Решение № 1485 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330114854 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу П. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „*****“, бл. ****, вх. „*“, ап. **, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът П. П.

Д. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД следните суми:

1433,21 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода 28.09.2022 г. – 25.04.2025 г. , за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „*****“, бл. ***, вх. „*“, ап. **, и 118,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5527/30.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10296/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. с.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като собственик на водоснабден имот, находящ се в гр.

П., ж.к. „*****“, бл. **, вх. „*“, ап. **. В тази връзка същият фигурирал в базата данни на ищцовото дружество като потребител с аб. № *****, а 1 отношенията между дружеството и неговите клиенти се уреждали от публично известни Общи условия. В случая отчетът се извършвал по показанията на монтирани в имота измервателно устройство с № ***** и измервателно устройство с № ***** в картотеката на дружеството, като срещу вписаните показания в карнетите имало подписи на ответника или негов представител. На 20.06.2025 г. била връчена покана за доброволно изпълнение на ответника чрез лице – член от домакинството му, което се представило за негова съпруга. В поканата били отразени и част от процесните дължими суми. На 03.07.2025 г. ответникът сключил споразумение за разсрочване на задължение № *****, което включвало и процесния период. Към момента на подаване на исковата молба нямало постъпили плащания на сумите по процесния период, но факта на сключване на споразумението можело да се счете за извънсъдебно признание на дължимост на главницата и лихвите към нея. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията за заплащане на потребените в имота услуги, за които са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба, с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Претендира се и мораторна лихва в размер от 118,73 лв. за периода 30.11.2022 г. – 30.04.2025 г., начислена върху главницата от 1433,21 лв. Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Било образувано ч.гр.д. № 10296/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с. , по което била издадена Заповед № 5527/30.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК за претендираните суми, ведно с разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът възразил срещу така издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

По гореизложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който моли предявените искове да бъдат оставени без уважение.

Твърди, че преди подаване на отговора на исковата молба е заплатил по сметка на ищцовото дружество изцяло исковите претенции, като е погасил претендираната от ищеца главница, лихва и разноски в заповедното и исковото производство. Поради това ищецът нямал правен интерес от продължаването на настоящата съдебна процедура. Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГП. Видно от приложеното ч.гр.д. № 10296/2025 г. по описа на Районен- съд Пловдив, XXIV гр.с., образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу П. П. Д. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед № 5527/30.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК. Длъжникът е подал възражение в срок срещу така издадената заповед за изпълнение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и оспорва паричните претенции на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД по всичките им пера – главница, лихви и разноски, тъй като не дължи претендираните суми за посочения период. Поради това с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК са предявени настоящите искове. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по настоящото дело. Затова предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл.

154, ал. 1 от ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода през процесния период от време; че ответникът е потребител (собственик или позвател на водоснабдения имот) на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П., ж.к. „*****“, бл. **, вх. „*“, ап. **; че ищецът е изправна страна по договора (че е доставил съответното количество вода и същото е надлежно измерено, отчетено и фактурирано); твърденията си за начина на отчитане на консумираните ВиК услуги и начислените в тази връзка доставени количества вода, както и размера на начислените в тази връзка суми.

За уважаване на акцесорния иск за мораторно обезщетение в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на главен дълг, изпадането в забава на ответника, както и размера на дължимата мораторна лихва за посочения в исковата молба период.

Не е спорно по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите 3 се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране.

По делото не е спорно, че процесният обект, находящ се на адрес гр. П., ж.к. „*****“, бл. **, вх. „*“, ап. **, е водоснабден, както и че ответникът е собственик на този имот и има качеството на потребител по смисъла на § 1, т.2 от ДР към ЗРВКУ на ВиК услугите, предоставяни от ищцовото дружество до визирания обект. В тази връзка следва да се посочи, че по делото е прието като писмено доказателство Споразумение за разсрочване на задължение № *****/03.07.2025 г., сключено между страните след подаване на исковата молба (по арг. от чл. 422 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в случая от 05.06.2025 г.), по силата на което ответникът се е съгласил доброволно да заплати процесните суми, както и други непогасени задължения към ищцовото дружество, като са уговорени петнадесет месечни погасителни вноски - в срок до 03.09.2026 г. Към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция ищецът признава, че ответникът му е заплатил всички претендирани суми, в т.ч. и сторените разноски. От своя страна ответникът също твърди, че е заплатил на ищеца исковите суми и ангажира писмени доказателства в тази насока. Пълното погасяване на дълга и сключването на споразумение за разсрочване на плащането на същия налага разбирането, че ответникът признава иска по основание и размер. В случая ответникът е заплатил исковите суми след завеждане на исковата молба. Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на исковите суми е надлежно погасено чрез плащане.

Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на 235, ал. 3 от ГПК. Налага се извода, че исковите претенции се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят, поради осъществено пълно изпълнение на задължението в хода на процеса.

По разноските:

При този изход на правния спор право на разноски има ищецът.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането на исковите суми е извършено от същия след 4 предявяване на исковете, т.е. в хода на настоящото производство, а не преди подаване на исковата молба.

В процесния случай процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание изрично заявява, че не претендира разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, поради което не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.

Съдът намира, че следва да се посочат равностойностите на процесните суми в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е официалната парична единица в Република България.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Шести септември” № 250, против П. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

П.**** ж.к. „*****“, бл. ****, вх. „*“, ап. **, положителни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ч е ответникът П. П. Д. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД следните суми: 1433,21 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода, за периода 28.09.2022 г. – 25.04.2025 г., за обект, находящ се в гр. П., ж.к. „*****“, бл. ** вх. „*“, ап. **, и 118,73 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2022 г. – 30.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 5527/30.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10296/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIV гр. с., поради изпълнение на задълженото в хода на производството.