Решение № 591 от 13.06.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 895/2023
- Вид
- Решение № 591
- Подписан
- 13.06.2023
- Състав
- Анита Христова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 178 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.47 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 591 гр. Бургас, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20232120200895 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на Ю. Ю. Ю. с ЕГН**********, с посочен адрес: с.Ч....... Община А......., обл.Бургас, срещу Наказателно постановление № 676053F676548/15.11.2022 г., издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС , и на основание чл. 178 от ЗДДС , на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 800 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, без обаче да са посочени конкретните измерения на тези нарушения.
Отречена е правилността и законосъобразността на фактическите изводи в наказателното постановление с въведената в неопределена светлина претенция за две последователно извършвани проверки на жалбоподателя, с идентичен предмет /справки, банкови, извлечения фактури/,финализирани с противоречиви правни изводи. Формулирана е и претенция за несъставомерност на нарушението предвид необлагаемост на извършваните от ЗС Ю. Ю. Ю. доставки съотносима с нормативната хипотеза на чл.47 ЗДДС..
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н., който поддържа становището в жалбата за незаконосъобразност на НП предвид факта, че в протокол от извършена повторна проверка с № П – 02000222180052-073-001 от 09.12.2022 г. е закрепена констатация на наказващия орган, че жалбоподателят не е извършвал облагаеми доставки, т.е. доставките му са освободени по смисъла чл. 47 от ЗДДС, което предпоставя извод за липса на възникнала щета за фиска. В заключение настоява за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и присъждане на направените разноски по делото.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К..... Т........, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, като видно от разписката на л. 7 /гръб/ – НП е връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 03.02.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 13.02.2023 г./видимо от пощенското клеймо, с което е изпратена- л.5/.
1
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.09.2022 г. Ю. Ю. Ю. подал в ТД на НАП заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 023912203560928 на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС с оглед осъществяване на предпоставките за задължителна регистрация във вр. с облагаем оборот /деклариран облагаем оборот за период от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г. в размер на 199 327, 00 лв. По заявлението била извършена документална проверка от св. С. С. – ст. инспектор по приходите, в хода на която проверка на база представени документи от задълженото лице се е установило, че Ю. Ю. Ю. с ЕИК ..........с регистрация в регистър Булстат като земеделски производител, е реализирал облагаем оборот за последните 12 последователни месеца преди текущия /от 01.09.2021 г. до 31.08.2022 г./-199 327, 00 лв.,от които за периода от 01.07.2022 г. до 03.08.2022 г., включително реализирало облагаем оборот в размер на 104 000,00 /съгласно фактура № 0000000038/03.08.2022 г./ , който представлява период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия съгл.чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС. В акт за регистрация по ЗДДС №020422203657384/14.09.2022 г. е посочено,че земеделският производител Ю. Ю. на осн. чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в седемдневен срок от датата, на която е достигнат оборота – т. е. от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г.включително, но заявлението не е подадено в законоустановения срок, а е подадено заявление за регистрация едва на 05.09.2022 г.
Старши инспектор по приходите С.на С. извършила правна оценка на горните обстоятелства, като ги квалифицирала под нормативния регламент, на чл. 96, ал. 1, изр.2 ЗДДС в съставения против земеделския производител Ю. Ю. АУАН с № F676548/19.09.2022 г., в който описала горните факти. АУАН бил връчен лично на Ю. Ю., който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят не подал писмени възражения.
