са били погасени именно задълженията за издръжка за исковия период. Счита, че когато в платежния документ не се сочи основание за плащане на сумата и длъжникът заявява, че с плащането е погасил определено свое здължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на друго основание за плащане, респективно съществуването на повече негови вземания и погасяването им в различен ред съгласно чл. 76 от ЗЗД. В случая такова доказване не било проведено от ответника, поради което следва да се приеме, че с пощенските записи са били погасени задълженията за издържка именно за процесния период. По тези съображения е направено искане за обезсилване на постановеното решение като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отмяна на същото като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна М. П. Т. е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва по подробно 2 изложени съображения. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Излага становище за неоснователност на релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до недопустимост, респективно – до неправилност на постановеното решение- Поддържа, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че няма постъпили плащания за дължимите месечни издръжки по банковата сметка на ЧСИ и следователно сумите по пощенските записи са отишли за погасяването на стари задължения на ищцата към бившия й съпруг П. Тотоманов по различните граждански дела след техния развод. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, по твърдения за извършени от ищцата доброволни плащания на присъдената издръжка в периода след влизане в сила на съдебното решение до датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение по образуваното срещу нея изпълнително производство.

В изпълнение на задължението за служебно произнасяне относно допустимостта на постановеното решение настоящият състав счита, че същото е е недопустимо, тъй като в хода на производството е отпаднал правният интерес на ищеца от предявяването на иска. Този извод се налага при съобразяване на обстоятелството, че производството пред СРС е било образувано по искова молба от 11.01.2022г. В същата са изложени твърдения, че въз основа на молба от 06.03.2018г., подадена от М. П. Т., малолетна, 3 действаща чрез своя законен представител – П. Д.Т. – баща, било образувано изпълнително дело 20189250400116 по описа на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 на КЧСИ, с район на действие СОС, с предмет – принудително събиране на вземания, присъдени с влязло в сила решение по гр.д. № 63578/2017г. по описа на СРС, за което бил издаден на 21.02.2018г. изпълнителен лист. Ищцата сочи, че със същото решение е била осъдена да заплаща на М. П. Т. месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 10.11.2017г., ведно със законна лихва за забава, и сумата от 240 лева – разноски по делото. Поддържа възражения, че присъденото вземане за издръжка за периода от м.11.2017г. до м.05.2018г. в размер на сумата от общо 1 540 лева, било заплатено от нея чрез ежемесечни пощенски записи, извършени в периода от м.11.2017г. до м.05.2018г. Общият размер на преведената по този начин сума възлиза на 1 900 лева, като в същата се включва и сумата от 120 лева – натрупаната законна лихва върху главницата и 616 лева – присъдени разноски по гр.д. № 63578/2017г. по описа на СРС. След като получила поканата за доброволно изпълнение и така узнала за образуваното срещу нея изпълнително производство, ищцата започнала да внася дължимите ежемесечни суми по банковата сметка на съдебния изпълнител. Изложени са и твърдения, че ответницата е оспорила погасителния ефект на извършените плащания, поради което съдебният изпълнител е предприел действия по принудителното им събиране. По тези съображения счита, че е налице правен интерес да оспори изпълнението с предявяването на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Въз основа на приетия по делото препис от изпълнителното дело № 20189250400116 по описа на ЧСИ Р.Ч., рег. № 925 на КЧСИ, се установява, че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист по гр.д. № 63578/2017г. по описа на СРС, дължими до датата на навършване на пълнолетие на взискателката М. Т., са били изцяло погасени. Последните две плащания са били извършени от длъжника Б. Л. на 13.01.2022г. /два дни след датата на подаване на исковата молба/ и на 07.02.2022г. С тези доброволни плащания били погасени задълженията по изпълнителния лист и разноските по изпълнението, т.е. изпълнителното производство е приключено по смисъла по чл. 433, ал. 2 ГПК и на 07.02.2022г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане за приключване.

4

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, когато са от значение за спорното право, поради което при отчитане на извършеното погасяване на процесното вземане и доколкото обстоятелството, че извършеното изпълнение чрез плащане на задължението в изпълнителното производство не е оспорено от ответника, то следва да бъде прието, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК за ищеца е отпаднал.

Настоящият съдебен състав счита, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има издаден в полза на взискателя изпълнителен лист; образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т.

2 и т. 8 от ГПК. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение. Перемпцията по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /в този смисъл е решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III ГО/.

Прекратяването на изпълнителното производство по искане на взискателя на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е свързано с отказ от права и няма за правна последица погасяване на правото да се иска въз основа на изпълнителния лист отново да бъде образувано изпълнително производство.

Искът по чл. 439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в 5 производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, като в тази хипотеза взискателят няма право да инициира ново изпълнително производство. Ето защо преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на изпълнително производство за принудително удовлетворяване на присъдено вземане, т.е. наличието на правен интерес следва да се прецени с оглед обстоятелството дали след прекратяване на изпълнителното производство за кредитора е налице възможност за иницииране на ново изпълнително производство.