Решение № 143 от 19.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. гр. Добрич, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500163 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по по въззивна жалба вх.№22811/3012.2022г. подадена от „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК 205044084, гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Г. А., срещу решение №1056/11.11.2022г. по гр.д.№3902/2021г.на РС-Добрич, с което е признато за установено, че дружеството дължи на Община Добрич по заповед №1076/13.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2874 / 2021г. на Добрички районен съд сумата от 22 172.94 лева,представляваща дължима неустойка за периода от 01.01.2020г. до 01.09.2020г.вкл. по договор за наем № ЗА1-18- 69/03.12.2018г. за ползване на общински недвижим имот, находящ се в землището на град Добрич, представляващ поземлен имот с идентификатор ***- земеделска земя с площ 100 002.00 кв. м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 09.09.2021г., до окончателното плащане.

Порочността на решението се обосновава с доводи за недължимост на уговорената неустойка поради нарушава правилата на добрите нрави и закона, поради което на основание чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД е нищожна и следва да бъде заместена на основание чл.26 ал.4 от ЗЗД от повелителната 1 разпоредба на чл. 86 ал.1 от ЗЗД – при забава длъжникът дължи законната лихва. Излагат се доводи относно критериите по които следва да се извърши преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, извежда се извод за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, чиято отмяна се иска с постановяване на ново за отхвърляне на иска.

В писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна Община Добрич е изразила становище за неоснователност на доводите на въззивника с оглед естеството на договорните отношения, функциите и целите на неустоечното задължение, чийто размер бил в рамките на обичайната практика. Решението намира за правилно и иска потвърждаването му.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 16.12.2022г., когато обжалваното решение е връчено на обжалващия, и край 30.12.2022г., от процесуално легитимирано лица с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговарят на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл.260 т.1-4 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено с искова молба вх.№12824/13.12.2021г.от Община – гр.

Добрич, ЕИК 000852932, с административен адрес: гр. Добрич, ул.

„България” № 12, представлявана от кмета Й. Т. Й., срещу „А-Грийн Тех“ ЕООД с ЕИК 205044084, гр.Добрич, ***, представлявано от управителя Г. А., право на положителен установителен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1076/13.09.2021г. по ч.гр.д.

№2874/2021г. на ДРС – сумата от 22 172.94лева, представляваща неустойка 2 за забава плащането на дължимото наемно възнаграждение по Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на недвижим общински имот, находящ се в землището на гр.Добрич, с КИ ***-земеделска земя с площ от 1000002кв.м.,за периода 01.01.2020г.-01.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда-09.09.2021г., до окончателното й издължаване.

Правната квалификация на установителния иск като такъв по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за неплатена неустойка за забава по договор за наем.

Установява се, че от Община Добрич е подадено заявление с вх.

№7588/09.09.2021г. до РС-Добрич за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за парично вземане -сумата от 22 172.94лева, представляваща дължима за периода 01.01.2020г.-01.09.2020г. неустойка за забава плащането на дължимото наемно възнаграждение по Договор №ЗА1-18-69/03.12.2018г. за наем на недвижим общински имот, находящ се в землището на гр.Добрич, с КИ ***-земеделска земя с площ от 1000002кв.м., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -09.09.2021г., до окончателното плащане.

Заявлението е уважено и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №1076/13.09.2021г. по ч.гр.д.

№2874/2021г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът „А-Грийн Тех“ ЕООД да заплати на кредитора Община гр.Добрич заявената сума от 22 172.94лева, ведно със законната лихва от датата 09.09.2021г., както и разноски-443.46лева държавна такса и

100лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника на 15.10.2021г., който на 15.11.2021г., т.е. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е подал възражение. При това положение на 19.11.2021г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. В едномесечен срок с начало 19.11.2021г. и край 19.12.2021г.

3 заявителя е депозирало искова молба вх.№12824/13.12.2021г.

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Ищецът е обосновал възникването и съществуването на вземането за неустойка за забава с неизпълнението на задължението на ответника по Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на общински земеделски имот с КИ *** по КККР на гр.Добрич с площ от 1000002кв.м. за плащане на наемната цена за стопанската 2019/2020г., а именно периода 01.01.2020г.01.09.2020г., в уговорения срок- до 30 ноември 2019г. Предмет на друга заповед за изпълнение били вземанията за дължимия наем за стопанската 2019/2020г. от 18 100.36лева и за неустойка за първите три месеца от стопанската година, т.е. периода 01.10.-31.12.2019г., в размер на 2 805.56лева.

Въпреки отправената покана до длъжника , задълженията не били погасени.

Неизпълнението на задължението за наемна цена дало основание за едностранното прекратяване на договора от наемодателя при условията на чл.20 от договора със съобщение №94Г-00-648/06.10.2020г. и изземване на имота на 05.05.2021г. въз основа на заповед №169/10.02.2021г. на Кмета на общината.

Правоизключващото възражение на ответника се свежда до нищожност на неустойката на основание чл. 26, ал. 1,предл. трето от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, обосновано с твърдения за несъответствие между неустойката и действителните вреди, съизмерими със законната лихва, несъответствие със задължението, което обезпечава, уговарянето и извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Не е спорно, установено е от доказателствата по делото, че между страните е бил сключен Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. на 4 общински земеделски имот с КИ *** по КККР на гр.Добрич с площ от 100 002кв.м., за срок от 4 стопански години- 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. и 2021/2022г., срещу годишна наемна цена съгласно чл.4 от договора от 18 100.36лева 181лева/дка/, платима съгласно чл.6 от договора в срок до 30ноември за стопанската година. Не е спорно, че имотът е бил предаден за ползване на наемателя, че наемателят не е заплатил договорената годишна наемна цена от 18 100.36лева за стопанската 2019/2020г. нито в уговорения срок-до 30ноември 2019г., нито по-късно до прекратяване на договора след изтичане на стопанската 2019/2020г.

Съгласно чл. 8 от Договор за наем №ЗА1-18-69/03.12.2018г. при неплащане на наемната цена в уговорения срок, наемателят дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден.

В случая са налице условията на чл.8 от договора-забавата на наемателя плащане на наемната цена за стопанската 2019/2020г.. За процесния период на неизпълнение 01.01.2020г.-01.09.2020г. според привлеченото вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на договорената неустойка възлиза на сумата от 22 172.94лева, който период и размер не е и спорен между страните.

Основно правило при неизпълнение на договорите е това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според което изправната страна може да иска от неизправната обезщетение за неизпълнението, като тогава, когато е уговорена неустойка като форма на договорна отговорност, тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав, който я поражда са осъществени.

Неустойката представлява договорно предварително определяне на отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението – забавено, лошо или частично. Предпоставки за възникване на неустойката са съществуването на валиден договор и валидна неустоечна клауза, неизпълнение на задължението по причина, за която длъжникът отговаря.

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Освен присъщите обезпечителна /да стимулира и гарантира точното изпълнение на поетите с договора задължения/ и обезщетителна /да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват/ функции, от съществено значение е и санкционната 5 й функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато не са настъпили вреди в предвидения размер. В този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, но длъжникът ще заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Тази функция намира приложение и когато размерът на неустойката е по-голям от размера на претърпените от кредитора вреди. Средство за защита на длъжника е както предвидената в чл. 92, ал. 2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката поради прекомерност/изкл.хипотезата на чл.309 от ТЗ/, така и възможността за прогласяването й за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Принципно накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на основен правен принцип - на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения, на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща добрите нрави и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.