Въз основа на съставения акт на 19.09.2022 г. било издадено и обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с описаната в АУАН. Административнонаказващият също счел, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 96, ал. 1, ирз.2 ЗДДС , поради което и на основание чл. 178 ЗДДС му наложил глоба в размер на 800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП след цялостна проверка и внимателна индивидуална и комплексна преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност. Съдът изгради фактическите си изводи в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, в т.ч. и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които формират единна и безпротиворечива логическа верига от факти, които съдът кредитирани изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Обжалваното наказателно постановление, противно на персоналното несъгласие, обективирано в жалбата, според съда е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 28 – Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповед № ЗЦУ - 1149/25.08.2020 г.т.1.2. При издаване на АУАН и НП е спазен срокът по чл. 34 от ЗАНН, като съдът счита, че лимитираният от законодателя съдържателен минимум от реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при съставяне на АУАН е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано с фактическа детайлизация, задълбочена до степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита. Не са допуснати бланкетно заявените в жалбата съществени нарушения на процедурните правила, с оглед съотношението на цифрова и словесна тъждественост във фактическите параметри и правна квалификация на нарушението, което обуславя спазване на гаранциите за организиране правото му на защита. Максимално пълното, ясно и точно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, 2 чрез конкретизиране на датата /10.08.2022 г./, до която пасивното поведение не е било съставомерно и индивидуализираната нарушена законова разпоредба в АУАН са възпроизведени в НП, т.е. налице единство и тъждественост, в контекста на които правилно е приложена в НП и кореспондиращата на нарушението санкционна норма. И в двата документа изрично е посочено, че лицето е следвало да подаде заявление за регистрация в периода 04.08.2022 – 10.08.2022 г., но не го е направило. По този начин точно и ясно е очертан законодателно уреденият период, в който лицето е трябвало да действа, както и крайната дата, до която е можело да изпълни задължението си. Посочено е също и кога реално е било подадено заявлението – 05.09.2022 г. При това положение съдът счита, че актосъставителят и АНО са изложили достатъчно факти, които да позволят на санкционирания, а и на съда, да разбере, от кога бездействието му е осъществило състава на административното нарушение, поради което и не са допуснати съществени пороци в тази насока, дискредитиращи процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.
По възраженията от материалноправно естество следва да се посочи следното.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в относимата към разискваното в настоящото производство административно нарушение редакция/ всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Във втората нормативна хипотеза на чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС – достигнат оборот за период не подълъг от два последователни месеца, вкл. текущия, която административнонаказващият орган твърди,че е реализирана, срокът е отново 7-дневен и започва да тече от датата, на която е достигнат оборота, а според административнонаказващият орган това е 03.08.2022 г., когато жалбоподателят е реализирал облагаем оборот в размер на 104 000 лв. от продажба на пшеница съгласно цитирана в АУАН и НП фактура №0000000038/03.08.2022 г. В тази хипотеза лицето е следвало да подаде заявление за регистрация от 04.08.2022 г. до 10.08.2022 г. включително, в който контекст подаденото заявление на 05.09.2022 г. се явява закъсняло.
В НП са конкретизирани доказателствата /справки, банкови извлечения,фактури и др./ , послужили като фундамент на доказателствената преценка на административно- наказващия орган и обусловили изводът, че облагаемият оборот от 50 000 лв. и повече, е достигнат в рамките на два последователни месеца, за да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС . Тези доказателства са описани, както в акта, така и в наказателното постановление в обобщен вид и с конкретизация фактура №0000000038/03.08.2022 г.,удостоверяваща продажба на пшеница на стойност 104 000 лв. от земеделския производител, с което е достигнат нормативно фиксирания праг в чл.96, ал.1, изр.2 ЗДДС. А с оглед наличието и на кумулативната темпорална специфика на изискването за достигане на този оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия и предвид анализа на допълнително представените писмени доказателства към административнонаказателната преписка, следва, че наказващият орган е постигнал пълна доказателствена обезпеченост в подкрепа на тезата, че е налице нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. В случая съдът в доказателствената си дейност е изискал и жалбоподателят е представил процесната Фактура №........../03.08.2022 г., материализираща извършване на доставка от жалбоподателя ЗП Ю. Ю. на стойност 104 000 лв. със съконтрагента О....... ИНК ЕООД и съответстващото постъпило по разплащателна сметка на Ю. Ю. в „А..... Б..... Б......“ плащане в размер на 104 000 лв., постъпило по сметка на жалбоподателя на 04.08.2022 г. и наредено от получателя по фактурата О.........ЕООД. Правно несъстоятелно е възражението, че посочената доставка на пшеница,документирана с Фактура №0000000038/03.08.2022 г., въз основа на която е прието плащане от жалбоподателя /л.32 гръб/ е призната за необлагаема такава по см. на чл.47 ЗДДС въз основа на Протокол №П-02000222180052-073-001/09.12.2022 г. от извършена проверка от ТД на НАП –Бургас. Видимо от съдържанието на този протокол т.4 Констатации периода на последващата проверка обхваща 01.08.2022 г.-09.12.2022 г., като материализираният в протокола извод за извършени необлагаеми доставки от ЗП Ю. Ю. в размер на 58 652, 70 лв. обхваща времевия период 25.08.2022 г.-14.09.2022 г. и касае единствено фактури - №0000000040/30.08.2022 г.с данъчна основа 59 250.00 лв. за продажба на 50 т. слънчоглед и КИ №0000000041/20.09.2022 г. данъчна основа 687,30 лв. към ф-ра №0000000040/30.08.2022г. за върнати 580 кг. слънчоглед.