Решение № 1910 от 13.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1910 гр. София, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100501522 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба вх. № 31811/28.10.2022г. на М. М. Н. срещу действия на ЧСИ С. П. по изп. д. № 20199210400554 по насочване на принудително изпълнение срещу имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо – нива, с номер 005154, находяща се в землището на с. Кубратово, местност „Падината“ с ЕКАТТЕ 40436, район „Нови Искър“, община Столична, област София - град, с площ от 6.500 дка, както и нива от 0.930 дка, трета категория, местност „Завоя“, представляваща имот № 022023 по плана на земеразделяне на кв. Б. – София. Жалбоподателят излага съображения, че с протокол за предявяване на изготвена оценка на недвижими имоти изх. № 30772/21.10.2021г. на ЧСИ П. незаконосъобразно е изготвена оценка по отношение на процесните недвижими имоти, които са несеквестируеми. Изложени са доводи, че посочените имоти са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 5 от ГПК, тъй като жалбоподателят е земеделски стопанин, а недвижимите имоти представляват ниви и са с площ по-малко от 30 дка, съгласно представени доказателства за регистрирането му като замеделски стопанин. В жалбата се навеждат доводи за нарушения при определяне стойността и насочване на изпълнение срещу друг изпълняван по делото поземлен имот № 018068. Моли се съда да отмени протокол за предявяване на изготвена оценка на недвижими имоти изх. № 30772/21.10.2021г., които са несеквустируеми, както и наложените върху имотите възбрани. Прави се искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 438 ГПК.

Взискателят „Прокредит Банк /България/“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Твърди, че извършването на оценка не е действие по насочване на изпълнение, като налагането на запор и възбраната върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ, са допустими изпълнителни действия. Поддържа, че въпросите относно изпълнението върху поземлен имот № 018068 са извън предмета на жалбата и са разрешени по други съдебни производства. Излага доводи, че към датата на образуването на изпълнителното дело длъжникът не е бил регистриран като земеделски производител, като се е регистрирал като такъв три години след този момент и налагането на 1 възбраната. Твърди, че действията на длъжника в тази насока са непротивопоставими на кредиторите, като въпреки че не са касае за разпоредителни действия, те биха повлиляли на възможността за насочване на изпълнение върху имуществото. Моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира разноски.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен изпълнител С. П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че извършването на оценка на имотите не нарушава тяхната несеквестируемост. Посочва, че към датата на налагането на възбраната върху процесните имоти, длъжникът не е бил регистриран като земеделски производител.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело 20199210400554 по описа на ЧСИ С. П. е образувано по молба на „Прокредит Банк (България)“ ЕАД срещу „А.“ ЕООД и М. М. Н. за принудително събиране на суми по изпълнителен лист от 01.03.2019г., издаден по гр.д.

№ 5780/2019г. на СРС.

По искане на съдебния изпълнител, на 25.04.2019г. върху процесните недвижими имоти - нива, с номер 005154, находящ се в землището на с. Кубратово, местност „Падината“ с ЕКАТТЕ 40436, район „Нови Искър“, община Столична, област София - град, с площ от 6.500 дка, както и нива от 0.930 дка, трета категория, местност „Завоя“, представляваща имот № 022023 по плана на земеразделяне на кв. Б. – София, са били вписани възбрани по изпълнителното дело. С протоколи за опис на недвижим имот от 16.04.2021 г. имотите са били описани. От страна на съдебния изпълнител е била назначена оценка на недвижимите имоти, която е била изготвена на 17.05.2021г. и допълнена на 18.10.2022г.

С протокол от 21.10.2022 г. оценката е била предявена на длъжника. При администриране на разглежданата в настоящото дело жалба, съдебният изпълнител е дал указания на жалбоподателя по чл. 485, ал. 2 от ГПК да посочи вещо лице, което отговаря на изискванията по ал. 1, да изготви повторно заключение и да внесе разноски за извършването му.

Жалбоподателят е представил регистрационна карта и справки от регистъра на земеделските стопани, съгласно които за стопански години 2013-2014 г., 2014-2015 г., 2015 – 2016 г., 2016 – 2017г., както и 2021 г. – 2022 г. е бил регистриран като земеделски стопанин.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима.

Относно въпроса за несеквестируемостта на процесните имотите съдът намира следното:

Съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество подлежи на обжалване, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе само относно секвестируемостта.

По делото се установява, че срещу процесните недвижими имоти е наложена възбрана и е извършен опис, като по този начин срещу тях е насочено изпълнение. В чл. 444, т. 5 от ГПК e предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за 2 посев - за една година. Понятието „земеделски стопанин“ е легално дефинирано в § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители, която правна норма препраща към определението, съдържащо се в чл.

4, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, съгласно което земеделски стопанин означава физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 от ДЕС във връзка с членове 349 и 355 от ДФЕС, и което осъществява селскостопанска дейност. Съгласно мотивите на решение № 125/04.11.2015 г. по гр.д. № 5502/2013 г. на ВКС, липсата на надлежна регистрация към момента на налагане на възбраната на земеделските земи не лишава лицето, което развива стопанска дейност и твърди да се издържа от същата, от закрилата на закона.

Разпоредбата на чл. 444 ГПК следва да гарантира както ефективната защита на всеки длъжник - земеделски стопанин от гледна точка на определени имущества, от които не може да бъде лишен той и семейството му, така и гарантира правото на кредитора за ефективната реализация и събиране чрез предприетото принудителното изпълнение на безспорни, ликвидни и изискуеми вземания. Следователно от значение за придобиване на качеството земеделски стопанин по смисъла на Регламента и националното законодателство е фактическото осъществяване на селскостопанска дейност към момента на насочване на изпълнение на имущество, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не регистрацията в регистъра на земеделските стопани.

Регистрацията сама по себе си не доказва осъществяването на селскостопанска дейност, а е изискване за предоставяне на земеделските стопани на благоприятен административен режим.

В конкретния случай, нито към датата на налагане на възбраната, нито към настоящия момент се установява жалбоподателят реално да е осъществявал селскостопанска дейност, от която да издържа себе си и членовете на неговото семейството. Съгласно представените справки от регистъра на земеделските стопани към стопанска година 2018-2019г. той не е бил регистриран като земеделски стопанин.

Последната му предхождаща регистрация датира от стопанската 2016-2017 година.

Отделно самият жалбоподател твърди, че към стопанска година 2018/2019г. е пренасочил дейността си към създаване на цех за пакетиране на ядки и по-тази причина не се е регистрирал като земеделски производител. В жалбата не се твърди селскостопанската дейност да е била реално подновена, като посочените в справката намерения за отглеждани на определени култури са вписани по данни на длъжника и не са достатъчни за установяване на това обстоятелство.

От друга страна, предпоставките за възникване на несеквестируемостта следва да са налице към момента на насочване на изпълнението към имуществото – налагането на запора или възбраната. Този извод следва както от общото действие на запора и възбраната, така и от принципите за добросъвестност и забрана за злоупотреба с процесуални права. Подобно на действията по разпореждане, непротивопоставими се явяват и всякакви други действия ограничаващи възможността за провеждане на принудително изпълнение върху определена вещ, включително такива, създаващи предпоставки за възникване на несеквестируемост на обезпеченото имущество. В посочения смисъл е и горецитираното Решение № 125/04.11.2015г. по гр.д. № 5502/2013г. на ВКС, съгласно което релеваният момент за преценката дали длъжникът е извършвал селскостопанската дейност от съответния вид и в този смисъл дали има качеството на земеделски стопанин, е налагането на възбраната върху имотите, по отношение на които се твърди несеквестируемост. В конкретния случай, възбраната върху имотите е наложена на 24.04.2019г., към която дата жалбодателят не е бил регистриран като земеделски стопанин, нито са налице данни да е осъществявал 3 селскостопанска дейност. Ето защо неговата регистрация като земеделски стопанин за стопанската 2021/2022 година, евентуално осъществяване на селскостопанска дейност не може да се противопостави на взискателите по делото. Следва да се отбележи, че извършените до момента действия спрямо процесните имоти – налагане на възбрана и извършването на опис и оценка не са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не я накърняват.

В жалбата се твърди, че на длъжника не са връчени доклади-оценки, въз основа на които е изготвена предявената му оценка, както и че не му е предоставил възможност да посочи ново вещо лице. Тези доводи за ирелевантни за въпроса за секвестируемостта, като не е направено конкретно искане от съда за предоставяне на защита по отношение на тях. За пълнота следва да се отбележи, че в протокола за предявяване на оценката на длъжника е дадена възможност за извършване на действията по чл. 485, ал. 2, изр. второ от ГПК. Още повече, след подаването на настоящата жалба, вещото лице е предоставило нова възможност на длъжника да посочи вещо лице, както и да внесе депозит за възнаграждение му, което не е било направено, поради което е поставен отказ от 12.01.2023г. Този отказ подлежи на самостоятелно обжалване и е извън предмета на настоящото производство.

Без значение за несеквестируемостта на процесните недвижими имоти са доводите във връзка с изпълнението върху поземлен имот № 018068 – от една страна той не е сред имотите, предмет на протокола за предявяване на оценка от 21.10.2022г., а от друга въпросите относно законосъобразността на изпълнението са разрешени с окончателни съдебни актове по в.гр.д. № 13398/2021 г. на СГС, ЧЖ- III-Б и в.гр.д № 2089/2022г. на СГС, ЧЖ-I-К и не могат да бъдат преразглеждани от настоящия състав.

Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед неоснователността на жалбата, неоснователно се явява и искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 ГПК.

По разноските: От страна на взискателя „Прокредит Банк (България)“ ЕАД се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 240 лв., но по делото не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на такова, поради което искането за присъждане на разноски е неоснователно.